В макроикономически план събитията в ЕС през 2010 г. показаха, че е отминало времето на стимулите и е настъпил часът на икономиите, за да бъдат укрепени държавните финанси, станали жертва на безпрецедентно свиване според президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише.
Наболелият проблем с държавните дългове и бюджетните дефицити, излезли извън границите на Пакта за стабилност и растеж, и опасността от евентуални санкции принуди редица страни, най-вече в еврозоната, да вземат строги мерки за икономии през изминалата година, сблъсквайки се с вълни от граждански и синдикални протести.
"Хорото" поведе ГЪРЦИЯ,
чиято програма за стабилизиране и развитие на икономиката включваше мерки за намаляване на огромен бюджетен дефицит, който в началото на годината бе четири пъти над европейския лимит от 3%, а впоследствие бе преизчислен от "Евростат" на цели 15,4%.
На 3 март Гърция обяви официално нов допълнителен план за икономии в размер на 4,8 млрд. евро - 2,4 млрд. евро приходи от данъци и такси и 2,4 млрд. евро от съкращения на разходите.
Мерките включваха замразяване на пенсиите, орязване на коледните, великденските и летните премии на държавните служители, повишаване на ДДС и увеличаване на акцизите.
Срещу спасителен заем от рекордните 110 млрд. евро, отпуснат от ЕС и МВФ, Атина се ангажира да затегне още повече колана:
Да замрази заплащането в държавния сектор, да премахне 13-та и 14-та заплата на чиновниците и 13-та и 14-та пенсия, да вдигне основния ДДС от 21 на 23%, да увеличи с още 10% акцизите; да вдигне възрастта за пенсиониране на жените до 65 години; за удължи изисквания трудов стаж за пенсия до 40 години.
Планът предвижда допълнителни икономии от 30 млрд. евро за период от три години, за бъде сведен дефицитът под 3 на сто до края на 2014 г.
Икономиите, залегнали в последния проектобюджет, надхвърлят с 6,13 млрд. евро изискванията, предвидени в споразумението за заем с ЕС и МВФ.
Опасенията от разпространение на гръцката дългова криза отслабиха позициите и на ИСПАНИЯ и ПОРТУГАЛИЯ
Кризата, като удар на камбана, внезапно пробуди двете страни, които се мислеха за защитени от европейския "чадър", но откриха, че той може и да се обърне, коментира към средата на юни агенция Франс прес.
Това се случи, точно когато Мадрид и Лисабон се готвеха да отбележат 25-ата годишнина от членството си в ЕС.
Под натиска на Брюксел и финансовите пазари през май Мадрид прие нови мерки за икономии за 15 млрд. евро за 2010 и 2011 г.: намаляване на заплатите на държавните служители средно с 5% тази година и замразяване догодина, съкращаване на държавните инвестиции с над 6 млрд. евро.
Целта: дефицит от 9,3% за 2010 г. и 6% за 2011 г. спрямо 11,2% през 2009 г. Това допълнително свиване на разходите последва плана за икономии от 50 млрд. евро, приет през януари, за да бъде сведен бюджетният дефицит до 3% от БВП през 2013 г.
Според януарския план правителството обяви, че намалява броя на държавните компании и дружества и закрива позиции на висши чиновници в министерствата, а също и че ще съкрати 10 600 нещатни работни места в държавния сектор.
Испанските депутати и кметовете проявиха съпричастност, приемайки орязване на заплатите си съответно с 10 и 15%.
Като част от усилията за ограничаване на дефицита на 1 юли влезе в сила и увеличение на ДДС - от 16 на 18% върху облеклото, домакинската техника, стоките за развлечение и алкохолните напитки и от 7 на 8% при хранителните продукти, безалкохолните напитки, хотелиерството и ресторантьорството.
Отменено или забавено бе и изпълнението на близо 20% от планираните обществени проекти. Засегната бе и испанската корона, чийто бюджет бе замразен на миналогодишното равнище от 8,9 млн. евро, а догодина за първи път в историята й ще бъде съкратен.
Заплатите на придворните служители, приравнени с останалите чиновници, бяха орязани с 15%. В началото на октомври испанското правителство представи пред парламента бюджет 2011 с разходи, свити със 7,9% до 122 млрд. евро, и увеличение на подоходния данък за най-богатите (с годишен доход над 120 хил. евро) до 22,5%.
През декември кабинетът одобри пакет от нови мерки за икономии, но и за стимулиране на икономическия растеж, които се очаква да разсеят опасенията на инвеститорите за дълговите проблеми на страната.
