П рез 1957 г. Обединеното кралство претърпява най-тежката ядрена катастрофа в историята си. Но каква е историята на случилото се?
(Във видеото може да научите повече за: Зеленски: Европа се размина на косъм с ядрена катастрофа)
Пилоните на Уиндскейл
В началото на 50-те години на миналия век Обединеното кралство построява два ядрени реактора, наричани тогава "пилони", на ядрената площадка Уиндскейл в Къмбрия. Тези реактори не са построени за производство на енергия. Вместо това тяхната задача била да произвеждат плутоний за ядрени оръжия, което позволява на Обединеното кралство да участва в надпреварата във въоръжаването по време на Студената война.
Въпреки това някои фактори усложняват процеса на конструиране и проектиране на реакторите. На първо място, проектът "Уиндскейл" е планиран и осъществен на бързи обороти - може би твърде бързи.
Today in 1957 the Windscale fire results in Britain's worst nuclear accident pic.twitter.com/qaWg1YpXFa
— the painter flynn (@thepainterflynn) October 10, 2023
Например комините на реактора вече били частично изградени, когато сър Джон Кокрофт, директор на регулатора на атомната енергия, настоява към тях да се добавят филтри, които да отсяват радиоактивните частици в случай на авария. Тъй като е било твърде късно да се добавят в комините, филтрите са били добавени върху тях. По онова време тези добавки са наречени с насмешка "лудориите на Кокрофт".
Друг проблем е, че технологията е толкова нова и не е напълно разбрана от учените, които създават реакторите.
Графитните компоненти на пилоните в Уиндскейл и ниските температури, при които те са работили, са довели до натрупване на нещо, наречено енергия на Вигнер, която би могла да предизвика пожар в реактора, ако се натрупа твърде дълго време.
Учените от Уиндскейл не са знаели, че това може да се случи. Когато забелязали проблема, единственото налично решение било редовно да нагряват умишлено купчините, за да се освободи енергията. Този процес, наречен "отгряване", изглежда е проработил - поне за известно време.
Имало и други проблеми с конструкцията и компонентите на пилотите. Вътрешността им е била модифицирана, за да се създаде тритий за водородни бомби - промяна, която надхвърля първоначалните спецификации.
Как е избухнал пожарът
През октомври 1957 г. избухва пожар в пилон 1 на Уиндскейл по време на отгряването му.
Когато процесът на отгряване е започнал на 7 октомври, купчината не е успяла да се загрее достатъчно. Затова процесът е повторен на следващия ден. Този път купчината се нагрява достатъчно. Странно е, че след това тя остава гореща.
Температурите в реактора се повишавали и повишавали. На 10 октомври операторите на обекта най-накрая осъзнават какво се случва. Вътрешността на купчината свети от топлина - урановото гориво в реактора се е запалило.
10 October 1957. A major radiation leak occurred at the Windscale (now known as Sellafield), nuclear plant in Cumbria, following a fire at the plant. The radioactive fallout spread across the UK and the rest of Europe. It’s estimated the radiation leak caused many cancer deaths. pic.twitter.com/PlS7uRs57l
— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957) October 10, 2023
Точната причина за запалването на урана все още е предмет на спорове. Обсъжданите проблеми вероятно са изиграли роля. Въпреки това в докладите от последните години се стига до заключението, че пожарът в крайна сметка е причинен от това, че в проекта Уиндскейл се е наблягало на бързината и резултатите, а не на безопасността и грижите.
Усилия за ограничаване на разпространението
Операторите на реактора полагат няколко различни усилия за борба с пожара. Първо, те се опитват да избутат горящия уран с помощта на метални пръти. След това вкарат в реактора газ въглероден диоксид. Нито една от двете стратегии не дава резултат.
На 11 октомври водата също не успява да потуши пожара. Накрая въздушният поток към реактора е затворен и пожарът загасен.
По-късно катастрофата е оценена като пето ниво по седемстепенната международна скала за ядрени събития - същото ниво като катастрофата на остров Три Майл в САЩ. За щастие, филтрите на комините са предотвратили още по-тежкия ефект, като са задържали радиоактивните частици във въздуха.
Последиците от бедствието
Най-значимото въздействие на пожара по онова време и единственото, което правителството признава, е замърсяването на млякото.
След като радиоактивните частици йод-131 са били освободени във въздуха, те са паднали върху тревата и са били изядени от кравите. След това млякото, произведено от тези крави, съдържало радиоактивен йод - достатъчно, за да повиши риска от рак на щитовидната жлеза за хората, особено за децата, които го консумират. Поради това продажбата на мляко в радиус от около 200 квадратни мили от централата в Уиндскейл била забранена за един месец.
Today in 1957, workers the Windscale Piles in Cumberland on England’s NW coast, where two air-cooled, graphite-moderated reactors were producing plutonium for the United Kingdom’s nuclear stockpile, discovered Pile No. 1 was on fire. This was the UK’s worst nuclear accident. pic.twitter.com/lrkQgDh9Ch
— Stephen Schwartz (@AtomicAnalyst) October 10, 2023
Правителството настоява, че освен тази забрана, обществото няма за какво да се притеснява. Всъщност радиоактивните частици са се разпространили в цялата страна и на изток над Европа.
Едва в края на 80-те години на ХХ век съответните документи са разсекретени. През 1990 г. директорът на Националния съвет за радиологична защита на Обединеното кралство изчислява, че пожарът вероятно е причинил около 100 смъртни случая от рак, в допълнение към безбройните нефатални ракови заболявания.
Как се контролира обектът днес
В продължение на десетилетия мястото, където възниква пожара, е запечатано. През последните години започна много бавен процес на извеждане от експлоатация. Той не се ограничава само до почистването на последиците от пожара, тъй като отработеното гориво отпреди пожара също трябва да бъде обработено и складирано.
През 2021 г. правителството обяви, че най-накрая е разрушило известните комини, след като осем години преди това е премахнало филтрите.
През годините след пожара на площадката Уиндскейл, преименувана през 80-те години на миналия век на Селафийлд, продължават да се извършват ядрени дейности, включително производство на енергия и управление на отпадъци. Въпреки че никога повече не е имало друг ядрен инцидент от пето ниво, той е имал други проблеми с безопасността, включително инциденти от трето и четвърто ниво. Понастоящем крайната дата за приключване на всички дейности по извеждане от експлоатация в Селафийлд е определена за 2140 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
