П осредникът на ООН Матю Нимиц представи ново предложение за решаване на спора между Гърция и Македония за името на бившата югославска република - трънлив въпрос, който спря кандидатурата на Скопие за членство в НАТО.
Моите идеи са базирани на много размисли за това какво би било едно разумно уреждане на проблема и те според мен представляват едно почтено, достойно, работно предложение за уреждане, заяви Нимиц пред репортери.
Той отказа да съобщи подробности за предложенията си и каза, че не е поставил краен срок.
Ние говорихме за това да имаме срещи след няколко седмици, каза Нимиц. Той добави, че съобщенията, че това ще бъде последното му предложение след 10 години на посредничество, не са точни.
Не смятам, че един посредник е в позицията да постави ултиматум, каза Нимиц.
Македонският президент заяви миналия месец, че преговорите с Гърция може да бъдат замразени за една година, блокирайки интеграцията на Македония в ЕС и НАТО, ако не бъде постигнат компромис в близките седмици.
Проблемът с преговорите в Ню Йорк за спора с Гърция за името на Македония отново зае челните места на македонските печатни издания, измествайки препоръката на министъра на отбраната на САЩ в Охрид Скопие да реши спора, тъй като "в НАТО се влиза само с виза от Гърция", и оставяйки на заден план и разследването за изтръгнатия бетонен стълб на маркираната гранична линия между Македония и Косово.
"Република Северна Македония" - това според ежедневника "Дневник" е предложението, направено от Нимиц на поредната среща в Ню Йорк между представителите на двете преговарящи страни.
Според изданието предложението на Нимиц било от типа "вземи или остави", като двете страни ще имат достатъчно време през следващите седмици да го разгледат и да съобщят позициятa си по него.
Близкият до опозиционните социалдемократи ежедневник "Утрински весник" информира, че "Нимиц повторно предложи пакет от идеи", в който нямало ново предложение. Цитирано е и изявлението на посредника Нимиц за неговото очакване новият пакет от идеи да бъде отнесен колкото може по-бързо в Скопие и в Атина, за да могат държавните ръководства на двете преговарящи страни да се произнесат през следващите седмици за него.
"Утрински весник" посочва и първата реакция на Атина, според която Гърция не била доволна от обхвата на употреба на новото име, без да съобщава кое е това име.
Ежедневникът "Вечер", който не крие близостта си с ръководството на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, прави констатацията, че Гърция щяла да блокира преговорния процес и че "никой вече не знае какво ще стане по-нататък".
Печатните издания обръщат внимание на препоръката на министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, направена в Охрид след срещата на министрите на отбраната от страните от Югоизточна Европа, Македония и Гърция много бързо да намерят решение на спора за името, тъй като "само с решение за името може да се влезе в НАТО".
Обръща се внимание и на предложението на Гейтс Македония да продължи да участва активно в миротворческите мисии на НАТО като прехвърли своя контингент от Ирак, където той завършва своята задача към средата на декември, в Афганистан.
Гърция искрено желае да бъде намерено окончателно решение на важния проблем за името на Македония, което да бъде взаимно приемливо, без победители и победени, и вярваме, че това възможно да бъде постигнато.
Това заяви говорителят на гръцкото външно министерство Георгиос Кумуцакос по повод предложението за решаване на спора за името на Македония.
Гръцкият министър на отбраната Евангелос Меймаракис изрази надежда, че новите усилия на Нимиц за решаване на проблема за името на Македония ще дадат резултат и че ще бъде потърсено взаимно приемливо решение, която ще се основава на едно географски дефинирано съставно название.
Наблюдатели в гръцката столица оценяват действията на Матю Нимиц като опит да прокара своя набор от идеи, които да доведат до окончателното уреждане на спора.
Атина е заела изчаквателна позиция, но дава да се разбере, че ще блокира целия преговорен процес, ако Скопие организира, както бе обявено, референдум за името на Македония, чийто резултат се очаква да бъде отрицателен.
Гръцката страна смята също за изключително важно решаването на проблема със Скопие да стане при новата американска администрация, която ще се появи след президентските избори през ноември.
Едновременно с това като вариант за възможно решение в Атина продължава да се лансира названието "Северна Македония" с уточнението, че гръцката страна иска прилагателното да бъде пред думата Македония, като например, "Република Северна Македония", а не "Северна Република Македония".
Спорът между двете страни датира от 1991 г. , когато Югославия се разпадна. Гърция се противопоставя на името Македония, защото северна гръцка провинция носи това име.
Македонският президент заяви миналия месец, че преговорите с Гърция може да бъдат замразени за една година, блокирайки интеграцията на Македония в ЕС и НАТО, ако не бъде постигнат компромис в близките седмици.
Посредникът на ООН по спора между Атина и Скопие за името на Македония Матю Нимиц представи "пакет от идеи" на двете страни, но оставя открит въпроса за "македонската идентичност". Той предлага названието "Република Северна Македония" и го препоръчва на страните-членки на ООН, пише днес атинският в. "Етнос".
Според изданието предлаганото от Нимиц географски определено название "Република Северна Македония" удовлетварявало правителството в Атина, но едновременно с това и отваряло вратичка за прокарване на двойно название и за признаването на "македонската идентичност".
Американският дипломат уточнил, че не става дума за окончателно предложение и че очаква отговорите на двете страни в следващите седмици. Предполага се, че тези отговори ще бъдат дадени след 20 октомври, въпреки че посредникът на ООН не е дал срокове.
Матю Нимиц предлагал името "Република Северна Македония" да бъде за международна употреба и щял да препоръча на Съвета за сигурност на ООН да приеме новото название.
Вестникът отбелязва, че в предложението на Нимиц изкусно бил смесен въпросът за гражданството с този за националността и в него не се предвиждало новото название да бъде гарантирано от конституцията.
Международният натиск върху Атина и Скопие обаче расте.
