Н ай-старите известни жертви на чума са отпреди около 5000 години в Европа. Никога обаче не е било ясно дали двете събития - едното в Латвия, а другото в Швеция - са били изолирани и спорадични, или свидетелстват за по-широка епидемия.
Ново проучване, основано на древна ДНК, извлечена от 108 праисторически индивида, открити в девет могили в Швеция и Дания, показва, че древна форма на чума може да е била широко разпространена сред първите земеделци в Европа и може да обясни защо числеността на населението мистериозно се е сринало в продължение на 400 години.
"Това е доста последователно в цяла Северна Европа, Франция и е в Швеция, въпреки че има някои доста големи разлики в археологията, все още виждаме същата картина, те просто изчезват", казва Фредерик Сеерсхолм, постдокторант в Центъра за геогенетика на фондация "Лундбек", Институт "Глоуб", Копенхагенски университет в Дания и водещ автор на изследването, публикувано в списание Nature в сряда.
Тази група, известна като неолитни земеделци, мигрира от Източното Средиземноморие, заменяйки малки групи от ловци-събирачи и въвеждайки земеделието и уседналия начин на живот за първи път в Северозападна Европа преди около 6000-7000 години. Тяхното наследство е запазено в многобройните мегалитни могили и паметници на континента, най-известният от които е Стоунхендж.
Археолозите водят ожесточени спорове за причината за изчезването на това население между 5300 и 4900 години. Някои от тях обясняват гибелта им със селскостопанска криза, предизвикана от климатичните промени, а други подозират болести.
Interesting times 5000 years ago. I suggest reading From Exodus to Arthur by Prof Mike Baillie. A possible explanation for this event. Dendrochronology.
— merryn (@merryn_d) July 11, 2024
Ancient DNA reveals possible cause of mysterious population collapse 5,000 years ago, scientists say https://t.co/289Cjdnq0h
"Изведнъж вече няма хора, които да бъдат погребвани. А хората, които са били отговорни за изграждането на тези мегалити, вече ги няма", казва Сиърсхолм.
Според Сиърсхолм е малко вероятно насилието да е изиграло някаква роля, тъй като следващата вълна пришълци, известна като ямнайци, пристига от евразийската степ след прекъсване на археологическите данни.
Проучването установява, че форми на бактерията, която причинява чума, присъстват в 1 от 6 древни проби, което предполага, че заразяването с болестта не е било рядкост.
"Тези случаи на чума са датирани точно в периода, в който знаем, че е настъпил упадъкът на неолита, така че това е много силно косвено доказателство, че чумата може да е участвала в този срив на населението", казва той.
Генетично пътуване във времето
Генетичната информация за патогените може да бъде запазена в човешката ДНК, което позволява на учените да пътуват във времето, за да открият древни болести и как са се развили.
Yersinia pestis, бактерията, която причинява чума, е най-разпространеният от шестте патогена, идентифицирани в новото изследване, като тя присъства при 18 души, или 17 % от 108-те взети проби.
Според проучването обаче истинското разпространение на чумата по онова време може да е било много по-голямо, като се има предвид, че древна ДНК може да бъде извлечена само от добре запазени човешки останки. (Освен това не е възможно да се знае със сигурност дали изследваните хора са починали от чума - само че са били заразени.)
Въпреки това авторите на проучването твърдят, че техните открития не предполагат непременно бърза и смъртоносна епидемия от чума. Бактерията е открита в останките на четири от шестте поколения, погребани в някои от гробните места.
"Очаквах да открия, че чумата присъства само в последното поколение, което щеше да е доказателство, че чумата убива всички, и това беше така", казва Сеерсхолм, който сглобява родословното дърво от гробовете, използвайки информацията за предците, съдържаща се в древната ДНК.
"Очаквах също така чумата да е абсолютно еднаква, като всяка една ДНК базова двойка да е абсолютно еднаква, защото това бихте очаквали, ако видите бързо избухване на болестта, но не открихме това", каза той.
Вместо това екипът открива доказателства за три различни инфекциозни събития, както и за различни варианти на бактерията, която причинява чумата.
"Големият въпрос тогава е как така чумата не е убила всички в началото? И това също ни озадачи, затова започнахме да разглеждаме гените, за да видим дали можем да намерим някакво обяснение", казва той.
Екипът открива случаи, в които чумните гени са се пренаредили - изгубили са се, добавили са се или са се преместили в ДНК последователностите - което може би е повлияло на вирулентността на патогена в рамките на едно поколение.
"Това е в област от генома, където знаем, че се кодира вирулентността, и (това е) причината нашата хипотеза да е по-вирулентна (в течение на поколенията). Но, разбира се, това е, това е много, много трудно да се провери, защото наистина не можете просто да отгледате древна бактерия", каза Сеерсхолм.
Предаване на праисторическата чума
Като се има предвид, че останките са били грижливо погребани в могила, Сеерсхолм заяви, че е възможно генетичните данни, разгледани в проучването, да улавят самото начало на чумна епидемия. Вероятно е също така болестта да е била по-лека от бубонната чума, която е причинила Черната смърт - най-опустошителната чумна епидемия в света, която според оценките е убила половината от населението на Европа в рамките на седем години през Средновековието.
Нещо повече, тъй като в откритите в пробите варианти липсва ген, за който генетиците знаят, че е от решаващо значение за оцеляването на бактерията в храносмилателния тракт на бълхите, според проучването е малко вероятно възникналото заболяване да е идентично с бубонната чума, която се разпространява чрез бълхи, пренасяни от гризачи. Бубонната чума съществува и днес, а симптомите включват болезнени, подути лимфни възли, наречени бубони, в областта на слабините, подмишниците или шията, както и треска, втрисане и кашлица.
"Проучването показва, че в Скандинавия по това време чумата вероятно се е разпространявала от човек на човек, а не чрез спорадично предаване от животни, въпреки че не е възможно да се разбере колко смъртоносна или хронична е била болестта", казва Марк Томас, професор по еволюционна генетика в University College London.
Въпреки това Томас, който не е участвал в последните изследвания, но е бил част от екипа, който пръв е установил упадъка на неолита, заяви, че не е толкова убеден, че чумата е основната причина за по-широкия спад на населението, който според него се е случил по различно време в Европа и вероятно е бил резултат от комбинация от фактори, включително лоши земеделски практики, които изтощават почвата, и широко разпространено лошо здраве.
"Неолитните хора са били с много влошено общо здравословно състояние. Костите им изглеждат зле", казва Томас.
"Възможно е да е имало по-общо увеличение на патогенното натоварване", добавя той.
Въпреки това, "от гледна точка на ДНК" Yersinia pestis се оказва една от болестите, които са по-видими за учените археолози и по този начин са по-лесни за идентифициране и изследване.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
