А втоматичният отговор на турските лидери на последната терористична атака в страната - самоубийствения атентат от неделя в Анкара, при който бяха убити 37 и ранени над 100 души - предполага, че Реджеп Ердоган, силният президент на Турция и неговата неоислямистка партия, не са пълни с идеи как да сложат край на това, което все повече изглежда като плъзгане към хаос, пише Саймън Тисдейл в „Гардиън“ (The Guradian)
За извършител на нападението с кола бомба беше обявена студентка от кюрдски произход, която е в неизвестност от три години.
Турската полиция задържа днес 47 души в рамките на антитерористични операции из цялата страна. Държавната Анадолска агенция съобщи, че серията арести в няколко окръга, включително в Истанбул, са били насочени срещу Кюрдската работническа партия (ПКК).
Правителството обвини кюрдските бунтовници за атентата в Анкара, но нито една групировка не е поела отговорност за нападението.
Турският президент Реджеп Ердоган обеща, че ще разшири дефиницията на понятието „терорист” в турския закон, за да включи онези, които изразяват подкрепа за определени действия.
#Erdogan accuses journalists of ‘biggest attack’ against Turkey https://t.co/AwXUoybDOk pic.twitter.com/ZXKf8jK18P
— RT (@RT_com) March 12, 2016
„Фактът, че имат звания като депутат, академик, автор, журналист или ръководител на гражданска организация, не променя това, че те всъщност са терористи”, заяви Ердоган.
Последната вълна арести идва след като властите задържаха в понеделник 79 души. Същия ден срещу трима турски учени - Есра Мунган от университета Богазичи, Къванч Ерсой от университета Мимар Синан и Музаффер Кая, бивш служител на университета Нишанташъ, бяха обвинени в терористична пропаганда. Тримата арестувани академици са сред група от около 1000 преподаватели, които подписаха декларация, призоваваща за мир в Турция, с която осъдиха саморазправата на държавните сили за сигурност в населените с кюрди райони на страната.
Британски академик също е бил арестуван, след като участвал в демонстрация в подкрепа на арестуваните си колеги.
Според Тисдейл големият проблем за американските и европейски съюзници на Турция е как да бъде укрепена стратегически важната мюсюлманска демокрация, член на НАТО и кандидат за ЕС, която от дълго време е смятана за жизнено важен преден пост на стабилност в опасния регион.
Някога надеждна, Турция изглежда е в опасност да бъде разрушена. При Ердоган Турция е разпадащ се съюзник на Запада и въображаем приятел на Европа.
#Erdogan Said to Start Campaign for Presidential System in Aprilhttps://t.co/CtWZp2aYBf pic.twitter.com/Q3kCfYgR3p
— Fercan Yalinkilic (@FercanY) March 16, 2016
Тази дилема ще достигне критично положение по-късно тази седмица, когато германският канцлер Ангела Меркел се опитва да сключи сделка с Турция за сирийските емигранти.
Ердоган настоява за безвизово пътуване на турците, ускоряване разговорите за присъединяване и игнориране от страна на Брюксел на нарушаването на човешките права в замяна на неговото сътрудничество. Няколко страни от ЕС, особено Франция и Кипър, са твърдо против.
Ердоган определи атентата от неделя, вторият в Анкара за два месеца, в предпочитания от него контекст - като част от националната битка на живот и смърт срещу сенчести сили, целящи преследването и унищожението на Турция. Това е единствената песен в неговия репертоар. Той използва нейното ужасяващо послание за да печели избори, да сплотява националисти и да делигитимира опоненти.
„Нашата страна никога няма да предаде своето право на самозащита пред лицето на всякакъв вид терористични заплахи. Всички наши сили за сигурност, с нашите войници, полицаи и селски пазачи, водят решителна борба с цената на живота си срещу терористични организации“, заяви Ердоган, пренебрегвайки факта, че жертвите от неделя бяха цивилни.
Официални представители предсказуемо определиха за виновно страшилището на Ердоган – Кюрдската работническа партия, въпреки че по-вероятният виновник е екстремистката отцепническата крайна групировка „Ястреби за свобода на Кюрдистан“, която извърши атаката в Анкара на 17 февруари.