Мерките: данъчни облекчения за 40 хил. малки и средни предприятия; вдигане акциза върху тютюневите изделия; орязване на месечната субсидия за дългосрочно безработните; частично преминаване на летищата в Мадрид и Барселона под частно управление; приватизиране на 30% от държавната лотарийна компания; подкрепа за създаването на частни агенции по заетостта при безработица от 20% - най-високата в ЕС.
Пенсионната реформа в страната предвижда възрастта за пенсиониране да се вдигне от 65 на 67 години.
Съседна Португалия също трябваше да работи за намаляване на бюджетния си дефицит, достигнал през 2009 г. историческото равнище от 9,4% от БВП.
В програма, одобрена на 20 май, залегна още по-рязко понижаване на дефицита от първоначално планираното - до 7,3% през 2010 г. и до 4,6% през 2011 г.
Подложено на засилващ се натиск от финансовите пазари и от Брюксел, португалското правителство представи в края на септември пакет от мерки за строги икономии за 2011 г., предвиждащи за първи път и намаляване на заплатите, и ново увеличение на данъците.
След седмици на напрежение и политически търкания на 26 ноември португалският парламент окончателно прие бюджета за 2011 г., съобразен с безпрецедентните мерки за икономии, оценявани на 5 млрд. евро - намаляване на заплатите в държавния сектор с 5%, вдигане на ДДС с два пункта до 23%, замразяване на пенсиите и премахване или ограничаване на социалните плащания и данъчните отстъпки.
Някога една от най-бързо развиващите страни в Европа –
ИРЛАНДИЯ, изпадна в категорията ''прасета''
(PIGS + I = PIIGS), въпреки че се придържаше към правилата на Брюксел, прилагайки ограничения вече две години и половина. Наложи се Дъблин да вземе още по-болезнени мерки.
"Ако има държава, която е доказателство за сътресенията на единната валута, то това не е Гърция, дори не Испания или Португалия. Това е Ирландия'', написа на 31 август коментаторът Матю Лин от "Блумбърг".
На 24 ноември Ирландия обяви най-строгите мерки за бюджетни съкращения в историята си, възлизащи на 15 млрд. евро за четири години - икономии за 10 млрд. евро от орязване на разходите и 5 млрд. евро от увеличение на данъците.
Мерките са условие за получаване на 85 млрд. евро от ЕС и МВФ. Това е втората помощ от спасителния механизъм за еврозоната след отпуснатата на Гърция. В замяна Ирландия се надява да сведе бюджетния си дефицит до 9,1% догодина, 7% през 2012 г., 5,5% през 2013 г. и 2,8% до края на 2014 г.
Тази година се очаква рекорд в съвременна Европа - 32% от БВП с отчитане на огромните еднократни разходи за спасяване на ирландските банки. На 7 декември задлъжнялата Ирландия представи и най-суровия бюджет в историята си, предвиждащ орязване на разходите с 4,5 млрд. евро и вдигане на данъците, което ще донесе приходи от 1,5 млрд. евро.
Мерките: увеличаване на подоходния данък, намаляване на социалните помощи, орязване средно с 4% на пенсиите над 12 хил. евро годишно, получавани в държавния сектор.
Освен това парламентът гласува да бъдат намалени заплатата на премиера Брайън Кауън - с 6% до 214 хил. евро - и възнагражденията на министрите - с 5% до 181 хил. евро. Минималната заплата в страната пък се понижава с 12% до 7,65 евро на час, но все пак остава третото най-високо в ЕС след Франция и Люксембург.
Правителството на Силвио Берлускони също прие план за строги икономии
от 25 млрд. евро за периода 2011-2012 г., за да оздрави финансите на ИТАЛИЯ и да успокои пазарите, обезпокоени от държавния й дълг, който е един от най-високите в света и се очаква да достигне 118,5% от БВП тази година.
Целта: бюджетен дефицит от 3,9% от БВП за 2011 г. и 2,7% за 2012 г. спрямо 5,3% за 2009 г. В края на юли парламентът окончателно одобри плана за замразяване на заплатите на чиновниците и намаляване на възнагражденията на най-скъпо платените; орязване на бюджетите на министерствата с 10% годишно; ограничаване на държавните разходи; участие на местните власти в икономиите с около 13 млрд. евро; засилване на борбата срещу укриването на данъци.
Бюджетът за 2011 г., който на 7 декември италианският парламент прие окончателно, е съобразен с този план.
Мерки за икономии в еврозоната взеха и колоси като ГЕРМАНИЯ и ФРАНЦИЯ
Канцлерът Ангела Меркел обяви, че правителството й иска да спести близо 80 млрд. евро между 2011 и 2014 г. и да сведе бюджетния дефицит под лимита от 3% до 2013 г.
