Кой се страхува от Епикур и Куентин Компсън?
Много е просто: концепцията на отмиращото “delayed gratification” (предвкусването на удоволствието, да го наречем) срещу “instant gratification” (удоволствието веднага). Преди да поразсъждаваме, да попитаме самия Епикур, който – отчасти незаслужено – е влязъл в попкултурата с термина „епикурейство“, който символизира бързото удоволствие и някак включва в себе си и римското понятие „хедонизъм“, но това не е съвсем така.
***
Аз, струва ми се, познавам и двете, но – ако приемете иронията тук – истинската задача на философията, поне според Витгенщайн, била да си припомним онова, за което вече знаем, че е вярно.
***
Да, това прилича на много удобен афоризъм, който може да бъде цитиран широко, но просто не е верен. Най-близкото до това, което съм чел от самия Витгенщайн (да не ви занимавам с оригиналните цитати, че не е лесно), е нещо като „философията е логическото проясняване на мисълта“; т.е. философията, с променлив успех, се опитва да „подреди“ мисловността и битието.
***
Това като че ли е нейното raison d’être.
***
И тук, добавям аз върху предиката на Витгенщайн, постмодернизмът преобърна самото разбиране за философски „афоризми“ и, без да иска, ни върна към истинската задача на философията – да МИСЛИ света чрез своя евентуален nous. Последното, най-общо, е древногръцката дума за „ум“ – т.е. да използваме ума си, раждайки и преценявайки идеи, а не непременно да ги следваме.
***
Та за Епикур, може би най-великият сред „елинистите“: стоиците го „хранят“ цял живот, щот той израсъл в бедност на о. Самос, и тъкмо от тях е дошла „хубавата му слава“ на човек, който цени удоволствията. Само че нашият човек прави строго разграничение между динамични и пасивни удоволствия. Динамичното удоволствие се постига с нечовешки труд, а пасивното – не с лежане вкъщи, а с вътрешна уравновесеност, от която произтича самия вид състояние на нещата, който би бил желан, ако отсъстваше. Накратко, Епикур не казва „разцепвайте се от секс и наркотици, щото е епикурейско“, а по-скоро „постигайте състояние на уравновесеност, защото тогава няма страдание“ (плюс, че по негово време е имало само вино и билки).
***
Лека засита, а не ненаситно желание. Пастернак би казал, не търбух ненаситен, а – в известен смисъл – Юрий Андреевич.
***
Противно на възприетото, Епикур карал своя ученик Питокъл да яде само малко хляб и тогавашната версия на сирене (вероятно нещо твърдо, овче и не е ставало за ядене, ама далеч не пекорино). И само да напомня, че Епикур е вероятно първият богоборец, който казва „да нямаме страх от боговете“, а също и първият материалист. Т.е. душата, според него, е материална и съставена от някви частици – и първият, който казва, че тя се разпада на атоми след смъртта, а не че отива някъде там в Лета и Тартар.
***
Ерго, да обобщя: целта на мъдрия (щот в елинистическата епоха няма понятие за „умен“) е отсъствието на страдание, а не на наличието на удоволствие.
***
Защо го казвам? Защото в нашите обществени дела има място за епикурейската философия. Тя би могла да се обобщи така: „Прави каквото трябва, но и се учи от умните преди нас; преди да живееш богато, научи как се яде само сирене и хляб. Въпросът е да си на „ти“ със себе си“. Дължиш нещо, преди да минеш към удоволствието“.
***
Да се поучим и от протестантството – което априорно е непрекъснато иконоборство. Но и да не забравяме, че протестантството, далеч след Лутер и Калвин, се разпадна на стотици секти. Единствено, по моему, да внимаваме за православието – защото то, струва ми се, все още отговаря на съществуващия архетипен образец на християнската космогония.
***
Добре, де, спирам. Но имам пак риторичен въпрос: не може ли хора, които стигнаха до властта основно заради иронични политически смешки, да се самоиронизират безпощадно? Това би било Йонесковско.
***
Или поне истинско „марктвенско“, без непременно да заимстваме като некви културни имбецили най-прочутата му фраза.
***
Ние, уж умните, се опитваме да създадем средна класа, Mitteleuropa в старата мечта на Рилке, бием камбаната за бизнеса и ваксинацията – накратко, обясняваме на властта, че искаме поне Словакия. Отсреща сякаш ни казват, не работи така, малко по-сложно е, ta gueule.
***
И ние – вероятните, невероятните ние – сме в позицията на хора с благочестиви психоаналитически и антропологически брътвежи.
***
Girl Power, по повод медалите от Олимпиадата: всички слабоумни казаха нещо в стил, „ма те момичетата ни отсрамиха“.
***
Аз пък казвам, че момичетата изобщо, с тези медали или без, осмислят самия ни живот, и никога, при никакви обстоятелства, не бива да бъдат жертва на насилие. Дет вика Фокнър, най-големият американски писател, в “Absalom, Absalom” – те може и да ни дразнят, защото понякога са по-умни, но никога, никога не ги удряме, и трябва да понасяме факта, че понякога те са далеч повече от нас. Only the peak feels so sound and stable that the beginning of the falling is hidden for a little while.
***
Помислете и върху това, компсъни.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
