„Развлечения за отегчени туристи“ и „кощунствени ритуали“ — така Сливенският митрополит Арсений определи нестинарските игри.
В деня, в който почитаме светите равноапостоли Константин и Елена, Сливенският митрополит отправи категорично послание, настояващо нестинарските игри да не започват в църква и да не се използват православни икони.
„Тези ритуали са езически, нямат нищо общо с християнството“.
В архипастирско послание митрополитът призовава свещениците и вярващите да се отдръпнат от огнените танци и предупреждава за духовните последствия от смесването на православието с езически практики.
Нестинарството — древен български обичай, който продължава да вълнува и предизвиква. В сърцето на Странджа, смелчаги стъпват върху жарава в ритуал, който съчетава езически корени с почит към светите Константин и Елена. Този огнен танц не е просто традиция, а жив спор между вяра и езичество, който разделя обществото въпреки международното признание на обичая.
Забрана нестинарските игри да започват от православен храм и да им се предоставят свети икони е част от Архипастирско послание, публикувано от името на Сливенския митрополит Арсений в сайта на епархията по повод нестинарските игри.
По традиция те се провеждат в Странджа на 21 май, когато се чества паметта на светите равноапостоли Константин и Елена, и на мъченик Константин.
В посланието си владиката задължава целия свещенически клир и всички православни християни да не присъстват и да не участват по никакъв начин в нестинарските игри.
"Обръщаме се с отеческа молба към организаторите и участниците в такива развлечения, ако не могат да се откажат напълно от тях, то поне да не ползват православни икони и други християнски символи и да спрат да заблуждават и себе си, и наблюдаващите този езически ритуал, че той има нещо общо с християнството, защото няма. Като ги молим също така да чуят и запомнят, че Бог поругаван не бива и ги молим да обърнат внимание на една закономерност, а именно, че в живота, като правило, когато се нарушават Негови закони рано или късно следва санкция. Това е така, защото законите, по които се ръководи Църквата не са измислени от нас, а са постановени от Самия Бог, Който следи за тяхното спазване по Своите неведоми пътища", посочва митрополитът.
Той казва още, че счита това за дълг като предан приемник на своя предшественик Сливенския митрополит Иоаникий, който винаги в навечерието на така наречените "нестинарски игри" се е обръщал към своето паство с думи на отеческа загриженост.
В посланието пише: "Известно е и многократно е обръщано внимание, че в "ходенето по жарава" няма нищо оригинално българско, което да представлява някаква наша "самобитна традиция". Въпросното ходене по жарава е познато от дълбока древност, като за такива практики още в Древна Гърция свидетелствуват например поетът Вегилий, историкът Плиний, географът Страбон и философът Ямблих, които ги свързват с култа към различни езически божества като Аполон и Артемида. На специалистите по китайска древност е известно, че празник "подновяване на огъня, състоящ се в газене на жарава“ е бил познат в Китай още в третото хилядолетие преди Христа. Описани са с подробности подобни китайски обичаи, в които са участвали жреци, магьосници и други. Ходенето в огън на жреци, облечени в бели дрехи, е познато и в Япония, а аналогични практики са характерни за някои странни култови общества в Индия. Тоест, пак подчертаваме, че в този "обичай“ няма нищо оригинално, което да сочи на някаква специфична българска традиция, а има едно ординерно плагиатство и подражателство на езически култове от Далечния Изток".
Сливенският митрополит Арсений припомня още, че Православната църква има ясно изразено отношение към езически практики и обичаи и категорични указани как следва да се отнася към такива езически практики. "В духовно-нравствен аспект нестинарството няма и не може да има нищо общо с православно-християнската нравственост. По-скоро можем да кажем, че начинът по който то се практикува у нас е формален, външен израз на култови практики, характерни за някои източни тоталитарни секти. Донякъде утешително е, че нашето "нестинарство“ не стига до тези плашещи дълбочини, а остава на повърхността на комерсиализираните развлечения за отегчени туристи", посочва още владиката.
По думите му в ритуалите "лукаво се използват православните икони и други свещени реликви, с което незапознатите наши съграждани биват въвеждани в заблуждение, че въпросните танци имат нещо общо с православната християнска обредност и мистика". Затова и той в качеството си на митрополит призовава миряните да стоят далеч от езическите обичаи и практики и да постъпят по християнски, като се помолят за вразумяването на онези, които участват в тях.
"Не бива да бъдем двоедушни и да правим какъвто и да е компромис с вярата ни: или сме православни, или сме езичници", допълва още в посланието си Сливенският митрополит Арсений.
Къде и кога се провеждат нестинарските игри
Днес, 21 май 2025 г., денят на св. св. Константин и Елена, е кулминацията на нестинарските игри в Странджа. Въпреки че по нов стил празникът се отбелязва на 21 май, традицията на нестинарството се спазва по стар стил, което означава, че основните ритуали ще се проведат на 3 юни.
В село Българи, едно от най-известните нестинарски села, се очаква да се проведе традиционният ритуал. Той включва обредно шествие с икони на св. св. Константин и Елена, последвано от палене на голям огън и нестинарски танци върху жаравата. Тези танци се изпълняват от специално избрани участници, наречени нестинари, които вярват, че чрез тях получават благословия и защита от светеца.
Ако желаете да присъствате на тези уникални обичаи, препоръчително е да посетите село Българи на 3 юни, когато ще се проведе основният ритуал. Събитието привлича множество посетители и туристи, които искат да се докоснат до тази древна традиция.
Нестинарството е древен български обичай, свързан с ходене по жар, който се практикува основно в Странджа. Този ритуал има корени в езическите традиции и е смесен с християнски елементи, свързани с почитта към светиите Константин и Елена. През 2009 година нестинарските игри бяха включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО като уникален фолклорен обичай. Въпреки международното признание, в България нестинарството предизвиква и религиозни спорове поради своята езическа същност. ЮНЕСКО оценява този ритуал като важна част от културната идентичност и традиции на региона. Нестинарството остава мистерия — между святост и предизвикателство, между древност и съвременност.