В ъв Франция новата учебна година е по-различна за децата с физически увреждания.
Всъщност става дума за първото приложение на закона, приет на 11 февруари 2005 г., който предвижда по-добрата им интеграция в обществените училища.
Но от закона до реалността има дълъг път. Тази крачка не е съвсем направена от министерството на образованието.
Със сигурност изпитанието за децата с физически увреждания, техните родители и учителите им е огромно.
Все още липсват необходимите кадри
както и достатъчна информираност и подготовка на учителите.
Кристиян Каран от Асоциацията на парализираните във Франция, разказва: "Училищен живот" е създаден, за да подпомага екипите по един или друг начин.
Също да помага и на детето или на юношата в ежедневието - хранене, тоалет, придвижване, но не и в педагогически аспект.
На това ниво липсва информираност. А някои деца имат нужда точно от такава помощ. Кадрите обаче не са обучени за това.
Хората, които работят за нашата асоциация, са от медико-социалната сфера - психолози, учители. Т.е. те по принцип са мотивирани от работата си."
Учителите не са подготвени да приемат в класовете си деца с физически увреждания и затова не рядко отказват да го направят.
Такъв е опитът на Оливия, която е трябвало да води истинска битка, за да запише дъщеря си за посещение на един час дневно в най-близкото до дома й училище.
Дъщеря й Наоми е на 8 години и има двигателни проблеми, но въпреки това няма нужда от помощ, за да се придвижва.
"За да се променят нещата за щастие наскоро бе създаден орган, който се бори срещу дискриминацията и за равенство. А аз просто исках да бъде приложено правото на равен шанс за моята дъщеря", разказва Оливия.
Тя не е искала Наоми да ходи пълноценно на училище, а да работи само един час на ден със своите връстници, които тя така или иначе познава.
С други думи, да започне прогресивното интегриране на детето. Според Оливия реакцията на училището се дължи на страх от неизвестното, на страх от прилагането на нещо необичайно, страх и от различното.
Но децата и по-големите младежи с физически увреждания водят сравнително нормален живот. Те се борят за това да живеят с връстниците си, да споделят общите си тайни през междучасията, да правят същите щуротии като останалите.
И най-важното да са самостоятелни, а не някой възрастен постоянно да ходи след тях.
Положението на децата с физически увреждания във Великобритания е
близко до катастрофалното
Правителството бе решено да интегрира на всяка цена тези деца. Но класическото училище не е готово да ги приеме.
Доклад по проблема бе публикуван това лято.
Обучението на децата с физически или умствени увреждания, които във Великобритания са 1,5 млн., не е адаптирано, е становището на парламентарната комисия по образованието.
В същото време броят на специализираните училища е намалял драстично - от хиляда на 139.
Затварянето им се дължи на политиката на правителството децата със специални образователни нужди, както гласи официалната терминология, да бъдат интегрирани в общите класове.
Според кабинета това е най-добрият начин тези деца да завършат успешно училище. Проблемът е, че ресурсите за този тип обучение са твърде ограничени.
И тук, както и във Франция, липсва достатъчно подготовка за преподавателите. Друг проблем е, че обществените училища трябва да регистрират добри резултати, за да бъдат добре класирани и финансирани.
Докладът на парламентарната комисия по образованието бе приветстван от асоциациите на децата с физически увреждания, които побързаха да призоват за преразглеждане на правителствената политика.
У нас
значителен брой деца с увреждания остават вкъщи
Други посещават специализираните училища. В последните няколко години се говори за интегрирано обучение на децата със специални образователни потребности в масовите училища.
Сред първите стъпки на интеграция е приемането на цял клас на деца с увреден слух в столичното училище "Стою Шишков".
По мнение на родители, които са благодарни на директорката Боряна Тополска, това е един от най-сполучливите начини за приемане на слабо чуващи или нечуващи деца в масово училище.
В резултат на този експеримент в училището се обучават около 25 деца с увреден слух в две паралелки. Има и единично интегрирани деца в различните класове.
Обучението от първи до четвърти клас се води от учител сурдопедагог и ресурсен учител специалист. Английски, физическо, рисуване и информационни технологии се преподават от учителите на масовата учебна програма.
При тази форма на интеграция учениците с увреден слух не се обучават с дактилна или мимико жестова реч. Децата се научават да четат по устата.
За да ги подпомогнат, учителите съобразяват преподавания материал със зрителния анализатор. Учениците имат възможност за допълнителни занимания, в които се изясняват понятия, пишат се съченения.
Като цяло обаче масовото училище остава недостъпно най-вече за деца с физически увреждания, защото училищните сгради са без асансьор.
Стълбищата и сервизните помещения не са пригодени за тях, а липсва и специализиран транспорт до училище.
Тези деца получават образованието си вкъщи и по този начин остават социално изолирани. Последица от това е тяхната неконкурентноспособност и неумение да се справят с елементарни неща в живота.
Същото се отнася и за децата с леки умствени увреждания, които учат в помощни училища по специални програми.
Специализираното обучение по-късно им предлага много ограничен професионален избор.
