В годишния си доклад за напредъка на Турция, който Европейската комисия огласява днес, тя вероятно няма да поиска прекъсване на преговорите за присъединяване и ще остави на Анкара време до средата на декември, за да изпълни ангажиментите си по отношение на Кипър, предаде БТА.
Очаква се в доклада ЕК
да не препоръча официално прекъсване на преговорите
но ще загатне тази заплаха, осъждайки остро отказа на Анкара да предприеме исканите стъпки във връзка с Кипър.
Според европейски източник, идеята на документа е да се изчака срещата на върха в ЕС на 14 и 15 декември, на която 25-те трябва да разгледат въпроса и да се види какво ще направи Турция дотогава.
Това ще остави на Анкара още пет седмици, за да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби, като се дава специално шанс за компромиса, подготвен от финландското председателство на ЕС.
Финландия предложи в края на септември план, предвиждащ установяване на директни търговски връзки между ЕС и Севернокипърската турска република, призната само от Анкара и насърчаване на Турция да отвори някои свои пристанища за кипърски гръцки кораби.
Страната подписа през юли 2005 г. т.нар. протокол от Анкара, разширяващ споразумението й за митнически съюз с ЕС с включване в него на 10-те нови страни членки, между които и Кипър.
Турция обаче
все още не прилага това споразумение
по отношение на Кипър, който тя не признава.
Въпреки заплахите за прекъсване на преговорите й за присъединяване към ЕС, отправени от много европейски лидери, Анкара, която има по този въпрос подкрепата на общественото мнение в страната, изисква вдигане на икономическото ембарго срещу Севернокипърската турска република, за да отвори пристанищата и летищата си за кипърски гръцки кораби и самолети.
Освен това според турски анализатори правителството в Анкара не е склонно да предприема стъпки по кипърския въпрос преди задаващата се година на избори в страната.
Президентски избори, на които премиерът Реджеп Тайип Ердоган може да се яви като кандидат, са предвидени за април 2007 г., а през ноември същата година трябва да се състоят парламентарни избори.
Правителството изглежда е
с вързани ръце за Кипър преди изборите
казва Фатма Йълмаз, анализатор от Института за стратегически проучвания.
Същевременно според Берил Дедеоглу от университета Галатасарай в Истанбул кипърският въпрос не е свързан само с изборите.
Турция няма да направи нищо без жест на добра воля на европейците, казва Дедеоглу, който е преподавател по международни отношения.
Той посочва, че турците си задават въпроси дали има смисъл да правят компромиси за Кипър, когато ЕС не ги иска, имайки предвид съпротивата в редица европейски страни срещу присъединяване на Турция.
Макар да изглежда, че ЕК се е отказала да препоръча прекъсване на преговорите на този етап, тя няма да пропусне взимането на "твърдо решение да срещата на върха", смята европейски източник.
Мнозинството от еврокомисарите
искат да се прояви твърдост
Но както в ЕК, така и в страните членки и Турция, никой не иска да поеме отговорността за един провал, отбелязва същият източник.
Убеден съм, че ще намерим до 1 януари решение, което ЕК ще подкрепи, и да се надяваме, че ще го подкрепи и едно голямо мнозинство от членовете на Европейския съвет, заяви в понеделник германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, чиято страна ще поеме председателството на ЕС от 1 януари.
Страните членки и еврокомисарите на този етап са разделени по въпроса.
Според източници от Брюксел, кипърският еврокомисар Маркос Киприяну, гръцкият еврокомисар Ставрос Димас, френският - Жак Баро и австрийският - Бенита Фереро-Валднер, се застъпват за по-твърда позиция.
Кипърските гърци заплашват да наложат вето на всеки етап от преговорите с Анкара, като често пъти са подкрепяни от Гърция.
Австрия и Франция, подтиквани от общественото мнение в двете страни, което е
все по-враждебно настроено към влизане на Турция в ЕС
се отнасят хладно към Анкара от една година.
ЕК може да препоръча прекъсване на преговорите за присъединяване в случай на сериозно и постоянно нарушаване на основополагащите принципи на ЕС - свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи, правовата държава.
Страните членки могат тогава да вземат решението за прекъсване на преговорите с квалифицирано мнозинство.
До декември "въпросът ще бъде да се разбере дали неспазването на протокола от Анкара влиза в тази рамка", посочва европейски източник, цитиран от АФП.
Каквото и да бъде решението на еврокомисарите днес, Турция ще получи жълт картон от Брюксел за реформите като цяло, отбелязва АФП.
"Ритъмът на реформите се забави. През 2007 г. ще бъде важно да се предприемат сериозни усилия, за да се разшири устремът на реформите в цяла Турция, специално по отношение на свободата на словото", пише в чернова на доклада на Европейската комисия, цитиран от Франс прес.
ЕК представя днес и
седемте доклада, посветени на напредъка на страните от Западните Балкани
в процеса на европейската им интеграция.
Очаква се комисията да даде на тези държави надеждна европейска перспектива, за да ускорят реформите, както заявява неколкократно еврокомисарят по въпросите на разширяването Оли Рен.
Това е и очакваното послание в докладите за Хърватия, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия. Седмият доклад е посветен на сръбската област Косово, която се надява на независимост.
Случаят на Сърбия, която през октомври миналата година започна преговори за сключване на споразумение за стабилизиране и асоцииране, илюстрира ясно дилемата на комисията, която иска да бъде строга, без да отчайва страната и с това рискува да отдалечи от ЕС ключова за регионалната стабилност държава, посочва АФП.
Брюксел се надяваше в рамките на една година да приключи преговорите със сърбите, но бе принуден да ги прекрати през май заради липсата на сътрудничество на Белград с Международния трибунал в Хага относно залавянето на бившия военен лидер на босненските сърби ген. Ратко Младич.
Преди три седмици решението за прекъсването на преговорите бе потвърдено.
За да насърчи въпреки всичко Белград, комисията призова 25-те да приложат практически мерки за сближаване, като например споразумения за облекчаване на визовия режим за сръбски граждани.
Споразуменията, по които трябва да се преговаря и с други страни от района, имат за цел да прекратят изолацията на Балканите, които ще се превърнат в анклав в рамките на ЕС след присъединяването на Румъния и България към съюза от 1 януари 2007 г.
Миналата година ЕК препоръча на Македония да бъде признат официално статут на страна-кандидатка, който през декември бе одобрен от 25-те.
Не бе определена обаче дата за започване на преговори със Скопие. Докладът днес отново няма да предложи дата, смята дипломатически източници.
Босна и Херцеговина можеше да се надява в доклада да бъде посочена крайна дата за приключване на започналите през ноември 2005 г. преговори за сключване на споразумение за стабилизиране и асоцииране.
Сараево обаче много се забави с реформата на полицията, която бе поискана от ЕС, посочва европейски представител.
Хърватия, която е единствената страна от Западните Балкани, започнала преговори за членство в ЕС през октомври 2005 г., също трябва да положи още много усилия, преди да се присъедини към съюза.
Комисията всъщност обяви, че след приемането на България и Румъния няма да приема нови членове, докато съюзът не преодолее институционалната криза, предизвикана от отхвърлянето на проекта за Европейска конституция на референдумите във Франция и Холандия. Т.е. най-рано през 2008/2009 г., посочва АФП.
