Б юджетът за отбрана не трябва да намалява като процент от брутния вътрешен продукт спрямо 2014 г. и трябва да бъде увеличен до 2% от БВП за следващите 10 години. През тази година обаче парите за отбрана няма да бъдат увеличени.
Това стана ясно след продължилия три часа Консултативен съвет за национална сигурност при президента.
След заседанието държавният глава Росен Плевнелиев посочи, че отбраната и въоръжените сили са стратегически приоритет на държавата.
Той огласи предложенията на КСНС за развитието на въоръжените сили, като посочи, че документът е подкрепен от всички политически сили, с изключение на БСП и „Атака“.
„Препоръчваме на Министерски съвет да започне да работи
нов план за развитие на Въоръжените сили.
КСНС подкрепя принципа за ненамаляване на бюджета за отбрана и плавното увеличаване на процента от БВП, който да се заделя за отбрана“, заяви държавният глава.
Плевнелиев поясни, че планът на правителството ще се базира на програма, която ще бъде обсъдена и приета преди това в Народното събрание.
„Препоръчваме спазване на план за ненамаляване на средствата за отбрана като процент от БВП спрямо 2014 г. и
плавното им увеличение до постигане на 2% от БВП в рамките на едно десетилетие,
с изключение на 2015 г., отчитайки непредвидените и извънредни разходи през годината. КСНС препоръчва и отбранителните способности трябва да са съобразени със стандартите на НАТО“, каза Плевнелиев. Той уточни, че модернизацията на армията трябва да стане в рамките на възможностите на държавата.
Лидерът на БСП Михаил Миков напусна по-рано заседанието на КСНС
и заяви на излизане пред журналисти, че партията му няма да участва в приемането на окончателното решение, защото за социалистите е неприемливо в такъв формат да се обсъжда състоянието на отбраната и въоръжените сили, без преди това ясно в парламента да са обсъдени всички параметри.
Според него предвиденото постепенно увеличение на процента от БВП не държи сметка за други сектори, които са изключително важни.
„Трябва да има много повече информация за обществото за състоянието на отбраната, ангажиментите, които поема България и сигурността като комплекс от въпроси“, посочи той.
На свой ред премиерът Бойко Борисов коментира, че няма възможност бюджета за отбрана за 2015 г. да бъде актуализиран.
„Първо пенсиите, инфраструктурата, образованието.
За 2016 г. с парите, които са доста повече, събирани от НАП и „Митници“ и всички мерки, които сме взели за борбата с корупцията и контрабандата ще осъществим и тази реформа в армията“, каза премиерът.
„Държавата ще направи всичко, за да могат нашите военни да имат достойно положение“, каза Борисов.
Борисов каза, че не са виновни, че години наред са били купувани фрегати без въоръжение.
„Все едно са купували риболовни траулери или вертолети, които нямат никакво въоръжение.
Сега всичко да се изсипе в най-голямата криза на нашата глава. 2015 г. – нулева, от 2016 г. нагоре и до 2024 г. ще влезем в рамките. Всички това го знаят. Никой не ги караше да събарят КТБ и да даваме 3,5 млрд. сега. Тази година толкова, от годината имаме по-големи приоритети в момента“, каза още Борисов, цитиран от агенция „Фокус“ и добави, че изтребили ще бъдат купени, когато има пари.
„Изтребители за армията ще купуваме, когато имаме пари, след две – три години“, категоричен е премиерът.
„Увеличаване на бюджета за отбрана ще започне от следващата година“,
потвърди и военният министър Николай Ненчев.
„Тази година ще бъде вероятно последната година, в която ще постъпим по този начин. От следващата година ще започне увеличението на бюджета така, както е прието на срещата в Уелс“, коментира той.
„Получавам подкрепа, която е много повече от коалиционната. Така че не виждам каквото и да е основание за оставка“, коментира още Ненчев.
Според съпредседателя на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев министър Николай Ненчев е получил много силна подкрепа и от държавния глава, и от премиера Борисов, и представителите на парламентарни групи.
„Видях повишено ниво на доверие към политиката, която той олицетворява“, заяви пред журналисти Кънев.
Същевременно заседанието на КСНС бе съпроводено от два протеста – „за“ и „против“ НАТО.
След като години наред България отделяше за отбрана между 2,8 и 2,2% от БВП, през 2009 г. този процент падна до около 1,85%, а 2010 г. до около 1,4%. В края на 2014 г. България пое ангажимент през 2015 г. да повиши процента на финансиране на армията от 1,33% на 1,5% от БВП, а след това плавно до 2020 г. да достигне 2% от БВП.
