У чените са открили изненадващ алтернативен източник на храна, който може да спаси огромен брой животи след катастрофална ядрена война - водораслите.
Една ядрена война би потопила нашата планета в дълбока ядрена зима. В най-лошия сценарий ядрен обмен между САЩ и Русия (които заедно притежават почти 90% от световните ядрени оръжия ) може да изхвърли до 165 милиона тона (150 милиона метрични тона) сажди в земната атмосфера, намалявайки температурите на повърхността с 9 градуса по Целзий, намалявайки глобалното производство на храни с цели 90%.
Но в ново проучване учените установиха, че в рамките на 9 до 14 месеца ядрена война, огромни масиви от водорасли, отгледани на въжета в Мексиканския залив и по източното крайбрежие, могат да бъдат събрани - което ще помогне да се изхранят до 1,2 милиарда души.
Mass starvation after nuclear war could be partially averted with one specific food https://t.co/f5IlnEjOQK
— Live Science (@LiveScience) January 30, 2024
В най-голяма степен фермите за водорасли ще заменят 15% от храната, консумирана в момента от хората, като същевременно ще осигурят 50% от текущото производство на биогорива и 10% от храната за животни. Изследователите публикуваха откритията си на 9 януари в списание Earth's Future.
„Над 2 милиарда души биха били застрашени от глад след умерена ядрена война между Индия и Пакистан и 5 милиарда души след ядрена война между САЩ и Русия“, каза пред Live Science, съавторът Черил Харисън.
"По този начин има нужда от проучване на алтернативни храни".
Най-непосредствените ефекти от ядрена война, поне за тези в целевата област, са изгаряне, последвано от радиационно отравяне за тези в околните райони. Тези ужасяващи ефекти са известни, откакто САЩ хвърлиха атомната бомба "Little Boy" върху японския град Хирошима на 6 август 1945 г.
Една единствена бомба, с пет пъти по-малък капацитет от термоядрените бомби в съществуващите арсенали, уби около 140 000 души в рамките на пет месеца и унищожи или сериозно повреди повече от 60 000 от приблизително 90 000 сгради.
И все пак потенциално най-смъртоносният резултат, дори от ядрена война в малък мащаб, е въздействието, което тя би имала върху селското стопанство. В сценария на Страшния съд на „ядрена зима“ радиоактивен прах и дим биха блокирали значителна част от слънчевата светлина. Това ще доведе до падане на температурите, задушаване на много от световните култури и вероятно създаване на глобален глад, който може да убие милиарди хора.
В предишно проучване изследователите моделираха апокалиптичните последици от ядрена война. Сега, за да проучат как някои хора могат да оцелеят, учените са моделирали растежа на културите в среда, в която температурите не падат толкова рязко – тропическите океани.
As Russia warns of the rising risk of nuclear war, and relations with the United States sink into a deep freeze, communities close to the vast Soviet-era nuclear testing site in northern Kazakhstan have a message for leaders: ‘Let us be a lesson’ https://t.co/nbaVcWmppz
— Reuters (@Reuters) November 30, 2023
„Океанът и водата като цяло имат по-висока специфична топлина от земята, така че съхраняват повече топлина и е по-трудно да се нагряват и охлаждат. Ето защо радиаторите работят толкова добре, те съхраняват топлина и я излъчват с течение на времето“, каза Харисън.
„Така че океанът е страхотно място за насочване към алтернативно производство на храни, за разлика от оранжериите на сушата, които ще се нуждаят от много отопление във време, когато горивото ще бъде в голямо търсене.“
Моделът на учените разкри, че фермите за водорасли не просто ще оцелеят, но ще процъфтяват и ще се разширяват, когато повърхностните температури паднат. Това е така, защото по-студеният въздух би принудил повърхностните води да потънат повече, увеличавайки циркулацията на богата на хранителни вещества вода нагоре от дълбините, за да я замени.
Тъй като йодът, който се намира в морските водорасли, може да бъде токсичен за хората в големи количества, употребата на водорасли, отглеждани във ферми, ще бъде предимно непряка, казаха изследователите. Но като се използва за храна на животни и производство на биогорива, това ще освободи оцелялата обработваема земя за други култури. Това може да помогне на хората да преживеят ядрена зима, докато десетилетия по-късно климатът започне да се възстановява.
А водораслите не са под ръка само в случай на ядрена зима: те също могат да бъдат спасителен пояс след други прекъсвания на глобалните хранителни системи, като масивни удари на астероиди или гигантски вулканични изригвания. Например изригването на планината Тамбора в Индонезия през 1816 г. доведе до провал на реколтата и недостиг на храна в Северното полукълбо – стана известно като „годината без лято“.
„През цялата история големите изригвания са причинявали глад както в региона, така и в световен мащаб“, каза Харисън.
„Така или иначе, имаме нужда от план, за да се изхранваме при тези сценарии за внезапно намаляване на слънчевата светлина.“
