През последните години публичното пространство в България до голяма степен е доминирано от дискусиите около няколко енергийни проекта.
Два от тях са за газопроводи, изграждането на всеки от които би трябвало да започне през 2012 г. - "Набуко" и "Южен поток", които са част от сериозно геополитическо противопоставяне, обхващащо големи части на Европа, Близкия изток и Централна Азия.
"Набуко" срещу "Южен поток"
От една страна се очертава оста Брюксел-Берлин-Вашингтон, която подкрепя "Набуко", докато от другата страна е оста Москва-Рим-Париж, която работи в полза на "Южен поток".
"Набуко" е проект, в който по 16,7% имат компаниите RWE (Германия), OMV (Австрия), MOL (Унгария), Botas (Турция), Български енергиен холдинг и Transgaz (Румъния). Ползва се с подкрепата на Европейската комисия и на правителствата на Германия и САЩ, като идеята е да пренася 31 млрд. куб.м природен газ от Каспийския регион и Близкия изток през Турция за Европа.
Окончателното инвестиционно решение се очаква през 2011 г., началото на изграждането - през 2012 г., а пускането в експлоатация - през 2015 г.
"Южен поток" е проект на руската "Газпром" и италианската ENI, като през 2011 г. предстои присъединяване на френския гигант EdF. Тръбата пресича Черно море и територията на България, след което се разклонява на два лъча. Единият е на юг - през Гърция за Италия, а вторият е на север - през Сърбия и Унгария за Австрия с разклонения през Хърватска и Словения.
Целта е да се стигне до годишни доставки от 63 млрд. куб.м природен газ за европейския пазар. И тук се очаква започване на строителните работи през 2012 г. и първи доставки през 2015 г.
Предизвикателства пред проектите
От гледна точка на развитието си "Набуко" е в по-напреднала фаза. Той е и по-стар проект. Голямото предизвикателство там е осигуряването на суровината. Последното развитие по този въпрос е по-скоро позитивно, но все още няма окончателно разрешение на проблема.
От българска гледна точка развитието на "Набуко" също е в по-напреднал етап - вече е определен точен маршрут, който пресича 24 общини в 9 области на територията на страната ни.
Най-голямото предизвикателство пред "Южен поток" пък е отсечката по дъното на Черно море, чието изграждане може да доведе до проблеми от техническо и финансово естество.
Един от въпросите, които се налагат, е дали двата газопровода биха могли да съществуват и функционират едновременно. Отговорът е по-скоро "да".
По-прецизният отговор е, че та са конкурентни, но не и взаимно изключващи се. Наистина, може да се стигне до ситуация, при която ще се води сериозно съревнование за достъп до природния газ (особено за този от Каспийския басейн), но двата проекта имат и други алтернативи на доставки.
Така например "Набуко" би могъл да разчита на суровина и от Ирак, а защо не и от Иран при промяна на политическата обстановка и съответно на отношенията със САЩ.
От друга страна Русия има готовност да пренасочи голяма част от газовите си потоци не през Украйна, а именно през "Южен поток". Към момента 80% от руския газ за Европа се транзитира именно през украинска територия.
Специално по отношение на "Южен поток" възниква и въпрос, касаещ регулаторната рамка, и по-конкретно Третия енергиен пакет на Европейския съюз. По-точно става дума за три регламента и две директиви.
Директивите трябваше да бъдат транспонирани до началото на март, като едната е т.нар. Газова директива 2009/73/ЕО. Относим е и регламент № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносната мрежа.
Една от основните идеи на Третия енергиен пакет е да има разделение между собствениците на суровината и собствениците на мрежите. Формално юридически този въпрос се решава с учредяване на националните компании в отделните държави по трасето на "Южен поток", които ще притежават съответните участъци от тръбата.
Другият въпрос е този за достъпа на трети страни до тръбата. Според Марсел Крамер, изпълнителен директор на "Южен поток", едно от предизвикателствата при Третия енергиен пакет е неговата новост (правилата влязоха в сила на 03.03.2011г.) и това, че до момента той не е прилаган на практика.
Висящите въпроси в случая са дали въобще има искане за достъп от трети страни, а ако това се случи - за какъв период, при какви условия и на каква цена. Това са все въпроси, на които самата регулаторна рамка не дава отговори.
Малките играчи
На фона на този голям "фронт" се водят и по-малки битки. Първата от тях е в "задния двор" на Набуко и е между т.нар. Транс-адриатически газопровод (ТАР) и Интерконектор Гърция-Италия (IGI).
IGI e маршрут за доставки на газ от Каспийския регион и Близкия изток и от тази гледна точка е конкурентен на "Набуко" проект. Собственост е на смесеното дружество Poseidon, в което по 50% притежават италианската компания Edison и гръцката DEPA, като целта е да пренася годишно по 8 млрд. куб. м през Адриатическо море до Италия.
В момента IGI се свързва с новия газопровод между Турция и Гърция, който пък е собственост на турската компания Botas и отново на DEPA, като целият проект се нарича ITGI (Интерконектор Турция-Гърция-Италия).
Трябва да се позчертае, че ITGI е в много напреднал етап и по него ще бъде транспортирана суровина, която би могла да стигне за 1/4 от капацитета на "Набуко".
ITGI обаче е в конфликт и с друг проект, а именно с Транс-адриатическия газопровод, чият цел е също пренос на газ от Каспийския басейн и Близкия изток през Адриатическо море, но през териториите на Турция, Гърция и Албания.
