Имиджът е отчайващ. Бездомни кучета, скапана АЕЦ, пустеещи села, западащи градове - България не успява да извади дори един солиден футболен отбор както навремето.
Забравени са времената, когато Черноморското крайбрежие беше една от малкото лесно достъпни зони за контакт между западно- и източногерманци. Това беше преди промяната, отдавна е минало в историята.
После - безнадеждност. Светът ни забрави, оплакват се българите зад граница.
А онези, които още не са напуснали, говорят с не по-малък песимизъм за реалността в страната и за нейните перспективи.
Демографската тенденция на пръв поглед потвърждава този песимизъм. През 40-те години между 1975 и 2015 г. страната на южния бряг на река Дунав губи около 1/5 от населението си, изчислява Програмата на ООН за развитие (ПРООН).
В началото на този период в България живеят 8,7 млн. души, в края му броят им ще бъде 7,2 млн., а според най-новите прогнози на ООН през 2050 г. той ще спадне до 5 млн. милиона.
До 2015 г. раждаемостта в България ще намалее наполовина - статистически от 2,2 деца на жена до 1,1.
Процентът на младите хора до 15-годишна възраст ще се стопи до 12%, което навярно е най-ниското число в световен мащаб.
Тенденцията към влошаване е дори по-бърза, отколкото предвиждаха прогнозите на ООН.
Броят на българите само през изминалата година намаля с близо процент.
Осезаемата инфлация - та нали от промяната досега местната валута изгуби половината от стойността си - и недостигът на работни места прогонват мнозина българи в чужбина.
Към това трябва да добавим и политическата обстановка.
От промяната насам всички избори в България са белязани от радикални преобръщания.
Най-напред реформаторската коалиция спечели срещу полуобновената бивша комунистическа партия, после социалистите си върнаха мнозинството, след това обаче те пък изгубиха властта в полза на поредната антикоалиция.
Популисткият изход, към който сочеше Симеон фон Заксен Кобург Гота, бившият цар с гражданско име Симеон Сакскобургготски, не измъкна хората от икономическата, социалната и политическата стагнация.
Сакскобургготски изгуби симпатиите на хората толкова бързо, колкото ги беше и спечелил.
В крайна сметка отново се наложи обезкуражеността.
За окаяното положение е виновна не само политическата класа.
Когато Югославия се разпадна, България изгуби значението си като транзитен коридор за хора и стоки между Средна Европа и Турция, Близкия изток и Гърция.
Багдадският режим беше най-важен купувач на български промишлени продукти, но след свалянето на Саддам Хюсеин България не си получи дадените кредити.
Окончателно беше загубен и съветският пазар, където се пласираха българска електроника и селскостопански продукти.
А шансовете на България да излезе на западните пазари са минимални.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!