Много са истините за Втората световна война

П�м �миерите на Русия Владимир Путин и на Полша Доналд Туск заявиха днес, че проучването на трагичните събития от историята на техните страни може да помогне да се изгради доверие и да се преодолее напрежението в отношенията между Варшава и Москва.

Двамата говориха на обща пресконференция след срещата им в полския град Сопот, недалеч от Гданск, където днес са възпоменателните церемонии за 70-ата годишнина от началото на Втората световна война.

Нацистка Германия нахлува в Полша на 1 септември 1939 г., а 17 дни по-късно СССР окупира източна Полша.

"Единствено търсенето на истината за причините за драматичните събития ще ни позволи да изградим разбирателство и по-голямо доверие между нашите политици и преди всичко между нашите страни", каза Туск.

"Два вида тоталитаризъм решиха съдбата на тази война,

първо като съюзници, а после като врагове. Не можем обаче да забравим огромния "кръвен данък", платен от съветските войници. Нищо, случило се след 1945 г., не може да промени този факт", подчерта Туск.

"Истината може да е болезнена, но не бива да унижава никого. Ако изявленията на премиера Путин означават, че за Русия търсенето на истината за тези събития не е унижаване, а размисъл, премислена стратегия за бъдещо разбирателство, тогава ние ще сме доволни", подчерта Туск.

Полша настоява Русия да разсекрети документите за избиването на 22 хил. полски офицери и интелектуалци от сталинския НКВД през 1940 г. в Катинската гора, в СССР. Премиерът Путин каза, че Русия ще отвори архивите, ако Полша стори същото.

И днес, за пореден път Путин отхвърли критиките срещу пакта Молотов-Рибентроп, който според поляците е довел до избухването на Втората световна война.

 Според него трябва да бъде проучено всичко, довело до трагедията на 1 септември 1939 г., за да не се повтаря никога повече.

Всички договори, които европейските страни са се съгласили да сключат с нацистка Германия в периода 1934-39 г., са "морално неприемливи", включително пакта Рибентроп-Молотов през 1939 г., заяви Путин по-късно на церемонията в Гданск.

"Всички опити за задоволяване исканията на нацистите между 1934 и 1939 г. чрез различни споразумения и пактове бяха морално неприемливи и политически лишени от смисъл, вредни и опасни", заяви Путин.

"Трябва да признаем тези грешки. Нашата страна направи това, заяви Путин.

Руският парламент осъди пакта Рибентроп-Молотов. Имаме правото да очакваме това и от други страни, сключили сделки с нацистите", каза още руският премиер.

Той имаше предвид различни споразумения от миналото, включително Мюнхенския договор от 1938 г., в който Великобритания и Франция посочват, че не биха възразили срещу анексирането от страна на Германия на части от тогавашна Чехословакия.

Пактът Рибентроп-Молотов, подписан на 23 август 1939 г., е споразумение за ненападение между Германия и СССР, в който двата режима тайно се уговарят за подялбата на Полша.

Путин не пропусна да напомни, че "руснаци и поляци се сражаваха заедно срещу общия враг". "Винаги сме смятали поляците за бойни другари в нашата обща победа", продължи той. "Признателен съм на сегашното полско правителство, че открихме в негово лице партньори и колеги", добави Путин.

Отношенията между Германия и нова Русия са пример за следвоенно помирение на народите, подчерта руският премиер. Като пример за това как трябва да се лекуват миналите рани могат да служат действително партньорските отношения между Федерална република Германия и нова Русия, които се установиха през последните години, помирението и великодушието на нашите народи, които застанаха над разчистването на исторически сметки.

Путин призова участниците в церемонията - държавници от близо 40 страни, сред които и българският премиер Бойко Борисов - да изкоренят наследството на Студената война и да премахнат изкуствените разделителни линии, за да изградят наистина безопасен свят.

Русия не само признава грешките, проблемите и трагедиите на миналото, но и внася практически принос в сторителството на новия свят на нови принципи. Именно благодарение на позицията на моята страна стана възможно отстраняването на виртуалната и реалната Берлинска стена и създаването на предпоставки за изграждане на нова Европа, напомни той.

Трябва да излекуваме обществото от различните ксенофобии, расовата ненавист, взаимното недоверие, опиращо се на цинично изопачаване или груба фалшификация на историята.

Съвременната цивилизована политика трябва да се основава на общи морални и единни правови принципи. Убеден съм, че само тогава ще успеем да превърнем трагичната история на Втората севтовна война в полза на паметта на падналите и за мирното бъдеще на нашите деца, завърши Путин.

