Защо вещиците си яхват метлите? Историята зад легендата

З лата вещица със зелена кожа, летяща на вълшебната си метла, може да е икона на Хелоуин и изтъркан стереотип. Но действителната история зад асоциацията на вещиците с този ежедневен домакински предмет, е всичко друго, но не и скучна.

Не е ясно точно кога метлите са били изобретени за първи път, но актът на метене датира от древни времена, когато хората вероятно са използвали снопове тънки пръчки, тръстика и други естествени влакна, за да изметат праха или пепелта от огнището си. Както пише Дж. Брайън Лоудър, тази домакинска задача се появява в Новия завет, който датира от I-ви и II-ри век след Христа.

Първата вещица яхнала метлата

Why do witches ride brooms? Buckle up. https://t.co/oDUkr0Su4I

— Atlas Obscura (@atlasobscura) January 24, 2022

Думата broom (от англ. метла) идва от истинското растение, което е било използвано за направата на много ранните метли. Думата заменя староанглийското наименование besom, въпреки че и двата термина изглежда са били използвани поне до XVIII-ти век. От самото начало метлите са били свързвани предимно с жените и този вездесъщ домашен предмет се е превърнал в символ на женското домакинство.

Въпреки това, първата вещица, която признала, че е яхнала метлата, всъщност бил мъж - Гийом Еделин. Еделин бил свещеник от Сен Жермен ан Ле, близо до Париж. Той бил арестуван през 1453 г. и съден за магьосничество, след като публично критикувал предупрежденията на църквата за вещици. Признанието му било следствие на изтезания и той в крайна сметка се разкаял, но все пак бил затворен до живот.

По времето на „изповедта“ на Еделин идеята за вещици, които летят на метли, вече била добре установена. Най-ранното известно изображение на вещици на метли датира от 1451 г., когато се появили две илюстрации в ръкописа Le Champion des Dames („Защитникът на дамите“) на френския поет Мартин Льо Франс. На едната рисунка се вижда как жена се рее във въздуха на метла, а на другата как лети на обикновена бяла пръчка. И двете носят забрадки, които ги идентифицират като валденсианци - членове на християнска секта, основана през XII-ти век, които били заклеймени като еретици от Католическата църква, отчасти защото позволили на жените да стават свещеници.

Антологът Робин Скелтън предполага, че връзката между вещици и метли може да се корени в езически ритуал за плодородие, при който фермерите скачали и танцували, възседнали пръти, вили или метли на светлината на пълна луна, за да насърчат растежа на своите култури. Този „танц с метла“, пише тя, „е бил объркан с разказите за вещици, летящи през нощта на път за оргии и други незаконни дейности“.

Летящите вещици са свързани с езически ритуал?

Why Do Witches Ride Brooms? The History Behind the Legend https://t.co/AkwKKflG7Y #Halloween #SpookySeason #Witchcraft pic.twitter.com/pXC4L0meJW

— The History Press (@TheHistoryPress) October 19, 2022

Смятало се също, че метлите са перфектните превозни средства за специалните мехлеми и отвари, които вещиците приготвяли, за да могат да летят, наред с други способности. През 1324 г., когато богатата ирландска вдовица лейди Алис Кителър била съдена за магьосничество и ерес, следователите съобщили, че при претърсването на къщата й намерили „лула с мехлем, с която тя намазвала тоягата, с която летяла през всякакви места."

Фармакологът Дейвид Крол пише във Forbes, че през Средновековието се е смятало, че предполагаемите вещици приготвяли своите отвари от растения като беладона (Atropa belladonna), черна попадийка (Hyoscyamus niger), мандрагора (Mandragora officinarum) и обикновен татул (Datura stramonium), всички от които биха могли да произвеждат халюциногенни химикали, известни като тропанови алкалоиди.

Според някои исторически разкази, вместо да поглъщат тези променящи съзнанието вещества чрез ядене или пиене, което би причинило чревен дистрес, вещиците избирали да ги абсорбират през кожата, като често ги втривали в най-интимните части на тялото си. В книгата си „Убийство, магия и медицина“ Джон Ман цитира текст от XV-ти век на теолога Йорданес де Бергамо, който пише, че „вулгарните вярват, а вещиците признават, че в определени дни или нощи те намазват тояга и се возят на нея до определеното място. Мажат се под мишниците и на други окосмени места.“

Страхът от магьосничеството води до легенди

Why do witches ride brooms? From Megan Garber: https://t.co/aaEYmnvVNX pic.twitter.com/bLqwL9QHMb

— The Atlantic (@TheAtlantic) September 15, 2018

Невъзможно е да се знае дали подобни истории, докладвани по време на пика на безпокойството и страха относно магьосничеството в Европа през Средновековието, са отразявали реалността или не. Много от това, което знаем за средновековното магьосничество днес, идва от записите на инквизитори, съдебни служители и свидетелства на самите обвинени вещици (често докато били изтезавани).

В началото на XVII-ти век разказите за вещици, използващи пръчки или метли, за да летят и да излизат през комините, станали все по-често срещани, дори когато жените били по-тясно свързвани с домакинството и домашната сфера от всякога.

Според един обичай жените подпирали метлата си пред вратата или я поставяли на комина, за да уведомят другите, че са далеч от дома. Може би поради това се появила популярната легенда, че вещиците напускали къщите си през комините, въпреки че много малко обвинени във вещерство жени са признавали, че са го направили.

Широко разпространеният страх относно магьосничеството намаляло през XVIII-ти век. Въпреки че днес в Съединените щати все още има много самоопределящи се като вещици и вещери хора, благодарение на разрастването на неоезическите религиозни традиции като Wicca, малко от тях твърдят, че могат да се издигат в небето яхнали верните си метли. Така образът на вещици, летящи на метли, си остава жив - особено на Хелоуин.