Суперпазарлъци текат в Брюксел за "подстригване" с 50% на гръцкия дълг, което означава, че дългът може да бъде опростен с около 100 млрд. евро.
В замяна обаче гърците ще трябва да поемат огромна тежест, която ще се свежда до още по-здраво затягане на коланите, дълги години икономии и строг надзор на икономиката им, пише в. "Та неа".
Гръцкият дълг се очаква да олекне със 103 млрд. евро, което съставлява 45% от брутния вътрешен продукт на страната.
Очаква се споразумение по дълга да бъде обявено утре на срещата на върха на ЕС.
Изданието коментира, че то ще донесе облекчение на Гърция, която ще бъде освободена от значителни плащания по лихви и вноски по дълга, но ще натовари банките със значителни загуби.
Вероятно то ще бъде съпроводено и с втори спасителен пакет за Гърция.
В замяна обаче в следващите години гърците ще трябва да затегнат още по-здраво коланите и да предприемат такива мерки за икономии, които да не позволяват разходите в държавата да не надхвърлят приходите, а на Гърция ще бъде наложен строг надзор от страна на кредиторите от т. нар. "тройка" - ЕС, ЕЦБ и МВФ, върху новия спасителен пакет за страната.
Смята се, че Европейският съюз ще се настани трайно в Атина, където ще бъдат изпратени комисари, които да следят изкъсо харчовете на министерства и служби.
Строга рамка ще бъде изработена и за насърчаване на приватизациите, като от Атина ще се иска да ускори - с по-бързи темпове от сегашните, разпродажбата на активи на държавата.
Планът предвижда от приватизации в хазната да влязат 50 млрд. евро до 2015 г.
Днес и утре на посещение в Атина е председателят на работната група на ЕС за Гърция, германецът Хорст Райхенбах.
Предполага се, че Райхенбах ще е този, който ще поеме ролята на надзирател на Гърция.
Анализатори предричат, че в Гърция са възможни предсрочни избори, ако споразумението по дълга не бъде прието с квалифицирано мнозинство от 180 депутати в парламента, както смята да поиска кабинетът Папандреу.
Управляващите социалисти разполагат със 154 от общо 300 депутати.
Главната опозиционна партия Нова демокрация заяви, че няма да даде съгласието си в парламента, ако се стигне до такова споразумение с еврозоната за намаляване на дълга, което щяло да предвижда доброволно "подстригване" на гръцки облигации на обща стойност 200 млрд. евро с падеж до 2035 г. вместо до 2020 г. и увеличаване на процента на "подстригването" на дълга от 21 на 50%.