По-рано днес и полският президент Лех Качински също предупреди

да не се правят опити за пренаписване на историята.

"Трябва да се противопоставим категорично на опитите за пренаписване на историята, за оспорване на истините на Втората световна война, за мащабите на нацистките кланета, както и за комунизма като цяло", писа Качински в статия в полския ежедневник "Жечпосполита".

Споделяйки същото мнение, дисидентът от комунистическата епоха Адам Михник изтъкна в "Газета виборча": "За нас, както за мнозина руски демократи, Сталин е престъпник и агресор. Създателят на ГУлаг е напълно съпоставим с Хитлер."

На

възпоменателна церемония преди изгрев слънце

днес на балтийския полуостров Вестерплате, където германците дават първите изстрели срещу Полша в началото на нашествието си на 1 септември 1939 г., Качински сравни избиването на 20 хиляди полски офицери в Катинската гора и на други места с нацисткия геноцид срещу евреите.

"Каква е приликата между Холокоста и Катин? Едно нещо свързва двете престъпления, макар че мащабите им са различни. Евреите изчезнаха защото бяха евреи. Полските офицери изчезнаха, защото бяха полски офицери", подчерта той.

"Не Полша е тази, която трябва да се научи на смиреност. Други се нуждаят от това", заяви Качински, консервативен националист, на възпоменанието пред ветерани и правителствени представители.

Полша иска от Русия да се извини за клането в Катинската гора. В продължение на десетилетия Москва обвиняваше за избиването на полскитеофицери нацистите и едва след разпадането на СССР призна, че те са били разстреляни по заповед на Сталин.

Извинение обаче не беше поднесено и днес.

Междувременно и Германия се намеси в анализите

чрез канцлера Ангела Меркел. Тя определи като несправедливо прогонването на германци от Полша след разгрома на нацистите.

"Изгонването на повече от 12 милиона души от териториите на бивша Германия, които днес се намират в Полша, очевидно е несправеливост и това трябва да се отбележи", заяви Меркел в интервю преди да замине за Гданск.

Тя подчерта отговорността на страната си в избухването на войната и допълни, че Германия никога няма да се опита да избяга от причините и последиците на този световен конфликт.

"Германия нападна Полша, Германия започна Втората световна война. Ние причинихме несъизмерими страдания в света. Загинаха 60 милиона души", изтъкна Меркел.

Но тя припомни и ролята, която са изиграли прогонените германци от централна и източна Европа в изграждането на следвоенната Федерална република Германия.

Между 12 и 14 милиона германци са били прогонени след края на войната от райони в централна и източна Европа - от Померания, Силезия в днешна Полша, както и от Судетската област в днешна Чехия.

Втората световна война e най-големият и смъртоносен конфликт в историята на човечеството, но

датата, на която избухва е различна според отделните държави.

Германци и поляци днес не изпитват съмнение: Всичко е започнало със стрелбата на германския военен кораб "Шлезвиг-Холщайн" срещу полската база на полуострова Вестерплате край  Гданск, на 1 септември 1939 г.

Франция и Великобритания, които по онова време са съюзници на Полша, обаче обявяват война на Германия едва на 3 септември.

Германската армия нахлува в Северна и Западна Европа чак през април и май 1940 г. "Битката за Англия" започва през юли същата година, с масираните въздушни нападения на Луфтвафе, на които британските военновъздушни сили дават ефикасен отговор.

Съветският съюз нахлува на 17 септември 1939 г., без да среща съпротива, в Източна Полша, която е получил по пакта Рибентроп-Молотов. В края на същата година СССР воюва срещу Финландия, а през 1940 г. окупира балтийските републики Литва, Латвия и Естония.

И до днес за Москва, "Великата отечествена война" обаче започва едва на 22 юни 1941 г., когато нацистка Германия напада Съветския съюз.

Съединените щати от своя страна биват въвлечени в конфликта на 7 декември 1941 г., когато по-голямата част от военния им флот е унищожен от германския съюзник Япония при нападение срещу базата в Пърл Харбър, на Хавайските острови.

Има различни мнения не само за началото, но и за края на войната в Европа. Западните съюзници празнуват на 8 май - датата, на която през 1945 г. нацистка Германия капитулира след падането на Берлин.

Според Москва обаче капитулацията е подписана на 9 май и това е Денят на победата.

А Япония продължава съпротивата още близо четири месеца и капитулира на 2 септември 1945 г., след атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки.