П овече от три месеца след присъединяването на България към ЕС в политическия дебат в страната темата за Европа играе по-скоро второстепенна роля, отбелязва радио "Дойче веле" в обширен репортаж.
България направи наистина огромен напредък, който обаче бе по-съществен преди присъединяването, отколкото в краткия период след приемането в ЕС.
А сега, след като страната вече е пълноправен член на съюза, се открояват и първите симптоми на отрезвяване, а именно - наличието на апатия.
Мнозинството българи подкрепиха членството в ЕС, въпреки че бяха на погрешното становище, че европейският стандарт на живот ще се пренесе автоматично върху тях - без дори да почувстват ни най-малко напрежение и без болезнени загуби. Смятаха, че няма да има нужда от промяна на манталитета. Както стана ясно, това съвсем не е така.
Избори с предпазни клаузи
Предстоящите избори за Европейски парламент описват добре политическата действителност в България.
Парадоксално, преди насрочения за 20 май вот, българският политически живот се тресе от теми, които нямат почти нищо общо с ЕС.
Най-напред дебатът се завъртя около правото на българските турци, които живеят извън страната, да гласуват. И тъй като голяма част от партиите, с изключение на ДПС, приеха това предложение, избирателният закон бе пренаписан така, че всички избиратели и кандидати да са живели в страната най-малко три месеца преди изборите. Тази разпоредба предизвика сериозни дебати в обществото.
АЕЦ "Козлодуй" и медиците
В случая става въпрос за популистка по същността си, но приемана от 50% от българите, идея за издигане на осъдените на смърт в Либия пет медицински сестри за евродепутати.
Българките, обвинени в умишлено заразяване с вируса на СПИН на над 400 либийски деца, се намират от години в либийски затвор, т.е. извън родината си. Въпреки това една от извънпарламентарните партии ги включи в листата си, независимо че Централната избирателна комисия отхвърли кандидатурите им.
Спирането на четирите реактора на АЕЦ "Козлодуй", което бе записано като изискване в договора за присъединяване към ЕС, така или иначе намери своето място в изборната кампания.
Голяма част от българите се опасяват от покачване на цените на електроенергията и очакват, че бъдещите евродепутати няма да приемат присърце ангажимента за спасяването на централата.
Съществените проблеми бяха оставени настрана
Това, че "Козлодуй" и медиците са две от най-дискутираните теми в българското общество, показва, че обществеността не е узряла да се концентрира върху основния проблем: Какво искат българите от ЕС и какво ЕС иска от българите?
Това попадна в полезрението едва на шепа наблюдатели в България.
Обществото премълчава най-важните проблеми, свързани с присъединяването към ЕС, а именно все още оскъдното производство, разпада на образователната и здравна система, нарастващата омраза и нетолерантност към малцинствените групи, замърсяването на околната среда, корупцията и организираната престъпност.
Докладите
В края на март Европейската комисия предупреди отново България за недостатъчните й усилия за справяне с корупцията и престъпността. Често наблюдатели от ЕС посещават страната и изготвят поредния доклад, в който се отбелязва, че може да се препоръча активиране на предпазните клаузи.
В действителност България приключи с реформата в правосъдието, но ширещата се корупция, мафиотските войни и неразкритите поръчкови убийства говорят достатъчно. Сами по себе си добрите закони са безполезни, ако не се стига до ежедневното им прилагане на практика.
В началото на април българското правителство изпрати в Брюксел доклад за постигнатия напредък, в който посочи, че са заведени около 400 дела за корупция и организирана престъпна дейност.
Оказва се обаче, че става въпрос за леки правонарушения, докато делата, свързани с големите корупционни афери и мафиотските убийства, не се появяват на бял свят.
Лесно е да се предположи в такъв случай, че тройната коалиция няма нито политическата воля, нито способността да сложи край един път завинаги.
Политици със съмнителна репутация
Изборите на 20 май ще послужат като тест за предстоящите местни избори през есента.
С голямо нетърпение се очаква каква ще е подкрепата за партия ГЕРБ на бившия телохранител и генерал Бойко Борисов. Настоящият кмет на София е най-бляскавата личност в българския политически живот. Като лична охрана на бившия комунистически лидер Тодор Живков и монарха Симеон Сакскобургготски, той успя да се издигне до поста главен секретар на МВР и кмет на София.
Борисов, който се възприема като "човека на закона" и стоящ изключително "близо до хората", нямаше особен успех в борбата с мафията и решаването на градските проблеми.
Оглавяваната от него нова партия би могла все пак да се утвърди на изборите през май като първа политическа сила, което ще поднови отново амбициите на Борисов за премиерския пост.
Рамо до рамо с ГЕРБ в проучванията се нарежда БСП, следвана от ДПС и дяснопопулистката партия "Атака".
Икономиката се развива
Икономическата среда в България е във всеки случай по-добра, отколкото се приема в обществото. С траен икономически растеж от 5,5% до 6% България е една от най-привлекателните страни за западните инвеститори, които постепенно от Полша, Чехия, Унгария и Словакия се преориентират към България и Румъния.
Пазарът на недвижими имоти се развива също много динамично, отчасти благодарение на хилядите британци, германци, скандинавци, които придобиват имущество в страната, а някои от тях дори се установяват за постоянно.
По подобен начин позитивни тенденции се забелязват и в областта на туризма. Около 700 000 са само германците, които през летния сезон посещават Черно море, а над 3 млн. са тези, които посещават годишно балканската страна.
Столицата София се превърна в една от най-желаните дестинации. В последно време в София се формира и стабилна "средна класа", която харчи парите си не само в "Макдоналдс", "Метро" и "Била", а в магазини като "Зара" и "Гучи".
Според оценките 30% от младите хора в България разполагат със собствено жилище, кола и могат да си позволят един път в годината да отидат някъде на почивка. А това все пак е голям напредък.