Когато миналата година в столицата избухна бомба, кюрдите отново бяха първите обвинени. По-късно се оказа, че виновна е „Ислямска държава”.
Следвайки обичайния си сценарий, Ердоган нареди въздушни удари за отмъщение в понеделник по цели на ПКК в северен Ирак, друг пример как турският лидер се разгневява под натиск. Това е опасен рефлекс.
Миналата година Ердоган нареди свалянето на руски боен самолет, който влезе за кратко от Сирия в турското въздушно пространство. Двустранните отношения с Русия са ужасни след това.
Турските сили за сигурност разшириха операциите в районите, населени с етнически кюрдски в южна и югоизточна Турция, при което убиха стотици хора и накараха да мигрират десетки хиляди хора от миналата година досега.
В понеделник, с танкове, беше наложен вечерен час и военно положение в Юксекова и Шърнак, близо до иракската граница и в Нусайбин, близо до Сирия.
Вътрешният за Турция кюрдски проблем е само едно от предизвикателствата, което конфронтационният подход на Ердоган изостря. Турция е във война, с прекъсвания и започвания, със сирийските кюрдски милиции, биещи се срещу „Даеш” в северна Сирия. Анкара се страхува, че те ще се опитат да създадат отделна политическа структура, свързана с автономния кюрдски регион в северен Ирак и дори със самата Турция.
Признаци на социално разпадане може да бъдат видени също в манипулирането на правосъдието от Ердоган, повтаряните заплахи за преследване на прокюрдски депутати и политици, орязване на свободата на медиите и независимата журналистика, необуздана корупция и неговия опит за приемане на нова конституция, която му дава президентски правомощия като тези на Владимир Путин.
1st edition of Turkish #Zaman daily after govt takeover sees smiling #Erdogan on front page https://t.co/2JipUsZUHp pic.twitter.com/CfDSVaHcIA
— RT (@RT_com) March 6, 2016
Той е обсебен от предполагаем заговор на „паралелна държава“срещу него, за която се твърди, че е водена от бившия му съюзник, пратен в изгнание в САЩ, Фетхуллах Гюлен.
През уикенда лидерът на основната опозиционна Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу каза, че управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган няма да се спре пред нищо за да остане на власт.
„Стъпка по стъпка Турци се плъзга към авторитарен режим... управляващите в момента са в позиция да извършат всичко, за да не напуснат властта, включително политическо убийство“, каза той.
Позицията на Ердоган - „с мен или против мен“, изправя Турция срещу дългогодишни съюзници.
Вижте още за политиката на Ердоган в Турция:
Дебат в ЕП: Дадохме ключовете на султана Ердоган от Европа
Турция търгува членство в ЕС срещу бежанците
Ердоган: Можем да натоварим бежанците за България
Сделка с ЕС за бежанците, която според ООН и хуманитарни агенции може би е незаконна, е само последният проблем.
Миналата есен, когато посети Брюксел, Ердоган разгневено заплаши да наводни Европа с емигранти. Той често се присмива на ЕС и го мъмри, като го нарича елитарен, ислямофобски християнски клуб. Турският държавен глава решително отхвърля европейските критики заради засилващия се контрол върху медиите и нарушенията на човешките права.
Ердоган попадна под ударите и на администрацията на Обама за това как най-добре да се сражава с „Даеш” и за неговия трансграничен артилерийски обстрел срещу сирийските кюрдски милиции, на които Вашингтон гледа като на полезни съюзници срещу джихадистите.
Самият президент на САЩ Барак Обама описа Ердоган като „провален” и „авторитарен”.
Когато Турция свали руския самолет, във Вашингтон бяха почти толкова разтревожени, колкото и в Москва, особено след като Ердоган поиска подкрепа от НАТО.
В лицето на Ахмет Давутоглу, министър-председателя на Турция, Западът има внимателен събеседник, който ще направи всичко възможно, за да сключи сделка за бежанците с ЕС тази седмица.
Само че Давутоглу, бивш преподавател, който дължи политическата си кариера на Ердоган, не определя тона. Това прави сприхавият и трудно контролируем президент – и в неговите ръце е бъдещето на Турция.
