С такива лозунги преди точно пет години прочутият режисьор документалист и сатирик Майкъл Мур ("9/11 по Фаренхайт", "Глупави бели мъже") слага началото на една нестандартна кампания, намерила отзвук из целите Съединени щати.
В навечерието на първичните избори в Ню Джърси през 2000 г. той издига саксийно растение срещу конгресмена Родни Фрилингхайзен, който кандидатства за четвърти мандат без никаква конкуренция, а инициативата "Фикус в Конгреса" е последвана в още 20 щата, където също номинират фикуси срещу своите представители във Вашингтон.
"Всичко започна в началото на 2000 г., когато осъзнах, че идва поредната година на жалки избори - разказва Мур в епизод от авторското си тв предаване "Ужасната истина" (TheAwfulTruth), където късометражният филм за кампанията беше излъчен под заглавие "The Choice" (Алтернативата). - Кандидатират се много хора, ние не ги харесваме, но нямаме избор и не отиваме да гласуваме. Но това било демокрацията."
Той установява, че всички 435 конгресмени се кандидатират повторно, а поне 1/4 от тях нямат никаква алтернатива още на първичните избори.
Фрилингхайзен (Frelinghuysen.house.gov) например се състезава сам със себе си и това смъква неимоверно избирателната активност в района - "но не поради апатия, а заради липсата на алтернатива. Затова искам ние да номинираме кандидат за Конгреса на САЩ", заявява Мур пред екипа на предаването си на 12 април 2000 г., твърдо убеден, че могат да променят това положение.
Избраникът му, с който отиват да се запишат за вота на 6 юни, отговаря на всички условия - поне 25-годишен, американски гражданин от седем години, събрал е над 200 подписа от потенциални гласоподаватели.
Фикусът "подписва" заявлението си, като оставя кална следа, но възниква един проблем - за да може да се кандидатира, той трябва и да е регистриран като избирател в някой окръг.
Все пак се намира решение: ако привържениците му го добавят в своите бюлетини, ще се брои. Някой се сеща за подобен казус, при който сенатор от Южна Каролина е спечелил, след като е бил вписан допълнително.
Мур (MichaelMoore.com) е основен стратег на кампанията и шеф на предизборния щаб, който се помещава в една пицария. Отпечатват плакати и значки (бели букви на зелен фон), правят уебсайт (www.Ficus2000.com, който вече не е активен), измислят девиз - "Ficus - Because We Deserve Better" (Фикус - защото заслужаваме повече).
Агитират, като обикалят по домовете и звънят по телефона, дават пресконференции, на които обясняват възгледите на кандидата си:
"Този фикус не приема дарения и подкупи, нито услуги от лобисти. Фикус приема само вода чист въздух и малко слънце. От време на време се нуждае и от малко тор, каквато ще намери в изобилие във Вашингтон... Трябва ни поне едно цвете в Конгреса..."
Местен вестник ги иронизира, но фикусът посещава редакцията и дава интервю.
"Мур е донякъде прав за апатията на избирателите, но ние все още не сме сигурни, че дървото кандидат ще помогне", коментира на другия ден изданието, като подчертава, че Мур разполага с пет седмици да убеди журналистите и избирателите, че протежето му трябва да се приема сериозно.
Онлайн анкета показва 11% за Фрилингхайзен и 88% за новия кандидат.
Тв клиповете директно атакуват конгресмена, че "не е произвеждал кислород никога през живота си" и "не знае как да подобри образователната система, не знае какво да прави с данъците, не знае как да усъвършенства здравеопазването, не може да различи задника си от дупка в земята".
Заключителният призив е: "Гласувайте за Фикуса - неговият задник Е дупка в земята!" Фрилингхайзен пробва да отвърне на удара с остроумие: заявява, че е републиканец, стабилен като дъб, а съперникът му - прекалено зелен за политик. От противниковия щаб обаче го обвиняват в етнически нападки и расизъм.
Междувременно се появяват новини за фикуси кандидати и в други щати: Охайо, Вирджиния, Северна Каролина, Пенсилвания, Алабама, Арканзас, Южна Каролина, Калифорния, Тексас.
На 19 май всички отиват във Вашингтон, в сградата на Конгреса, за да се срещнат с конкуренцията. Акцията намира отзвук и в големите телевизионни мрежи, които съобщават: "Режисьорът Майкъл Мур организира кампания - смята да номинира фикуси в 21 избирателни района."
Според "Асошиейтед прес" той обаче признава, че растенията не са истинско решение на проблема: "Това е просто един тъжен коментар за състоянието на избирателната система в тази страна."
Все пак на 22 май кандидатите се събират на национална среща и застават със саксиите си на една сцена.
"На народа на тази страна му омръзна двете партии да се правят, че са две. Всъщност партията е една. Затова ви даваме шанс да впишете Фикуса", обяснява Мур, според когото така хората казват: "Нито един от тези кандидати. Писна ни!".
"Изборът е прост - обяснява той. - Виждал съм много политици, които лъжат, мамят, крадат и не познават граматиката. Не съм срещал обаче нито един, който умее да фотосинтезира."
На датата на вота агитацията продължава, докато конгресменът си е останал във Вашингтон и дори не води кампания.
В края на изборния ден обаче се появява друг проблем - комисиите не искат да броят като валидни бюлетините, в които Фикус е вписан.
Мур размахва пред камерата лист, на който пише, че в градчето Виктъри Гардънс за кандидата му са подадени 40 гласа, а конгресменът е получил 10.
Финалът е безславен: малко преди полунощ служителите съветват Мур да заведе дело. Още по-тъжен за противниците на републиканците беше националният вот през ноември същата година, когато Фрилингхайзен получи нов мандат, а Джордж У. Буш спечели на косъм президентския пост.
За Майкъл Мур обаче това сложи началото на нова, много по-мащабна кампания. Той написа две документални книги, превърнали се в бестселър, и създаде документален филм, който беше награден със "Златна палма" в Кан 2004 и спечели рекордните за жанра над 100 млн. долара в US кината.
Преди последните президентски избори той опита и други начини на агитация - например раздаваше безплатно бельо на студенти, които са се регистрирали да гласуват. Преизбирането на Буш-младши обаче не го обезсърчи, а една от причините: защото настоящият президент няма право на трети мандат.
*Фрилингхайзен е потомствен конгресмен в буквалния смисъл на думата - от 1793 г. щатът Ню Джърси е изпратил шестима представители на тази фамилия в законодателния орган - четирима в Сената и двама в Камарата на представителите.
Бащата на Родни Фрилингхайзен също е бил избиран в Конгреса от същия 11-и окръг, където право на глас имат 0,5 млн. души, а доходите на глава от населението са най-високите в щата.