Собственици на проекта са три компани: EGL (Швейцария), норвежкият държавен гигант Statoil и Eon Ruhrgas (Германия).
Повечето анализатори са на мнение, че ITGI и TAP не могат да съществуват едновременно.
Проблемът за "Набуко" пък е, че и двата проекта се целят към същия ресурс, към същите източници на доставки - особено Азербайджан, Туркменистан и Ирак. Това от своя страна би означавало, че при реализиране на който и да е от двата проекта, "Набуко" може да се окаже необезпечен със суровина.
Опция за "Набуко" е някакъв вид сливане с IТGI и/или TAP, но това може да стане само при условие, че партньорите по тези проекти се откажат от тях и се присъединят към "Набуко".
Освен двата проекта, които застрашават "Набуко", в зародиш са и два други, които се явяват конкуренти и на "Южен поток". Това са т.нар. "Бял поток" и AGRI.
AGRI (Азербайджан-Грузия-Румъния-Интерконектор), е лансиран с идеята да доставя газ от Каспийско море, през Грузия и Черно море - за Румъния. Наскоро към споразумението се присъедини и Унгария.
Факт е, че проектът изглежда скъп и трудно осъществим, но е факт, че около него се вдига шум и водят преговори.
"Бял поток" е по-стар проект. За първи път е представен официално през 2005 г., като идеята му също е да транзитира азерски газ през Грузия и Черно море, като едното му направление е Украйна, а другото - Румъния.
Лансиран от правителството на Юлия Тимошенко, проектът получи подкрепа от Европейската комисия. Държави-членки на ЕС, които са особено силно съпричастни към "Бял поток", са Румъния, Полша и Литва.
След октомври 2009 г. активност има и от страна на Азербайджан, заради опасения, че Турция ще монополизира почти целия транзит на азерски газ, както Украйна - на руски. Последното кара Баку да търси и алтернативни маршрути на своя експорт.
Интересите на България
Интересът на страната ни е през нашата територия да минават колкото се може повече трасета, стига да контролираме съответните тръби и да имаме икономическа изгода, която се изразява най-вече в събираните транзитни такси.
Всеки от проектите може да създаде и допълнителна заетост. Същевременно трябва да се каже, че геополитическата им роля за България е огромна. Това поставя страната ни на друго ниво в международните отношения, а има и огромно значение за гарантиране на националната ни сигурност.
По отношение на "Южен поток" може да лансираме инициатива за изграждане и на трети лъч, който да тръгва от България, да преминава през териториите на Македония и Албания, излизайки на Адриатическо море.
Това би увеличило значението на Коридор №8, а оттам и тежестта на България в Западните Балкани. Същевременно би укрепило икономическите и политическите ни връзки с две много важни за нас държави.
Има и две други държави, които са в ситуацията на България, тъй като те също са страни както по "Набуко", така и по "Южен поток". Това са Австрия и Унгария. Всяка от тях също работи за защита на своите интереси - както икономически, така и политически.
От тази гледна точка България е в привилегировано положение и наистина има шанс в максимална степен да осребри географското си положение. Конкретен пример. Ако и двата големи газови проекта се случат, годишно ще транзитираме до 90 млрд. куб. м газ, което надхвърля петкратно сегашния транзит.
Отбелязвам, че миналата година приходите за България от транзитни такси са в размер на 107 млн. долара. Да не говорим, че в същото време страната ни би станала първостепенен по важност партньор за абсолютно всички доставчици, транзитиращи държави и консуматори по веригата - от Азия до Европа.
Има и друг важен момент. Държавите по споразумението за "Набуко" ще имат право на половината суровина, доставяна по тръбата, а това, разбира се, гарантира сигурни доставки и за България.
Друг пример за позитиви от двата големи проекта, върху който трябва да бъде обърнато внимание и на политическата ни класа, е идеята за създаване на газов хъб и регионална газова борса на територията на България. Това включва изграждане на допълнителни газови хранилища, увеличаване на капацитета на Чирен, както и преминаване и на "Набуко", и на "Южен поток" през територията ни.
Факт е, че всички останали държави от региона са изключително активни при реализиране на енергийни проекти и собствените си интереси. Първенци в това отношение са Турция, Гърция и Румъния.
Няма никаква стопанска, политическа и национална логика в това страната ни да игнорира някой от двата големи проекта, дори това да означава, че ще привлечем значима част от транзита, от който в момента печелят други държави, сред които е и Украйна.
Разбира се, въпросът опира до възвращаемост на инвестициите, размер на транзитните такси и редица други важни детайли. Сега обаче имаме исторически шанс да спечелим и не трябва да го пропиляваме. Наистина е време да реализираме националните си интереси, а не както е ставало друг път - да играем третостепенна роля в чужди планове.
Източници:
1. KPMG: "Nabucco vs. South Stream: the effects and feasibility in the Central and Eastern European region"
2. European Energy Review, Marcel Kramer, CEO of South Stream, "It is the market that will decide whether South Stream will be built"
3. Atanas Georgiev, "Bulgaria - gas consumer or future gas hub?"
4. ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО
5. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005
6. Trans-adriatic-pipeline.com
7. Giorgi Vashakmadze, "The White Stream gas transportation project - a project to deliver Caspian gas to the EU"
8. Gueu-whitestream.com