Заплащането на родителите на новородени деца, въведено през 2007 г. се намалява; по-малко помощи за отопление и за пенсионно осигуряване на дългосрочно безработните; въвеждат се такси за полетите в зависимост от изминатото разстояние - между 8 и 45 евро на самолетен билет; ограничава се обхватът на режима на освобождаване и намаляване на "екологичните такси" за германските предприятия; бъдат облагани финансовите трансакции и дори операторите на ядрени електроцентрали; ще бъде съкратен бюджетът за отбрана.
Предвиждат се и по-малко мащабни мерки. Сред тях са отказът да се направи реконструкция на замък в Берлин за 650 млн. евро и прехвърлянето на всички дивиденти на държавната железопътна компания "Дойче бан" (Deutsche Bahn) в държавната хазна.
"Приемането на план за съкращаване на бюджетните разходи, подобен на германския, може да бъде опасно", предупреди френският министър към премиера за насърчаване на икономиката Патрик Деведжиан.
ФРАНЦИЯ обяви замразяване на всички разходи с изключение на пенсиите
и плащанията по лихви за периода от 2011 до 2013 г., през който оперативните разходи пък ще бъдат намалени с 10%. Икономиите се оценяват на 100 млрд. евро.
Ще бъде спряно финансирането на 10 хил. правителствени автомобила и 7000 служебни апартамента, а от държавните служби се очаква да съкратят наполовина разходите за хартия и да се пренесат в по-малки кабинети.
Като символична мярка за икономии президентът Никола Саркози дори отмени традиционно пищното градинско парти за Деня на Бастилията в Елисейския дворец, а френското външно министерство пожертва официалния прием на 14 юли - националния празник.
Съществена част от мерките бе и дълго оспорваната пенсионна реформа, която в крайна сметка бе приета. Тя предвижда възрастта за пенсиониране да се вдигне постепенно от 60 на 62 години, а за получаване на пълна пенсия - от 65 на 67 години.
Френският Сенат прие бюджет за 2011 г. също с историческо орязване на разходите с 60 млрд. евро и намаляване на данъчните облекчения, възлизащо на близо 10 млрд. евро. Целта на Франция: дефицит от 6 на сто догодина, 3 на сто през 2013 г. и 2 на сто през 2014 г. спрямо очакваните рекордни 7,7% за 2010 г.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ се изправи пред най-драстичното свиване на държавните разходи
след Втората световна война, сложило началото на нова "ера на икономии". Някои коментатори я включиха в групата на "прасетата", разширявайки абревиатурата до PIIGGS (Portugal, Italy, Ireland, Greece, Great Britain, Spain).
На 20 октомври финансовият министър Джордж Озбърн представи мерки, които ще се прилагат между 2011 и 2015 г. и се предвижда да доведат до икономии от 83 млрд. британски лири.
Целта, макар Великобритания да не е член на еврозоната, е също да бъде намален бюджетният дефицит, достигнал за финансовата 2009-2010 г. рекордните 155 млрд. лири или 11% от БВП.
Мерките: вдигане на пенсионната възраст до 66 години и за жените, и за мъжете към 2020 г.; закриване на половин милион работни места в държавния сектор; намаляване на социалните помощи; орязване на бюджета на полицията с една пета, съкращаване на средствата за музеите с 15%; орязване на бюджета на кралското домакинство с 14%.
До строги мерки за икономии тази година прибегна и правителството на РУМЪНИЯ, като намали заплатите в държавния сектор с една четвърт, повиши ДДС и обеща съкращения на работни места в администрацията.
"Коланите затегнаха", но не чак в такава степен, и други членки на ЕС
- Дания, Австрия, Холандия, Кипър, Словения, Словакия, Чехия, Унгария, а дори и страни извън ЕС като Украйна и Македония. Противно на тенденцията, наблюдавана на Стария континент, САЩ предпочетоха да дадат количествен тласък на вялото възстановяване на икономиката си.
Очаква се Конгресът да одобри законопроект за удължаване на данъчните облекчения. Белият дом продължава да твърди, че стимулиращите разходи са жизнено необходими. Централната банка реши да влее цели 600 млрд. долара в икономиката чрез изкупуване на държавни облигации през идните месеци.
Само времето и равнищата на макроикономическите показатели ще покажат коя от двете стратегии - европейската или американската - е била по-добрата.
Сняг през май, вижте къде зимата се завърна ❄️❄️❄️" />
