Н якои невръстни прилепи са доста приказливи и бърборят подобно на човешките бебета, предаде Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
"Гагага, бабаба..."
Всички деца по света преминават през тази фаза, която сякаш ги потапя в интензивни безсмислени разговори, за да се научат да контролират гласовата си система.
Desmodus draculae - гигантският прилеп-вампир
Настоящото проучване показва, че вид прилепи, обитаващ Централна Америка, прибягва до това упражнение, възпроизвеждайки същите характеристики като човешкото бръщолевене.
"Човешките деца изглежда бърборят от една страна, за да общуват с родителите си, и от друга когато са сами, очевидно за да изучават гласовете си. Същото наблюдавахме и при нашите прилепи", пишат авторите на изследването от Природонаучния музей в Берлин, Германия.
Прилепите общуват чрез ултразвук, но също така са способни да издават звуци, които хората могат да чуят.
"За нашия слух този звук е като пронизително чуруликане. Мелодичен е",
казват изследователите, които проучват прилепите от вида Saccopteryx bilineata от 2003 г.
Baby talk, or motherese, is a common phenomenon in humans. A new study suggests bats use baby talk, too.https://t.co/8aqaflx3hg pic.twitter.com/scEjxKMJUa
— Forbes Science (@ForbesScience) September 9, 2020
Особеното при представителите му е, че не се крият в тъмни пещери, а остават по дърветата, и могат лесно да бъдат наблюдавани в естествената им среда.
В периода между 2015 и 2016 г. Ахана Фернандес от изследователския екип е записала бърборенето на 20 бебета прилепи в Коста Рика и Панама, прекарвайки часове наред с тях в гората.
Тези бозайници, които подобно на хората имат ларинкс, започват да бръщолевят около три седмици след раждането.
Бърборенето им трае около 7 до 10 седмици, докато не бъдат отбити. През този период бебета прилепи посвещават около 30 процента от времето си през деня на това занимание.
Bat pups babble and bat moms use baby talk, hinting at the evolution of human #language. https://t.co/Nfqo1fSgJk pic.twitter.com/YarQXid3ad
— Nova Languages (@novalanguages) August 20, 2021
Учените са изчислили, че тези "бъбриви сеанси" продължават средно седем минути, като особено словоохотливо прилепче е бърборило цели 43 минути.
Това е изключително дълго, като се има предвид, че общуването между възрастни екземпляри обикновено продължава само няколко секунди.
"Говорим за нещо специфично, което други изучени досега видове прилепи не правят. Тези са много приказливи!", казват изследователите.
Вокализациите им са преобразувани в изображения, наречени спектрограми. "Всяка сричка има много специфична форма, така че се разпознава лесно с просто око", обясняват учените.
Babbling bats.
— AFP News Agency (@AFP) August 20, 2021
Human babies are not the only babblers. A new study shows some bats are also very talkative in their infancy and even make sounds that recall the googoo-gagas of our own totshttps://t.co/HaNSJ3aR7e
Изследователите са анализирали над 55 000 произведени срички. Оказва се, че универсалните характеристики на бърборенето при кърмачетата - повторение, липса на смисъл, но и следване на определен ритъм, се откриват и при прилепите. Също така, както при хората, кривата на обучение не е линейна.
От 25-те срички в репертоара на възрастните, младите прилепи не са успели да овладеят всичките до момента на отбиването, което предполага, че те продължават да се учат и след това.
Изследователите са успели да докажат, че младите прилепи доста рано научават песен, състояща се от шест срички, използвана от мъжките екземпляри, за да отбележат своята територия и да привлекат вниманието на женските.
"Бебетата слушат възрастни мъжки екземпляри да пеят, след което имитират тази песен", казват учените.
Такъв е случаят и с женските прилепчета, които впоследствие не възпроизвеждат песента. Научаването й обаче по-късно им помага да оценят представянето на потенциалните си бъдещи партньори.
Много малко други видове бърборят. Практиката е наблюдавани при някои птици, два вида мармозетки и понякога при делфини и белуги.
Защо някои животни имат нужда от подобен етап на обучение, а други не?
Според изследователите "навигацията и комуникацията в тъмна среда" изглежда са важен фактор. Освен това сложността на вокалната система предлага множество възможности, както при хората, вероятно така и при прилепите.
