Н а 25 септември в РЦСИ „Топлоцентрала“ започва 15-ото издание на „ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест“ – международният фестивал за съвременен и социален цирк, който вече 15 години развива своя публика, артистична общност и професионални партньорства в България. Сред хората, които стоят зад неговото развитие, е Гео Калев – основател и движеща сила на Mini Art Foundation, превърнал съвременния и социалния цирк в последователна част от културния живот на София.
Тазгодишното издание ще се проведе от 25 до 27 септември и отново събира на едно място международни и български артисти, циркови спектакли, концерти, работилници и професионален дебат.
За Гео Калев обаче 15-годишната история на фестивала не се измерва само с броя на изданията и представленията. Зад нея стоят стотици артисти, публика, която се връща, деца, за които циркът се превръща в пространство за игра и развитие, и все по-широка професионална общност. Социалният цирк заема особено място в тази работа – като метод, който чрез движение, игра и циркови дисциплини развива координация, концентрация, увереност и умения за работа с други хора.
В навечерието на „ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест 15“ разговаряме с Гео Калев за равносметката след 15 години, акцентите в тазгодишната програма, ролята на социалния цирк, мястото на България в европейската циркова сцена и посланието зад мотото „Circus is not dead“.
От 25 до 27 септември предстои 15-ото издание на единствения международен фестивал за съвременен и социален цирк в България – „ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест 15“. Каква е равносметката за тези 15 години?
За мен най-важната равносметка е, че това, което преди 15 години изглеждаше като доста нишова идея, днес вече има своя публика, артисти, професионална общност и място в културния живот на София.
През годините сме представили над 400 български и международни артисти. Срещнахме българската публика с много различни форми на съвременния цирк – от жонглиране, акробатика и клоунада до танц, театър, обектен театър и социален цирк. Постепенно изградихме и международни връзки, които са много важни за развитието на българската сцена. От 2019 г. Mini Art Foundation е член на Circostrada – европейската мрежа за съвременен цирк и изкуства в публичното пространство.
Но най-голямата равносметка за мен не е броят на изданията, а хората. Артисти, които са започнали при нас като млади изпълнители; публика, която се е върнала на следващата година; деца, които са открили цирка като пространство за игра и развитие; професионалисти от България и Европа, с които вече работим като партньори.
След 15 години вече не говорим само за фестивал. Говорим за общност и за екосистема, която тепърва трябва да развиваме.
Програмата и тази година е традиционно разнообразна – имаме международно отличени и наградени спектакли, атрактивни български участия, концерти, работилници и дебат за професионалисти. Кои са акцентите, които не трябва да пропускаме, и защо?
Тази година програмата е замислена така, че човек да може да прекара практически целия ден на фестивала и постоянно да открива нещо различно.
Един от големите акценти е спектакълът „Да умреш от смях“ на Los Galindos от Каталуния – много силно име от европейската сцена на съвременния цирк. Спектакълът използва хумора, клоунадата и абсурда, но зад тях стои много сериозен артистичен език.
Имаме и „Metanoia“ на Даниел Молина, артист с връзка между Чили и България. Той представя историята на едно чувствително същество, което търси надежда в свят, загубил съпричастността. Това е пример за цирк, който не разчита само на техниката, а разказва история чрез движение, баланс, предмети и клоунада.
Много важен за мен е и българският контекст – „Народен цирк“, Sofia City Breakers, Дани Белев, както и различните работилници. Разбира се, музиката също е важна, защото искаме фестивалът да бъде цялостно преживяване, а не просто поредица от спектакли.
На 25 септември започваме с Circus Debate – Social Circus / Circus Playground, а вечерта продължава с цирк, танц, жонглиране и концерт. На 26 и 27 септември ще има работилници, социален цирк, спектакли и музика. Програмата е създадена за различни публики – деца, семейства, млади хора, професионалисти и всички, които просто искат да открият нещо ново.
