П арламентът днес приема на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2009 г.
Според министъра на финансите Пламен Орешарски буферите, които са заложени в проектобюджета, ще покриват поведение на икономиката между 4.7 и нула процента икономически растеж. Към днешна дата прогнозата за икономически растеж била 2.1%.
Но след януари може би ще имаме нова прогноза, каза той. Прогнозите за ръст от 4.7% били "умерено оптимистични". Ръст от 2.1% бил умерено песимистичният вариант.
Те бяха актуални в края на септември, началото на октомври, отбеляза министърът на финансите. Той каза още, че такива са и официалните прогнози на ЕК. Те също считат, че прогнози от 4.5% ръст са умерено оптимистични към днешна дата, допълни Орешарски.
Според министър Орешарски няма сериозни основания за притеснения. Най-важната цифра не е икономическият ръст, а приходите, посочи той. Те са буферирани, така че осигуряват плюс минус около 4 млрд. лв., обясни той.
Министърът на финансите отбеляза, че винаги при висока степен на несигурност играта с точни числа е опасна и тогава се играе на интервали "от - до".
В приетия текст на закона са заложени данъчни приходи от 18 916 010 400 лв. От тях 2 460 730 300 лв. са от корпоративен данък, 9 320 500 000 лв. от ДДС, 4 260 300 000 лв от акзици и 2 286 513 500 лв. от данък върху доходите на физическите лица. Вноската на страната в Европейския съюз се предвижда да бъде 931 795 100 лв.
Депутатите заложиха повече средства за здравеопазване и за обществено осигуряване от предвидените в проектобюджета на първо четене. Общата сума за трансфери е 8 258 458 500 лв.
От тях за общините ще бъдат заделени 2 452 493 600 лв., за Държавното обществено осигуряване - 3 267 887 300 лв., за НЗОК - 773 492 600 лв. и за Държавен фонд "Земеделие" - 337 390 хил. лв.
За допълнителни фискални мерки от резерва за непредвидени и неотложни разходи са предвидени 400 млн. лв.
"Въпреки предупрежденията на СДС, не бяха предприети основните мерки за защита на българската икономика от финансовата криза, и първите негативни явления вече са факт", каза депутатът Мартин Димитров от името на парламентарната група на ОДС.
Най-вероятният бъдещ председател на СДС посочи, че в доклада за бюджета основните мерки срещу финансовата криза дори не присъстват и настоя да се приемат предложенията на СДС за намаляване на ставката по ДДС, данъка върху едноличните търговци от 15 на 10%, на административните разходи и осигурителната тежест.
Според Димитров се очертава спад в българската икономика. Той допълни, че управляващите са пропуснали златна възможност да бъде подкрепена българската икономика. Оставихте хората незащитени от кризата, и това е една много тежка отговорност, която ще ви бъде потърсена от СДС и опозицията, заключи народният представител.
"Държавата няма да усети кризата тази година, ще я усети следващата и ще остави лошо наследство на следващото управление на страната", заяви председателят на ДСБ Иван Костов.
Бившият министър-председател отбеляза, че правителството се стреми да защити своите политики независимо какво е положението на данъкоплатеца. Друга, алтернативна политика изисква държавата да поеме тежестта на част от кризата, допълни той.
Според Костов трябва да се реализира дефицит, а не излишък и това ще се усети бъдещата година, когато всички ще имат проблем с недостига на пари.
Днес стана ясно, продължи Костов, че има две различни политики по този въпрос. Според него тази година правителството е пропуснало възможността сериозно да снижи данъците при наличие на големите излишъци и едновременно бюджетът да издържи такъв жест към данъкоплатците.
