Нашата гледна точка и коментарът не е точно такъв, когато говорим за зависимости, няма значение дали те се основават на членство в масонска ложа, дали в общност от гледна точка на религия, на спорт или чисто и просто на приятелство, коментира пред БНР Стелиана Кожухарова, говорител на главния прокурор.
"Въпросът е в зависимостите, а не точно в това дали те са на някаква масонска основа.
Не съм убедена, че тези зависимости, за които говори вестник "Капитал" са единствени, защото членовете и участниците в цялата история са масони."
Преди седмица изданието писа под заглавие "Евтин роман за прокурори и други масони", че сред членовете на съдебната система са съществуват тайни обвързаности, които при това могат да обяснят много от негативните процесите в нейното управление.
"Членуването в спортни организации, в ловни дружинки е нещо явно, до което всеки може да има достъп.
Докато членуването в тайни организации е извън обществеността и затова този проблем е по-остър", коментира Минчо Спасов, бивш председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност.
"В тези хора се е загнездило убеждението, че кадровото израстване в съдебната система зависи от членството в тайни общества.
Членството на магистрати в политически партии е разрешено във Финландия, която е страната с най-ниски нива на корупция, но е забранено членството в тайни общества", заяви Спасов.
"В България проблемът е, че масонството у нас се развива по идея на масонството в Италия.
Събират се влиятелни хора от различни политически партии, противници в парламента с цел тайно сдружаване за извличане на дивиденти в своя полза, т.е. за подкрепа на корпоративни интереси", каза пък Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата.
"Във всеки голям областен град у нас има голяма ложа, където влизат шефът на РДВР, шефът на Окръжната прокуратура, шефът на НАП, в масонските ложи има запазени места за тях.
Те се срещат с българския бизнес и така се натрупват състояния от порядъка на 50-100 млн. евро", казва Андреев и подчертава, че за останалите е важно и членството на магистрати и прокурори от различни ешелони в тези ложи.
Израстването на магистрата е свързано с това в коя ложа членува, категоричен бе Андреев, според когото много служители и от бившата ДС са отишли в масонските ложи.
"Доколкото знам масонските ложи в България са регистрирани в съда и малко трудно можем да твърдим, че това е тайно общество.
Доколкото неговите членове пазят в тайна членството на други, това е въпрос на личен избор", противопостави се Кожухарова.
"Смятам, че не бива да се стига до големи крайности.
Не мисля, че е проблем ако има изискване в закона магистратите да декларират дали са членове на масонска ложа, да го направят", поясни Кожухарова.
