Н якога гледането на нощното небе е било бягство от създадената от човека бъркотия на Земята. Вече не е така.
Близо 70 години след изстрелването на "Спутник" в Космоса летят толкова много машини, че астрономите се притесняват, че светлинното им замърсяване скоро ще направи невъзможно изучаването на други галактики със земни телескопи. Освен това има и космически боклук - близо 30 000 обекта, по-големи от топка, които се движат на няколкостотин мили над Земята, десет пъти по-бързо от куршум.
И след като Националната администрация за океаните и атмосферата (NOAA) използва високолетящи самолети, за да вземе първите по рода си проби от стратосферата, нови научни данни показват, че космическата надпревара с цел печалба променя небето по измерим начин и с потенциално вредни последици за озоновия слой и климата на Земята.
This satellite could be the key to cleaning up our space junk pic.twitter.com/p9bdGa75Rh
— Mashable (@mashable) February 20, 2024
"Можем да видим отпечатъка на човешкия космически трафик върху стратосферния аерозол. Добавянето на много материал в стратосферата, който никога преди не е бил там, е нещо, което разглеждаме, както и самата маса на материала, който изхвърляме в космоса", казва Трой Торнбъри, физик-изследовател в Лабораторията за химически науки на NOAA.
Проучването е установило, че 10% от частиците в горните слоеве на атмосферата сега съдържат парчета метал от ракети или сателити, които са изпаднали от орбита и са изгорели. Тъй като човечеството става все по-зависимо от информацията, предавана отгоре, в доклада се прогнозира, че през следващите десетилетия отломките, създадени от човека, ще съставляват 50% от стратосферните аерозоли, което ще се равнява на количеството, създадено по естествен път от галактиката. Макар че не е сигурно как това ще се отрази на озоновия слой - и на сложната климатична система, която вече е в криза - преминаването от твърдотелни ракетни ускорители на космическите совалки на НАСА към керосин, който захранва ракетите на SpaceX, добавя тонове нови емисии на изкопаеми горива при всяко изстрелване, а остаряващите сателити създават облаци от отломки при деорбитацията си.
"Говорим за съзвездия от хиляди спътници, всеки от които тежи около тон, а когато падат, действат като метеорити", казва Торнбъри пред CNN.
Space junk, like broken satellites, zooms around in low Earth orbit (LEO), posing risks. With no rules to clean up, LEO is like a big garbage dump. NASA started in 1979 to reduce junk and find ways to clean it up. It's a global challenge that needs teamwork to keep space safe. pic.twitter.com/zsQrz1pMaj
— astrophilesz (@astrophilesz) February 21, 2024
Според сайта за проследяване Orbiting Now в момента над Земята се намират повече от 8300 сателита, а прогнозите за това, колко от тях ще се присъединят скоро към космическия боклук варират в широки граници.
Освен това повече от 300 търговски и правителствени организации са обявили планове за изстрелване на зашеметяващите 478 000 спътника до 2030 г., но това число вероятно е завишено. Правителствената служба за отчетност на САЩ прогнозира, че през следващите шест години ще бъдат изстреляни 58 000 спътника. Други анализатори наскоро са изчислили, че броят на сателитите, които вероятно ще достигнат до орбита, е по-близо до 20 000.
Но дори и най-ниските оценки биха били немислими в главозамайващия период след "една малка крачка" на Нийл Армстронг.
A satellite designed to inspect space junk just made it to orbit https://t.co/e2HeFE3VZ4 pic.twitter.com/iPHrETtkUb
— Engadget (@engadget) February 18, 2024
Снимката на "Синия мрамор" от "Аполо 17" през 1972 г. може и да е вдъхновила Деня на Земята, но малцина са се замисляли за орбиталния боклук, създаден, за да го вземе, до 1979 г., когато ученият от НАСА Доналд Кеслър публикува статия, озаглавена "Честота на сблъсъците на изкуствени спътници: "Създаването на пояс от отпадъци" (The Creation of a Debris Belt).
Оттогава "синдромът на Кеслър" - представен с подобаващо напрежение във филма "Гравитация" от 2013 г. - показва притесненията на индустрията, че твърде многото космически трафик в крайна сметка ще създаде порочен кръг от повече отломки, водещи до още повече сблъсъци, докато изстрелванията станат невъзможни. В ниска околоземна орбита обектите могат да се сблъскат със скорост около 23 000 мили в час, което е достатъчно дори за най-малките отломки да счупят прозорците на Международната космическа станция. Смята се, че в орбита се движат 100 милиона изкуствени отломки с размер на връхчето на молив - основен риск за дейностите в космоса.
"Преди десет години хората смятаха, че нашият основател е луд, че говори за космически отпадъци. Сега не можеш да отидеш на космическа конференция без панел или серия от разговори за устойчивостта на Космоса и проблема с космическите отпадъци", казва Рон Лопес пред CNN, докато се разхожда покрай Музея на авиацията и космонавтиката "Смитсониън" във Вашингтон, окръг Колумбия.
Nearly 30,000 objects are hurtling through near-Earth orbit. That’s not just a problem for spacehttps://t.co/JicGvQrb1R
— Island News (@KITV4) February 21, 2024
Лопес е президент на американския клон на Astroscale, японска компания, която се конкурира за пазарен дял в нововъзникващата област на премахване на орбитални отпадъци.
"По време на златната треска хората, които са направили кирките и лопатите, често са се справяли по-добре от златотърсачите. И в известен смисъл ние предлагаме точно това на пазара", казва той.
Лопес признава, че са далеч от летящи камиони за боклук, орбитални центрове за рециклиране и "кръгова икономика в Космоса", но през 2022 г. Astroscale използва сателит със силен магнит, за да улови движеща се цел, изстреляна в рамките на същата 3-годишна мисия.
A satellite fell to Earth. Should you worry about falling space junk?
— joanofarc1M (@joanofarcthe1st) February 22, 2024
Experts say you shouldn't worry much about being hit by falling space debris, but it can be difficult to predict where and when exactly it could land.https://t.co/0PX1IlG2hB
"Това беше първият комерсиално финансиран космически апарат, който демонстрира много от технологиите, които ще бъдат необходими за осъществяване на свързване и среща с други спътници. Възможно е да ги преместим, евентуално да ги презаредим с гориво или в някои случаи да ги деорбитираме, за да се справим с проблема с отломките", казва той.
Втората мисия Astroscale, изстреляна от Нова Зеландия от аерокосмическата компания Rocket Lab на 18 февруари, ще разгледа отблизо космическия боклук. Спътникът, наречен ADRAS-J, ще наблюдава движенията на ракетна степен, оставена в ниска околоземна орбита през 2009 г. Мисията на Astroscale ще използва камери и сензори, за да проучи ракетния боклук и да разбере как да го изведе от орбита.
Но тъй като кризата със замърсяването на околната среда вече е болезнено очевидна на сушата, в морето, а сега и в космоса, едно от най-символичните изстрелвания след “Спутник” е планирано за това лято, когато учени от Япония и НАСА ще изстрелят първия в света биоразградим сателит, направен предимно от дърво.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