Освен с висококачествено артистично съдържание за широката публика, „ЦИРКОЛЮЦИЯ!“ има и силен социален акцент – развитието и интеграцията на социалния цирк като методология за обучение и развитие на деца със специални потребности. Разкажи малко повече за този тип дейност и по какъв начин ще бъде застъпена тя в тазгодишното издание.
Социалният цирк е една от най-важните части от работата ни в Mini Art Foundation. За нас циркът не е само сценично изкуство и не е необходимо човек да стане артист, за да има полза от него.
Чрез цирковите дисциплини децата развиват координация, баланс, концентрация, доверие, умения за работа в екип и увереност. Най-важното е, че това се случва чрез игра. Детето не усеща, че „тренира социални умения“ – то просто играе, опитва, пада, става, смее се и постепенно открива, че може повече, отколкото е предполагало.
Работим с различни групи – деца и младежи, хора със специални потребности и хора в уязвима социална ситуация. Mini Art Foundation развива социалния цирк в България от 2017 г., а международната ни работа ни позволява да обменяме методи и опит с организации от други европейски държави.
Тази година в програмата имаме представяне на социален цирк с фондация „Светът на Мария“, а професионалният Circus Debate е посветен именно на темата за социалния цирк и Circus Playground.
За нас е важно социалният цирк да не остане само добра практика на отделни организации, а да се развива като професионална методология.
В тази посока беше и проектът CIRCARE, който реализирахме с партньори от Италия и Испания по програма „Еразъм+“. Работихме върху методология и инструменти за социален цирк, включително за професионалисти, които работят с хора в уязвими ситуации.
Тази година много културни организации с дългогодишни и утвърдени събития сигнализираха за затруднения, свързани с финансирането и хаоса в държавните програми. Вие как се справяте?
Не е лесно и мисля, че е важно да го кажем директно.
Когато работиш в независимия сектор, голяма част от времето не отива само за създаване на изкуство. То е свързано и с кандидатстване, бюджети, отчетност, търсене на партньори, международни програми и опити да събереш ресурс от няколко различни места.
За фестивал като нашия това означава постоянно да търсим баланс между художествените си амбиции и реалните финансови възможности.
Тази година „ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест 15“ се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Календар на културните събития, както и благодарение на партньорства с организации и професионални мрежи.
Но не бих искал да представяме това като нормален или устойчив модел. За да се развива съвременният цирк в България, е необходима по-предвидима среда – както за фестивалите, така и за артистите и организациите.
Опитваме се да компенсираме несигурността с международни партньорства, европейски проекти, собствени инициативи и много работа. Но един сектор не може да бъде устойчив само благодарение на ентусиазма на хората в него.
Мотото тази година е „Circus is not dead“. Какво стои зад това послание?
В това мото има известна самоирония.
Понякога все още трябва да обясняваме, че циркът не е само традиционният цирк, който хората си представят от детството. Съвременният цирк е живо и развиващо се изкуство, което постоянно се променя.
„Circus is not dead“ е и наше лично послание след 15 години работа. Ние сме тук. Артистите са тук. Публиката е тук. Има нови поколения, които искат да се занимават с цирк.
Циркът е изкуство, което не се страхува да бъде физическо, смешно, странно, рисковано, красиво и човешко едновременно.
Така че да – циркът не е мъртъв. Напротив, той продължава да се променя.
„ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест“ е част от мащабна международна платформа, а ти си имал възможност да посетиш някои от най-големите събития за съвременно цирково изкуство в Европа. Какви са впечатленията ти от видяното и наученото?
Най-силното ми впечатление е, че в Европа съвременният цирк вече е много повече от отделни спектакли.
Има фестивали, продуцентски центрове, резиденции, училища, мрежи, професионални форуми и публични политики, които изграждат цяла среда около това изкуство.
Когато посещавам такива събития, не гледам само спектаклите. Интересува ме как се работи с публиката, как се подкрепят артистите, как се финансира продукцията, как се развиват младите професионалисти и как фестивалът се свързва с града.
