МЗ: Линейките да пристигат за 20 минути

Н�и �ионален стандарт от 20 минути за пристигането на линейка предвижда концепцията за развитието на спешната медицинска помощ в България. Концепцията беше представена днес от здравния министър д-р Стефан Константинов.

Проектът е изготвен от Министерството на здравеопазването (МЗ) и предстои да бъде дискутиран следващите 3 месеца. От МЗ се надяват той да бъде одобрен и от Министерството на финансите, защото за осъществяването на концепцията и подобряване дейността на Спешната помощ,

ще са необходими 150 млн. лева на година,

тоест 70 млн. лева допълнително още от следващата година. Ако има политическа воля и обществена подкрепа, от МЗ казват, че оптималният срок за реализирането на концепцията ще бъде от 3 до 5 години. Сред мерките, които са залегнали в нея за подобряване на дейността, е и включване на парамедици.

90% от спешните животозастрашаващи случаи при инцидент да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути, а останалите - за не повече от 40 минути, предвижда концепцията.

Забавянето до 30-40 минути ще бъде оправдано само при особени метеорологични условия, бедствия и сериозни аварии,

обясни Константинов. Той посочи, че всеки такъв случай ще бъде специално проверяван. И към момента в 58% от населените места у нас спешната помощ достига за 20 мин., а в други за 30 мин., показва анализа на МЗ.

В останалите 15% от населените места обаче линейките достигат за повече от половин час. Така се случва обикновено в труднодостъпни райони или в градове с натоварен график, като София, Варна и Пловдив. Проблемът, обясни здравният министър е основно в София.

За 2010 г. броят на забавените повиквания за повече от 20 мин. е 34 824, т. е. 4% от всички изпълнение повиквания. 79% от тях или 27 637 са регистрирани именно в София град. Допълнителните над 70 млн. лв. ще са основно за заплати, 10 млн. лв. ще са за поетапна подмяна на линейките, по 1 млн. за информационната система и за квалификация на персонала.

Парите ще трябва да дойдат от държавата, каза Константинов. Той обясни, че ще се търси и финансиране от НЗОК и даде за пример дейностите по транспортирането на болни от една до друга болница след 24 часа от първоначалното им постъпване.

"През последните 10 години спешната помощ се превърна в буфер на проблемите в сектора",

каза министърът на здравеопазването и припомни, че тя е изключителен ангажимент на държавата.

Анализът на МЗ показва, че към момента 97% от щатовете в спешната помощ са заети и там работят 6887 души. 3759 от тях са медицински специалисти - 1146 лекари, 1103 медицински сестри и др.

Най-много са фелдшерите, а от години у нас не се обучават фелдшери и скоро време ще има дефицит на медицински лица, който трябва да бъде запълнен. Загубата на тези над 30% от състава ще се запълни с парамедици.

Това, според концепцията са добре обучени хора, които ще оказват първа помощ и ще поддържат живота на пациент до пристигане в болница. Те ще се обучават до 2 години в курсове в акредитирани структури.

В концепцията е залегнало и това, че е изключително важно доходите на лекарите в спешните центрове да останат съизмерими с доходите на колегите им в извън болничната помощ. Константинов цитира данни, според които

лекарите в спешната помощ вземат 1000-1100 лева,

но това "се оказа недостатъчно" и те напускат. А иначе стартовите възнаграждения на медицинските специалисти, според концепцията трябва да бъдат 720 лв.

За по-доброто покритие на страната от спешната помощ ще се въведат три вида екипи, които ще се отзовават на повикванията в зависимост от тежестта им. В тях ще има парамедик от различно ниво. Tретият вид екипи ще са транспортни - за транспорт на болни, чието състояние не изисква задължително присъствието на медик.

Ако концепцията бъде одобрена, първите парамедици трябва да са обучени след 2 години. "Пътят е този - ако не вземем мерки, рискуваме след 3 години да останем без медици", каза Константинов.

Анализите за сегашното състояние на спешната помощ показват и че всеки четвърти медик е на възраст от 55 до 65 години и скоро ще напусне системата. В големите градове над 200 хил. жители ще има повече от една изходна точка за екипите на спешна помощ.

В райони пък, където над 10% от населението е на разстояние, за което се предполага, че линейката ще достигне до 20 мин., както и на магистралите ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи. Предвижда се и да бъде подобрена комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения.