Архитект: Мутробарокът е чалга, но това е реалността

Новият профил на строителния предприемач определя днешното многообразие в градската архитектура на България - от класиката до т.нар. мутробарок. Мутробарокът е израз на обществото ни, той е чалгата ни и това е реалността, казва в интервю за БТА арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в България (САБ) в навечерието на Световния ден на архитектура - 1 октомври.

За разлика от плановата икономика, когато се правеше обемно-пространствено проучване на средата, сега се работи на парче, казва арх. Бакалов.

Всеки се стреми да направи, ако може със златна дограма една къща, за да може се изпъчи над другите, допълва той.

По думите на председателя на съюза спадът в строителство се е отразил пагубно на гилдията. Работа намират само хората, които са приближени на главните архитекти. Над 70% от колегите нямат нито един проект за последната година, споделя архитектът.

- Мотото на Световния ден на архитектурата е "Архитектите променят града". Как според вас българските архитекти промениха облика на градовете на страна ни през последните 20 години?

- В пазарната икономика от последните двадесет години една част от архитектите са водени от предложенията на този, който възлага обекта - частни инвеститори, държава, общини.

Опитваме обикновено да насочваме инвеститорите в тази специфична материя - архитектурата, за да може от една страна този, който плаща да се убеди, че това, за което ще даде парите си, ще отговаря на вижданията му.

От друга страна колегите се опитват така да моделират нещата, че да се постигне хармония с интереса на обществото.

- За тези двадесет години кое преобладава в работата на архитектите - компромисите с инвеститорите или безкомпромисността в името на естетиката и интересите на обществото?

- През тези двадесет години натискът на частния капитал много трудно може да бъде овладян и обикновено той не се респектира от нормативната уредба. Различна е била картината през 30-те години на миналия век, от когато датират едни от най-хубавите архитектурни образци. Тогава обаче архитектът е бил и проектант, и предприемач, той е строил и е продавал.

Днес обаче новият профил на строителния предприемач определя многообразието в градската архитектура на България - от класиката до така наречения мутробарок.

За разлика от плановата икономика, когато се правеше обемно-пространствено проучване на средата, сега се работи на парче. Всеки се стреми да направи, ако може със златна дограма една къща, за да може да се изпъчи над другите.

- Не зависи ли и от вашата гилдия тези неща да се променят?

- Предлагаме - както в цял свят - да се правят обемно-пространствени проучвания и с тази дейност би трябвало да се занимава Съюзът на архитектите в частта на експертизата и конкурсната дейност. Инвеститорите също ще са заинтересовани техните сгради да са в хармония със средата около тях.

- Коя част от София бихте определели като Меката на мутробарока?

- Няма да говорим за квартал "Лозенец", и под витошката яка.

Мутробарокът е израз на обществото ни, той е чалгата ни и това е реалността. Въпросът е какво можем да направим.

Сега създаваме асоциация на творческите съюзи в България и се надяваме, че с обединени усилия ще можем да наложим повече естетика в живота ни.

- Пагубно.

- Какъв е процентът на безработица сред архитектите и кои от тях намират работа в кризата?

- Над 70% от колегите нямат нито един проект за последната година. Ако искаме да имаме конкурентна среда и пълноценно използване на потенциала на по-голямата част колегията, трябва да има конкурси, които да бъдат умно направени, за да не се пречи на инвестициите и да може инвеститорите да разберат, че имат полза от по-доброто решение.

Европейските проекти са друга възможност за подобряването на състоянието на гилдията.

- Повишиха ли цените на проектирането?

Запазихме нивата им въпреки кризата. Проектантският хонорар на един проект по всички части достига 3-4% от стойността на обекта.

През 30-те години на миналия век проектирането на една три-четириетажна красива сграда е хранила проектанта минимум една година, сега една такава сграда го храни месец и половина-два.

Това е така, защото сега строителите с ниска квалификация командват парите и "изстискват" отвсякъде. Когато строителите "намачкат" проектантите според кризата и конкуренцията на ниска цена, после многократно търпят загуби.

Така става, когато процесът се командва от по-бързия, и не винаги по-интелигентния.

- Как Съюзът на архитектите в България ще отбележи Световния ден на архитектурата - 1 октомври?

- Ще има национален преглед на архитектурата, който се провежда на всеки две години в големите градове - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, където се организират изложби на открито. Финалът на тези събития ще е в София.

Очаква се да бъдат представени над 100 идейни и реализирани проекти в района на сградата на САБ на ул. "Кракра", покрай Народната библиотека, до Народното събрание и по ул. "Кракра" до Паметника на Съветската армия.

Ще се опитаме да дадем предложения за това как градът може да се промени в по-добра посока. Изложбата в София ще бъде открита на 1 октомври и ще може да се види до 15 октомври. Тя е организирана със съдействието на Столичната община.