Няма нито една партия, нито едно правителство, в чиято програма културата да не е на почетното последно място, пише поетът и писателят Стефан Цанев от първа страница на "Труд". Никъде по света интелектуалният труд не е толкова нископлатен, както в България, смята Цанев, тъжно констатирайки, че нас наистина ни готвят да бъдем келнерите и проститутките в това "забутано райско кьоше на Европа".
"Труд" помества мненията мненията на още трима наши видни общественици. Спестете ни унижението, наречено "министър на културата", призовава художникът Светлин Русев в отворено писмо до премиера. "От езика лъсват и лъжата, и бездарието", казва в интервю писателят Виктор Пасков, а проф. Николай Василев смята, че "науката е бял кахър за властта".
За масовата неграмотност е виновно българското училище и не е нужно да вменяваме вина не парламент, цар и Иван Костов, смята от своя страна "24 часа". Според изданието, родното училище е затънало от десетилетия в блатото на "тъпата литературщина".
"Учениците не се научават да пишат правилно и да изразяват ясна собствена мисъл в нормални изречения. Те губят години от живота си да наизустяват какво искал да каже поетът и на големия пазар на труда в ЕС ние ще си рецитираме стихотворения, докато чакаме на опашката за безработни", завършва "24 часа".
По-ниски данъци за чист език - това научаваме от заглавието на "Новинар", който допълва, че ще глобяват чиновниците за правописна грешка. Медиите, които използват само книжовен език, ще ползват данъчни облекчения, ако бъде приет проектозаконът за българския език, предложен от депутата от НДСВ Елка Анастасова. Тази седмица тя ще внесе документа в Народното събрание.
Според Анастасова законът е единственият начин, с който може да се спре нахлуването на чуждици и латиница в езика и писмото ни. За да се стимулира правилната употреба на българския, тя предлага Съветът за електронни медии (СЕМ) да дава по-лесно лицензи за медии, в които няма да се използват вулгаризми. Тези, които принизяват и омерзяват езика, пък да бъдат глобявани, предлага вносителката, цитирана от "Новинар".
Българският език не е заплашен и не се нуждае от специална защита, смята обаче доц. Калина Викторова от Института за български език при БАН. Ако въведем задължителна българска терминология, как ще се разбираме с чуждите специалисти, пита тя. Според нея дискусията за езика не бива да се използва за политически цели и трябва да е постоянна, а не кампанийна.