Точно това е една от големите ползи от членството ни в Circostrada. Мрежата свързва професионалисти от Европа и извън нея и създава възможности за обмен на знания, партньорства и международно сътрудничество.
Когато видиш какво се случва в други държави, разбираш две неща. Първо, България има много талантливи хора. И второ, имаме още много работа по отношение на инфраструктурата, финансирането и професионалната среда.
Къде сме ние на глобалната карта на съвременния социален цирк и накъде отиваме?
Бих казал, че сме малка, но вече разпознаваема точка на тази карта.
Не можем да се сравняваме по мащаб с държави, в които съвременният цирк има десетилетия институционално развитие, специализирани центрове и много по-големи бюджети. Но България има нещо много важно – хора, които са готови да работят и да експериментират.
Mini Art Foundation е част от Circostrada от 2019 г., което ни поставя в директен контакт с голяма европейска професионална общност.
При социалния цирк потенциалът ни е още по-голям, защото той не изисква непременно огромна инфраструктура. Може да се случва в училище, социален център, квартал, спортна зала или публично пространство.
Моята посока е да изграждаме повече професионалисти, повече партньорства и по-устойчиви места за практикуване на социален и съвременен цирк. Искам България да бъде не само място, където идват чужди артисти, а държава, от която български артисти и методологии излизат към Европа.
Какво отличава съвременния цирк като изкуство? Защо е толкова универсален?
Може би най-голямата сила на цирка е, че тялото говори преди думите.
Можеш да не знаеш езика на артиста и да не познаваш неговата култура, но въпреки това да разбереш какво се случва. Виждаш страх, радост, напрежение, риск, провал, успех и взаимоотношения между хората.
Съвременният цирк използва тази универсалност, но я комбинира с театър, танц, музика, визуални изкуства, нови технологии и работа с публичното пространство. Той може да бъде смешен, политически, интимен, абстрактен или социален.
Има още нещо много важно – циркът показва процеса. Когато артистът балансира върху предмет, жонглира или изпълнява акробатичен номер, публиката вижда риска и усилието. Вижда човека, който се опитва.
Може би точно затова циркът е толкова универсален. В основата му стои нещо много човешко: опитвам, не се получава, опитвам отново – и накрая успявам.
Това е послание, което не се нуждае от превод.
Кои са вашите устойчиви партньори през годините?
Партньорите ни са много и всеки от тях има важна роля за развитието на фестивала и на работата ни като организация. През годините сме изградили отношения с културни институции, независими организации, международни мрежи, социални центрове и частни компании.
Сред най-устойчивите ни партньори е Столична община, чиято подкрепа през годините е изключително важна за реализацията на „ЦИРКОЛЮЦИЯ!“ и за развитието на съвременния и социалния цирк в София. Благодарение на тази подкрепа фестивалът има възможност да се развива, да достига до по-широка публика и да представя международни и български артисти.
Искам специално да отлича и Rocket Science – партньор, с когото през годините сме изградили устойчиво и много ценно сътрудничество. Тяхната подкрепа е важна не само от практическа гледна точка, но и като знак, че бизнесът може да бъде активен участник в развитието на независимата културна сцена. За нас е важно да работим с партньори, които разбират смисъла на това, което правим, и застават зад него дългосрочно.
Разбира се, не можем да не споменем и Топлоцентрала, която е ключов партньор и домакин на фестивала, както и международните ни партньори и мрежи, сред които Circostrada. Важни са и организациите, с които работим по социалния цирк, включително фондация „Светът на Мария“, както и всички артисти, доброволци и професионалисти, които допринасят за всяко издание.
Фестивал като „ЦИРКОЛЮЦИЯ!“ не се случва от една организация сама. Той е резултат от натрупано доверие и от партньорства, които се развиват във времето. Именно това ни дава увереност да продължаваме и да мислим за следващите 15 години.
„ЦИРКОЛЮЦИЯ! Мини Арт Фест 15“ започва на 25 октомври, в РЦСИ „Топлоцентрала”, София (Южен парк II).