"България след парламентарните избори и преди доклада на
Европейската комисия" - така беше озаглавена дискусията в българското посолство в Берлин, в която участваха трима германски журналисти, пишещи за България и Източна Европа. За изразените мнения разказва радио "Дойче веле".
В дискусията се включи и българският посланик Меглена Плугчиева, която представи сегашната ситуация в България. Тя изрази загрижеността си от това, че страната попада рядко във фокуса на германските медии и че колкото по-малко се знае за нея, толкова по-лесно се всяват страхове и настроения, в случая - срещу приемането й в ЕС.
Естествено първият въпрос, върху който се концентрира дискусията, беше колко стабилно е българското правителство.
Според Франк Хералд от вестник "Берлинер цайтунг" коалиционното правителство, създадено след мъчителни преговори, ще оцелее само до приемането на България в ЕС, защото след това, изпълнят ли условията на Брюксел, партиите ще се опитат да провеждат истинските си предизборни намерения.
"За да са положителни докладите на ЕС за България, това правителство трябва да оцелее поне до 2007 г. Не знам какво ще стане след това. След като целта бъде постигната, впрочем както и в други страни, предполагам, ще последва разцепление на политическите сили", обясни той.
Не така песимистично настроена е Барбара Йортел от лявоориентирания вестник ТАЦ. Според нея основните политически сили са много по-близко една до друга в програмите си, отколкото изглежда.
"Като изключим "Атака", не виждам фундаментални разлики между тях", твърди Барбара Йортел, която следеше на място изборите в България.
Според Щефани Болцен от близкия до либералите вестник "Ди велт" сегашното българско правителство ще се задържи и след приемането на страната в ЕС.
"Ако погледнем 10-те нови страни, които сега влязоха в ЕС, не може да се каже, че те постъпиха на принципа: сега сме вътре, сега може да се провеждат и идеологии, така че правителството да се разпадне.
След влизането в ЕС трябва да се изпълнят много ангажименти и да се създаде фундамента, на който се гради управлението на страната, така че не мисля, че всичко ще се обърне наопаки", смята тя.
Никой от участниците в дискусията не изрази съмнение в това, че България няма да се справи с условията на ЕС и няма да получи пълноправно членство през 2007 г., допълва "Дойче веле".
Ако има някакъв проблем, той според германските журналисти е най-вече в променените настроения вътре в ЕС. Сред гражданите на страните от общността се усеща т.нар. "умора от разширяването", която се налага не без съдействието и на медиите, обслужващи понякога популистки партийни интереси.
Заглавие в булевардния вестник "Билд" например гърми: "Членството на България и Румъния в ЕС ще ни струва 11 млрд.евро".
"Мисля, че България няма да стане жертва на тези променени настроения. Като жертва се предлагат други страни, например Хърватия, Турция, където турският министър каза: ако ЕС не приеме нашите условия, ние ще се оттеглим от преговорите.
Македония иска да влезе в ЕС, Сърбия иска да се присъедини. Така че, казано популистки, ако европейските политици искат да задоволят настроенията в страните си, имат достатъчно други жертви за това освен България", коментира не без ирония Франк Хералд от вестник "Берлинер цайтунг".
Колежката му от вестник ТАЦ Барбара Йортел предупреди и за друга опасност, породена от липсващата или изкривена информация, подавана от медиите и политиците.
В България хората не познават истинското лице на ЕС, което също дава основания за безпочвени страхове.
"Всичко живо е вперило поглед в ЕС, не само в България, но и в Румъния например. Мнозина в България са на мнение, че тази тема не се разяснява достатъчно.
Когато обикновеният човек се запита - какво, ЕС ли, си казва: тогава всичко ще стане скъпо. Погледнете Гърция, разликата между заплати и цени там. Мисля, че има недостиг на информация", констатира журналистката.
В много страни на членството в ЕС се гледа предимно като на печат за качество, около който се върти всичко, отбеляза още Барбара Йортел.
