Е вропейският съюз скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото още от 1 януари 2026 г., което ще направи страната 21-вия член на валутния съюз на блока, пише Politico.
(Във видеото: Отвори ли президентът кутията на Пандора по темата еврозона)
След години на изчакване, няколко служители са съобщили пред Politico, че Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) се очаква най-сетне да дадат своето одобрение в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.
Присъединяването на България към еврозоната би помогнало на страната да засили търговията си с останалата част от блока, да намали разходите по финансовите транзакции и да засили влиянието си в Брюксел.
„Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България — ще участваме в процеса на вземане на решения в ЕЦБ“, заяви пред Politico българският икономист и бивш заместник министър-председател Атанас Пеканов.
В продължение на десетилетия левът — местната валута — беше фиксиран към еврото, но страната нямаше думата при вземането на решения относно паричната политика на ЕЦБ, тъй като не беше член на еврозоната. Ако България приеме еврото по план през 2026 г., гуверньорът на Българската народна банка ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Въпреки това, като 13-ата по големина икономика в съюза, представляваща под 1% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, влиянието на страната в Съвета ще бъде ограничено.
The EU will shortly approve Bulgaria’s bid to adopt the euro as early as Jan. 1, 2026, making it the 21st member of the bloc’s currency union.https://t.co/z6YyVs3DyO
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) May 27, 2025
- Остават опасения
Критиците предупреждават обаче, че стъпката не е безрискова. Приемането на еврото може например да предизвика поне еднократно повишение на цените — особено тежко за по-бедните домакинства в селските райони — тъй като търговците могат да се възползват от прехода.
В средносрочен план ниските вътрешни цени също така обикновено се изравняват с по-високите европейски стандарти заради засилена търговия в рамките на блока. Това е моделът, наблюдаван при последните нови членки на еврозоната като Словакия, Естония и Литва, които първоначално преживяха повишения в инфлацията.
Най-сериозни са опасенията, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малко възможности за избор.
„Избирателите от по-малките населени места са скептични, не защото са евроскептици, а заради страха от поскъпване на живота“, каза Пеканов, който е сред най-големите поддръжници на еврочленството.
В отговор на подобни опасения, българският президент Румен Радев предизвика вълна от реакции в страната, след като по-рано този месец обяви, че иска провеждането на национален референдум с цел отлагане на присъединяването към еврото.
Това обаче е малко вероятно да бъде допуснато от Конституционния съд, който вече нееднократно се е произнасял, че подобно допитване би било противоконституционно.
Предложението на Радев също така не среща подкрепа в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.
Референдум за еврото: КС ще се произнесе по искането на Радев до 10 дни
В изявление във вторник българският премиер Росен Желязков заяви:
„Няма смисъл в момент, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото ще бъде само в полза на конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и всява страх в тях.“
Росен Желязков: Времето за дебат за еврото беше през 1997 година
В момента България е на път да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната, след като успя да намали инфлацията до целевите нива — едно от най-големите предизвикателства досега.
За да приеме еврото, средната инфлация в България за периода от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1.5 процентни пункта от средния показател на трите държави членки на ЕС с най-ниска инфлация.
През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1.4%) и Люксембург (1.6%).
Инфлацията в България спадна от 4.7% през 2023 г. до 2.6% през 2024 г., но се очаква да се повиши до 3.6% тази година — значително над прогнозната инфлация в еврозоната от 2.1% за 2025 г. — главно поради увеличението на ДДС върху много стоки в началото на годината.
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Нетно състояние на Брижит Макрон: Ето колко печели първата дама на Франция
Медведев отговори на Тръмп: Трета световна война би била наистина лошо нещо
Шофьорът на автобуса, който помете кола в София, твърди, че спирачките отказали
