Ч есто ни се струва, че консервативните и либералните гласоподаватели нямат почти нищо общо помежду си, а се оказва, че различията им се простират чак до структурите на мозъците им. Въпреки че в миналото много се е говорило за тези контрасти, ново проучване установи, че те не са толкова големи, колкото мнозина смятат, но все пак са налице. И никой не е бил по-шокиран от самите изследователи.
„Беше наистина изненадващо, че възпроизведохме откритието за амигдалата. Честно казано, не очаквахме да повторим някое от тези открития“, казва първият автор Диамантис Петропулос Петалас в изявление, позовавайки се на проучване от 2011 г., което беше широко разпространено след заключението, че може да има връзка между структурата на мозъка и политическата принадлежност.
Но те ги възпроизведоха. Петропулос и екипът от Американския колеж в Гърция и Амстердамския университет използват сканирания с ядрено-магнитен резонанс на 928 холандци на възраст 19-26 години. Извадката - която е 10 пъти по-голяма от тази на изследването от 2011 г. - е представителна за политическия пейзаж в Нидерландия. Страната има многопартийна система, което дава възможност на изследователите да разгледат спектъра от убеждения в консервативните и либералните идеологии.
Сравнявайки данните от мозъчното сканиране с въпросници, в които участниците са питани за политическите им възгледи и идентичност, изследователите са успели да видят някои закономерности.
Както е установено в проучването от 2011 г., има връзка между консервативните възгледи и увеличеното сиво вещество в амигдалата - структура в темпоралния дял на мозъка, която е част от лимбичната система.
🧠 The roots of conservatism may be buried deep in the brain, scientists believe, after finding right-wingers have more gray matter in an area linked to threats and uncertainty.
— The Telegraph (@Telegraph) September 20, 2024
Read more here 👇https://t.co/D9NM8pAS3M pic.twitter.com/hoBXgXjkL9
„Амигдалата контролира възприемането и разбирането на заплахите и несигурността на риска, така че е много логично хората, които са по-чувствителни към тези проблеми, да имат по-високи нужди от сигурност, което обикновено съответства на по-консервативните идеи в политиката“, обяснява Петропулос.
Асоциацията е зависима от партийната принадлежност на човека - тези, които се идентифицират с партия, която има лява икономическа политика, но консервативни социални пристрастия, имат повече сиво вещество в амигдалите си, отколкото тези, които се идентифицират с по-широко прогресивни партии.
„Това говори за идеята, че не става дума за дихотомно представяне на идеологията в мозъка, например републиканци срещу демократи, както е в САЩ, а виждаме по-фин спектър на това как политическата идеология може да се отрази в анатомията на мозъка“, казва Петропулос,
Наблюдаваната от екипа връзка обаче е три пъти по-слаба от тази, установена в изследването от 2011 г. Амигдалите на консервативно настроените хора са по-големи от тези на либерално настроените избиратели, но само с еквивалента на около едно сусамово зърно.
Друга констатация от проучването от 2011 г., която екипът не успява да възпроизведе, е връзката между консервативната политика и по-малкия обем сиво вещество в друга област на мозъка - предната поясна кора (ACC). Те обаче откриват нещо ново - положителна връзка между сивото вещество в дясната фузиформена gyrus и консервативните социални и икономически ценности.
„Тези региони са свързани с разпознаването на лица, така че е логично те да бъдат включени, когато човек мисли за политически въпроси, защото политическите въпроси често ни напомнят за политическите лица, които представят идеологията по тези въпроси. Само споменът за лицето на политик, например, може да накара фузиформения гирус да светне малко“, казва Петропулос.
Подобни изследвания с ЯМР могат да дадат само част от пъзела - те могат да ни разкажат за анатомията на мозъка, но ще са необходими допълнителни изследвания, за да се разгледат функционалните връзки между различните области на мозъка.
Като цяло авторите казват, че техният подход помага да се добавят някои ценни нюанси към този вид изследвания.
„Разглеждаме идеологията като сложен, многоизмерен продукт; това включва различни нагласи по социални и икономически въпроси, както и идентифициране с прогресивни или консервативни идеали. Наистина не става въпрос само за ляво или дясно“, казва Петропулос.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
