Матурите: Любимият роман на българите не е четен

Л�и �имият роман на българите не е четен от една голяма част от тях, коментира Даниел Вълчев резултатите от матурите по български език и литература днес. Те бяха представени на пресконференция в Министерството на образованието и науката (МОН).

Резултатите показват ниска успеваемост на литературния въпрос за романа на Иван Вазов "Под игото", оглавил класацията "Голямото четене" през март.

"Иван Вазов не трябва да отпада от учебната програма, но пречка за неговото разбиране е езикът на творбите му, който е непонятен за учениците.

Изучаването на Вазов трябва да бъде придружено с някакъв вид помагало, в което да се поясняват архаичните термини, остарелите думи и турцизмите, които вече са изчезнали от българския език", опита се да обясни проф. Милена Кирова, ръководител на катедрата по българска литература в СУ "Св. Климент Охридски".

Най-ниска успеваемост зрелостниците са имали на въпросите, свързани с пунктуацията, а най-уверени са били при отговора на въпроси за правописната и лексикалната норма, както и при извличането на информация от текст, съобщи Евгения Костадинова, шеф на дирекция "Политики в общото образование" в МОН.

Най-труден за абитуриентите е бил 10-и въпрос, верен отговор на който са дали едва 20% от тях. Малка част от младежите са отговорили правилно и на 18-и и 32-ри въпрос.

Видимо затруднени зрелостниците са били от въпроса за лексикалното повторение, свързващи първи и втори абзац от текст. На най-трудните въпроси за пунктуацията са отговорили едва 36,78%.

44 зрелостници не са могли да дадат нито един верен отговор на затворен въпрос, а 760 на отворен.

Най-добре са се представили учениците от София, а най-слаби резултати имат в Разград и Търговище.

Сред училищата лидери са профилираните гимназии

със средна оценка 5,31. Следват училищата по изкуствата с 4,75, средните образователни училища с 4,27 и професионалните гимназии с резултат под 4.

На учениците трябва да се предложи ново учебно съдържание, съответстващо на техните интереси, предложи проф. Милена Кирова.

Според нея българските ученици не могат да пишат никакъв текст, включително и резюме на по-голям текст, и затова трябва да бъде въведена ясно регламентирана и добре обработена система от практики за писане на текст в училище.

Според представителите на Българската академия на науките контролът по държавните зрелостни изпити трябва да остане в ръцете на държавата, но самото съставяне на матурата да се прави отвън.

Гимназиален учител предложи да се мисли за създаването на специален наказващ механизъм при явно преписване - например когато две или повече писмени работи имат еднакъв увод.

Министър Даниел Вълчев възприе идеята през лятото да се направи анкета сред учителите по български език и литература за мненията им относно матурите. Тепърва предстои обсъждането на въпроса с текстовата им част.