- Отговорът може да бъде само хипотетичен. Фигурира числото 5000 компютърни клуба. Ако приемем, че тези 5000 клуба имат средно по 20-30 компютъра, това означава, че в клубовете имаме около 100 000 компютъра. Ако средно на ден пред един компютър сядат пет човека, излиза, че около половин милион потребители на ден ползват компютри в интернет клубове. Една от целите, които си поставя Асоциацията на интернет клубовете в България (AIKB.org) е да направи по-ясна картина за броя на компютърните клубове, но това е сложна задача. В момента в асоциацията членуват едва около 35-37 клуба и едва когато доближим четирицифрено число на членовете, ще можем да бъдем достоверен източник на информация.
- За какво предимно ползват интернет вашите клиенти?
- Най-много за поща и за чат. Пощата и чатът са приблизително равностойни и са на първо място, след което идва търсене на информация в интернет за студентски и професионални нужди. Иначе, съотношението между игри и интернет е 1:1 в зависимост от клуба. Има клубове, които са се обособили като предимно геймърски, има по-широкопрофилирани клубове, а има и клубове само за интернет, но те са съвсем малко. В средния случай съотношението е 1:1.
- Регламентирана ли е дейността на интернет клубовете у нас?
- Самата асоциация беше създадена през пролетта на тази година с желанието най-после интернет клубовете да имат яснота за това кога тяхната работа е законна и кога работата им престъпва закона. Първата ни стъпка беше поредица от преговори с носителите на права на операционни системи. Като резултат от тяхната контролна дейност през изминалите години клубовете бяха принудени да си закупят системен софтуер. Вече изчистихме проблемите с тях, разбра се, че те смятат бранша, като цяло, за легален ползвател и няма да инициират проверки на компютърни клубове.
Остана въпросът за легалното ползване на игри. За да бъде един клуб легален, допреди един месец, той трябваше да е закупил всички игри, които ползва за всеки компютър, който притежава. Това е непосилно, т.е. нямаше начин един клуб да бъде легален ползвател на развлекателен софтуер.
През септември сключихме споразумение с главния носител на права - "Пулсар" ООД, за ползване на игрите дистрибутирани от главния им партньор "Vivendi". Това са най-популярните игри, които заемат около 80% от нашата дейност. "Пулсар" успя да постигне с чуждестранния си партньор "Vivendi" правото да ни предоставя възможността да ползваме една игра на повече от един компютър. За най-търсените игри съотношението е 1:5, а при по-малко ползваните игри достига дори до 1:10 и 1:20. Това даде възможност на клубовете, при сравнително поносима сума, да си купят правото да работят спокойно в условията на легално ползване на развлекателен софтуер. Остава да се постигнат договорки с някои по-малки дистрибутори на игри. На път сме да разрешим този главен за нас проблем.
Скоро излезе и наредба на Министерството на здравеопазването (MH.government.bg), която се отнася до хигиенните изисквания към клубовете. Макар и спорна, на места некомпетентна и необсъдена с нас, тази наредба е един опит за разумни правила. Становището ни е, че заставаме зад общите положения на тази наредба, със сериозни забележки към някои от положенията в нея.
- Как виждате ролята на интернет при разпространение на информация в бъдеще?
- Виждам интернет може би като единствения източник на информация, който ще бъде избиран дори когато съществува алтернатива. Просто по навик, по стереотип, ние пак ще се добираме да най-близкия компютър, до GSM-а или до PDA устройство и ще си дърпаме информация от интернет, защото сме свикнали.
- Готови ли са българското уебпространство и българските потребители за онлайн търговия?
- Вече да. Това, което предлагат българските интернет магазини, е достатъчно като разнообразие. Магазините ги има, стоката я има, цените ги има, само потребителите са все още малко. Но този проблем не е така остър, както беше преди една-две години.
Не можем да очакваме България да напредва в което и да е отношение, ако не е компютъризирана държава - от училищата до държавната администрация. Въпросът, свързан с българските интернет магазини, може да бъде поставен със същата острота и за услугите, които ползваме онлайн, и за т.нар. e-правителство, за което се похарчиха много пари, а резултатът е символичен. В българските училища и в българските домове трябва да има компютри и това не струва скъпо. Тогава ние ще можем да разчитаме, че Българи ще върви икономически напред. Ако си мислим, че можем да се развиваме икономически, без да сме компютъризирани, това означава да разчитаме на производство на домати, картофи и цървули. Няма нищо, което да се прави днес без масово използване на компютри.
- Има ли нужда от контрол върху съдържанието в българското уебпространство според Вас?
- Категорично не, докато българската държава не даде гаранции, че могат да й бъдат възлагани контролни и административни функции, без тя да злоупотребява с тях. В нашите компютърни среди наричаме "администратор" този, който обслужва една мрежа. Администраторът на мрежата има за задача да я направи по-удобна за ползване от потребителите й. Българската администрация, като администратор на обществени услуги, които тя трябва да предостави, не се вижда като обслужващо звено, а като управляващо. Ако един администратор започне да управлява мрежата за свое удобство, аз ще го уволня. Българската администрация все още не е придобила манталитета на обслужващо звено.
Поради това аз съм категоричен винаги, когато се говори за държавен контрол и държавно администриране на каквото и да било. Пак ще се появи хранителна почва за взимане на рушвети, пак някой ще решава кое е добро и кое не в българския интернет. Уверявам ви, опасностите там изобщо не са толкова много. Децата, които влизат в интернет, влизат предимно в чат и са наясно, че не трябва да се срещат с непознати хора, да си дават личните данни и т.н. Не съм чул за случай в България за пренебрегване на елементарните правила на е-общуване. Мисля, че страховете в тази посока са пресилени в една държава, където официално има 8% потребление на компютри и интернет. Много сме далеч от това да се боим от опасностите в Мрежата.
- Получават ли клиентите на интернет клубовете европейско качество на услугите?
- 100%. Една разходка в която и да е от близките страни ще покаже, че никъде няма толкова добре направени клубове, с толкова добра услуга, колкото в България. Този бизнес някак си се разви тук много добре и аз още не съм намерил рационалното обяснение за това. Причината не е, че хората нямат компютър вкъщи, защото в други страни като Унгария хората също нямат компютри, но бизнесът с компютърните клубове не е така развит. Едва сега в Унгария се открива първият денонощен клуб.
Във Франция например този бизнес върви много добре, въпреки че хората имат повече компютри в къщите си. В Корея върви още по-добре. В Гърция почти няма компютърни клубове, има интернет кафета със слаби компютри и неквалифициран персонал. При нас клиентите получават бърз интернет, добри компютри, много добре квалифициран персонал и много ниска цена на услугата. Никъде цената на тази услуга не е под четири евро на час.
Трябва да сме благодарни на българския бизнес, че успя да изгради такава качествена услуга. Това са млади инициативни хора, които намериха начин за реализация в България, намериха начин да общуват с високите технологии на практическо ниво. У нас се изграждат мрежови решения, които са новаторски, тъй като извършват специфична услуга. Това са хора, които използват по нетрадиционен начин хардуер и софтуер, предназначени за други цели. Тук визирам не само работата вътре в клуба, където на много места има компютри без харддискове, а всичко се тегли по мрежата от сървъра и това е направено толкова добре, че не създава проблеми за потребителите.
Визирам също и решения, които се ползват за окабеляване на домашни потребители. Имаме новаторски решения за ползване на мрежови устройства, на суичове и хъбове в нетрадиционни условия, когато тези устройства се ползват на открито, подложени са на влага, гръмотевици, слънце и въпреки това работят.
Всеобщото мнение - и на колегите, и на потребителите, и на цялото общество - е, че компютърните клубове са едно от малкото български достижения. Този потенциал, които се изгради благодарение на компютърните клубове и съпътстващите ги дейности, трябва да се пази. Дори и във времето, когато хората ще си имат компютри вкъщи, те пак ще посещават компютърни клубове, защото там е по-интересно и по-весело, защото те вече не са само компютърни, а са повече клубове.
