К ато хора ние често се смятаме за краен продукт на хилядолетна еволюция. Това ни е дало погрешната представа, че вече не се развиваме. Учените обаче знаят, че това не е така. Всъщност сега хората се развиват по-бързо, отколкото когато и да било през последните 250 години.
Разбира се, еволюцията протича в продължение на десетки хиляди години, поради което много от тези промени остават сравнително незабелязани за нетренираното око. При това положение, ако хората продължават да еволюират, означава ли това, че нашият вид ще изглежда различно след хиляди години?
Повечето учени са съгласни, че това ще е така, но как точно ще изглеждаме, е предмет на дискусия. Преди няколко години един учен и един художник се събраха, за да направят някои прогнози, и резултатите са меко казано интересни.
Еволюция на човешкото лице за 100 хил. години
През 2007 г. художникът и изследовател Николай Лам си партнира с компютърния генетик д-р Алън Кван и предлага три илюстрации. На първата той изказал хипотеза как бихме могли да изглеждаме след 20 хиляди години, на втората - след 60 хиляди години, а на третата - след 100 хиляди години в бъдещето.
Според Лам това е "една възможна времева линия", която отчита както човешката еволюция, така и напредъка в технологиите и генното инженерство. Лам и Кван си представят едно възможно бъдеще, в което хората ще имат много по-големи възможности да контролират човешкия геном и в което средата им на живот може да е много по-различна от нашата.
Ето някои от основните промени, които биха могли да се случат, и причините, поради които те биха могли да настъпят, според Кван и Лам:
По-голямо чело
Човешкото чело увеличава размера си от XIV и XV век насам. Според учените, когато се измерват черепи от онова време и се сравняват с нашите, днешните хора имат по-слабо изразени черти на лицето и по-високи чела. Следователно изглежда логично да си представим бъдеще, в което черепите ни продължават да растат, за да поберат все по-големи мозъци.
Променени черти на лицето
Като се има предвид напредъкът, който вече сме постигнали в областта на генното инженерство, Кван основава някои от своите хипотези на предположението, че след 60э хиляди години ще бъдем още по-напред. Той твърди, че по-голямата способност за контрол на човешкия геном ще означава, че еволюцията ще има малък ефект върху чертите на човешкото лице. По същество лицата ни ще се променят в зависимост от човешките предпочитания - като например по-големи очи, по-изправен нос и по-голяма симетрия между двете страни на лицата ни.
Той също така предполага, че дотогава е възможно хората да започнат да колонизират други планети. Хората, живеещи на места, които са по-далеч от Слънцето и следователно са по-слабо осветени, може да увеличат очите си, за да подобрят зрението си. Кожата също може да стане по-тъмна, за да се намали увреждането от ултравиолетовите лъчи извън защитната атмосфера на Земята.
Освен това той предлага хората да имат по-дебели клепачи, а челната кост под веждите им да е по-изразена. Това ще помогне на хората да се справят с разрушителното въздействие на космическите лъчи. Вече виждаме тези ефекти при днешните астронавти.
Кван казва, че през оставащите 40 хиляди години тези черти, които хората са избрали, ще станат още по-изразени. Възможно е след сто хиляди години очите на хората например да изглеждат по-големи големи в сравнение с това, с което сме свикнали днес.
The evolution process hasn't stopped! pic.twitter.com/mG1a8AZKgL
— Atheists In Kenya Society (@AtheistsInKenya) October 2, 2021
Функционални нужди
Други, по-малки промени могат да бъдат неща като по-големи ноздри. Това ще позволи на хората да дишат по-лесно, когато живеят на други планети. Хората може да имат по-гъста коса, за да поддържат топлината на по-големите си глави. В епоха обаче, когато можете да промените генетично почти всяка своя черта, Кван предполага, че чертите, които ни карат да изглеждаме естествено човешки, ще станат по-благоприятни.
"Това ще бъде все по-важно за нас в епоха, в която имаме възможност да определяме всяка черта", казва той.
Това ще повлияе на начина, по който използваме носимите технологии. Дискретни импланти, които изглеждат естествено човешки, ще заменят Google glass и iWatch. Може би ще имаме устройства като комуникационни контактни лещи, вградени наночипове или всякакъв брой почти невъобразими технологии.
По същество хората ще искат да бъдат включени безжично, с "перфектни", естествено изглеждащи човешки лица. Това, което ще бъде естествено за тези бъдещи хора, обаче може да ни се стори крайно странно.
Несъгласие в света на генетиката
След като Кван и Лам публикуваха своите художествени изображения на възможните бъдещи хора, сред генетиците настъпи известен скандал. Матю Харпър, който по онова време пишеше за „Forbes“, твърди, че Кван и Лам не говорят за еволюция. Вместо това те говорели за генно инженерство. Според Харпър, Кван дори не е направил това много добре.
"Той го прави донякъде наивно, като прогнозира, че единствените промени, които ще настъпят, ще бъдат увеличен мозъчен ствол и уголемени очи, за да можем да използваме компютъризираните контактни лещи, които очевидно ще заменят Google Glass", каза той .
Харпър също така изтъкна, че от гледна точка на еволюцията 100 хиляди години всъщност са относително кратък период от време. По тази причина той твърди, че физическите различия при хората ще бъдат значително по-слабо изразени.
Освен това той изтъкна, че мозъците ни изглежда се свиват, а не растат. И накрая, Харпър твърди, че технологията за промяна на незначителни аспекти от външния ни вид е твърде далеч. Достатъчно далече, за да е невъзможно да се мисли за това интелигентно. Той разговаря с редица генетици и стига до едно заключение: Хипотезата на Кван и Лам е по-малко наука и повече научна фантастика.
The Evolution of the Human Face. (Evolution of Life) pic.twitter.com/G9FlNSiNWo
— James Gingerich #B2B #Technology #Influencer (@jamesvgingerich) May 9, 2023
Отговорът на Кван
Кван отговаря на критиката на Харпър, като заявява, че работата му е просто спекулация, която е представена погрешно като прогноза. Той също така изтъкна, че в изследванията си често използва думата "може би". По същество той казваше, че има голяма вероятност да сгреши напълно.
"Оперативната дума "може би" превръща твърдението в екзистенциално твърдение, което означава, че съществува ненулева вероятност дадено събитие да се случи. Като се има предвид, че сме съгласни, че никой не може да направи абсолютно твърдение за бъдещето, по същия начин не можете да твърдите, че познавате отрицанието на екзистенциално твърдение, което само по себе си е абсолютно твърдение, като например "това не е начинът, по който лицето може да изглежда..." или неговия еквивалент "няма никакъв шанс човешкото лице да изглежда като това", каза той.
Това по същество е много разтеглив начин да се каже, че никой не може окончателно да каже, че предположенията му са верни, включително и той самият. Това обаче също така означава, че никой не може категорично да каже, че те са погрешни. Защо? Защото колкото и да се стараем, не можем да предвидим бъдещето. Поне не можем да го направим със стопроцентова точност.
И така, как ще изглеждат хората след сто хиляди години? Дали промените ще се дължат на еволюцията, или на генното инженерство?
Може би ще изглеждат като картините на Кван и Лам. А може би ще изглеждат съвсем различно. Истината е, че няма да разберем, докато не стигнем дотам.
