Какво е „мизокинезия“ и кой наистина страда от нея

М ного хора се чувстват раздразнени, когато някой чука с пръсти около тях или тресе краката си наблизо. Учените наричат това мизокинезия, което означава „омраза към движението“ и го сравняват с мизофонията – „омраза към звуците“.

Защо това се случва и как да се отървем от него?

“[Misokinesia] is defined as a strong negative affective or emotional response to the sight of someone else's small and repetitive movements, such as seeing someone mindlessly fidgeting with a hand or foot," https://t.co/4bcXKzlZ53

— *Endurance Tested 🖖🏻 (@LoveofMaths1) November 23, 2022

Според проучване от 2021 г. стресиращите усещания, причинени от това да виждате как другите се движат, са невероятно често срещан психологически феномен, засягащ поне един на всеки трима души.

„Мизокинезия се определя като силна отрицателна реакция при гледката на нечии повтарящи се движения, като например да видите някой безсмислено да тропа с ръка или крак“, казва екип от изследователи.

За да ни стане по-ясно, изследователите проведоха първото задълбочено научно изследване на мизокинезията – и резултатите показват, че повишената чувствителност към движенията е нещо, с което голям брой хора трябва да се справят.

В поредица от експерименти, включващи над 4100 участници, изследователите стигат до следния извод:

„Открихме, че приблизително 1/3 сами съобщават за някаква степен на чувствителност към мизокинезия, към повтарящото се поведение на другите, които срещат в ежедневието си“, обясняват изследователите.

Според анализа мизокинезията понякога върви ръка за ръка с чувствителността към звука на мизофонията, но не винаги.

Феноменът изглежда варира значително при отделните индивиди, като някои хора съобщават само за ниска чувствителност към нервни стимули, докато други се чувстват силно засегнати.

„Те са повлияни отрицателно емоционално и изпитват реакции като гняв, безпокойство или чувство на неудовлетвореност, както и намалено удоволствие от социални ситуации, работна и учебна среда“, обяснява психологът Тод Хенди.

Хенди започва да изследва мизокинезията, след като съпругата му казва, че изпитва стрес, когато той се движи около нея.

„Като визуален когнитивен невролог, това наистина събуди интереса ми да разбера какво се случва в мозъка ѝ“, казва още Хенди.

Резултатите, базирани на ранните експерименти, бяха неубедителни на този етап, като изследователите не откриха категорични доказателства, че рефлексивните механизми за визуално внимание значително допринасят за чувствителността към мизокинезия.

„Една възможност, която искаме да проучим, е, дали техните „огледални неврони“ са в действие“, казват изследователите. „Тези неврони се активират, когато се движим, но също така се активират, когато видим, че другите се движат… Например, когато видите някой да е наранен, вие също може да потръпнете, тъй като болката му се отразява в собствения ви мозък.“

В допълнение, възможно е хората, склонни към мизокинезия, да проявяват несъзнателна емпатия към психологията на нервните хора. И то не в добрия смисъл.

„Когато хора, които страдат от мизокинезия, видят някой да нервничи, това може да им се отрази и също да се почувстват тревожни или нервни“.

Едно обаче е сигурно. От резултатите, които се виждат тук, става ясно, че това необичайно явление е много по-често срещано сред хората, отколкото сме предполагали.