Съдът в германския град Аугсбург осъди българина Костадин Хаджииванов, известен под псевдонима Коце Маца, за трафик на цигари. Александър Андреев, шеф на българската редакция на Радио Дойче веле, коментира присъдата и ролята на правовата държава.:
Kotse Matsa? Съдийката в Аугсбург, произнесла присъдата срещу Костадин Хадживанов, навярно няма достатъчно изострено езиково чувство за българския, за да оцени по достойнство псевдонима на трафиканта. Затова пък правното й чувство е адекватно и случаят приключва с присъда за доказаната (а не за предполагаемата) контрабанда.
Тук се натъкваме на първия важен въпрос: Защо трафикантът се е отървал само с две години условно и глоба от 120 хиляди евро?
Разликите
Ами защото в правовите държави наказателният процес се крепи върху доказателства, а не върху подозрения, улики или съмнителни свидетелски показания. И още, защото една - макар и мека - присъда все пак изпълнява предупредителната си функция.
Докато едно многогодишно безплодно съдебно преследване с максималистични цели може да даде обратен ефект, подронвайки доверието в съдебната система.
Между другото, бързата присъда в Аугсбург дойде в резултат от самопризнанието на обвиняемия - нещо като споразумение по американски образец, което обаче също отправя послание към гражданите и към закононарушителите.
Това послание гласи: съдебната система е бърза, ефикасна и справедлива, а това е еднакво полезно както за обществото, така и за подсъдимите. Които също имат права, прочее.
Вторият важен въпрос след края на процеса срещу трафиканта Хаджииванов е с български адрес: защо германският съд успя почти светкавично да накаже българския контрабандист, а българското правораздаване все не сколасва с многобройните дела срещу видни колеги на Коце Маца.
Всъщност, този въпрос или е реторичен, или пък води към други умозрения от типа на: Може би "достойните мъже" от калибъра на Хаджииванов просто умеят да се пазят в България, но не и в чужбина?
Може би българското съдопроизводство се нуждае от повече финансови и човешки ресурси?
Може би на ключови позиции в България има хора, които трупат пари и политически дивиденти от безнаказаността на бандитите? Както се досещате,
отговорът е отворен
Тъкмо този отговор обаче спешно го очакват не само еврочиновниците в Брюксел (преди следващата проверка), но и хората в България (преди окончателно да изгубят доверие в законността).
Тъкмо със законността и правовата държава е свързан третият въпрос: има ли в България зони, които са извън обсега на и без това хилавата правова държава?
Не от вчера българският Югозапад се развива по светлия пример на Сицилия и Калабрия. Масивните нарушения срещу югоембаргото, нарколабораториите, амфетамините и канабисът, крайграничната проституция, братя Галеви и "първият частен град", и още, и още ? фактите са прекалено много, за да става дума за случайно съвпадение.
В същото време платени говорители и доброволни ентусиасти в региона непрекъснато дават гръмогласна подкрепа на съмнителните фигури и структури.
Феновете на "Беласица", например, с радост посрещнали новината за триумфалното завръщане на Коце Маца у дома, научаваме от медиите.
Може би е крайно време българското правителство сериозно да се замисли какво става в задния му двор и освен ефектни полицейски акции да предприеме и сериозни усилия за демократичната и политическата култура в "частните пространства" на местната мафия.
Защото иначе тези пространства ще продължат да пораждат организирана престъпност.
