„Това е полето, където умрях“, казва петгодишно момче на родителите си.
„Помня, защото калта беше толкова дълбока, че премина през гетите ми“, казва той спокойно, докато сочи към бивше историческо бойно поле в Южна Англия.
Отделно от шока от твърдението на сина си, че се е преродил, родителите му слушали с отворени уста, защото той нямал никакви познания по история, но се позовавал на гетите си - защитно покритие за краката, носено от войниците от 1700 г. до края на Първата световна война.
Той не е единствен. Американски университет е съставил база данни с повече от 2200 деца, които са били преследвани от „пренасяне на спомени“ от минали животи от 60-те години на миналия век.
The children who remember their past lives and carry 'ghost memories'
— TruthSeeker (@81611zg) June 15, 2024
https://t.co/GssFo2pMIs
Критиците смятат, че тези приказки са вдъхновени от други източници на информация като телевизия, интернет, семейни истории - или просто плод на активното детско въображение.
Но 2/3 от тези случаи съдържали достатъчно подробности, за да идентифицират починалия човек, който детето смята, че може да е, установи скорошно проучване на Медицинския факултет на Университета на Вирджиния.
Тези деца, обикновено на възраст между две и шест години, или са имали дежа вю, когато са посещавали определено място - или е идвало при тях в осъзнати сънища.
Най-известният случай във Великобритания е малкото дете Камерън Маколи, звезда от документалния филм от 2006 г.: "Необикновени хора — Момчето, което живя преди".
От двегодишна възраст той перфектно описвал дома си на плаж в шотландския остров Бара - включително смъртта на баща си в автомобилна катастрофа и домашния му любимец черно-бяла овчарка.
„Трябва да отида в Бара, трябва да отида в Бара, липсвам на семейството ми“, казвал той на родителите си.
Той си спомнил плуване в скалните басейни и игра с приятели на плажа, където кацали малки самолети.
Визиите на Камерън за живота там били толкова реални за него, че в крайна сметка семейството му отстъпило и намерило дома на плажа, точно както той го описвал.
The children who remember their past lives: Chilling phenomenon of why thousands of toddlers are being haunted by memories that aren't theirs - and when to worry about your child's 'imaginary friend' https://t.co/lWYBa9sPPf pic.twitter.com/KZmZVZ4rA1
— Daily Mail Online (@MailOnline) June 15, 2024
И има още такива случаи...
Баща бил шокиран да чуе двегодишната си дъщеря да говори за „другия ѝ баща, който починал преди много време“.
Бащата казва на MailOnline: „Предположението по това време беше, че тя има въображаем приятел на име Чарлз, защото често се случваше да говори с него или за него."
Накрая я попитахме повече за Чарлз и тя каза, че „той беше другият ми баща, който почина преди много време".
Малко по малко започнали да излизат повече подробности. Тя казвала, че живее в къща с черна врата и описвала желязно стълбище, което върви нагоре в кръгове.
„Беше малко зловещо, но бях достатъчно заинтригуван, за да разгледам дали къщите в нашето предградие вероятно са имали спираловидни стълби и открих, че това е доста често срещана характеристика на някои от по-старите имоти.
„Беше много странно и продължи само няколко месеца, след време тя спря да говори за Чарлз, което трябва да призная беше облекчение.“
Следващата история е за семейството на малко момиченце, което било на почивка в Обединеното кралство твърди, че то е посочило два гроба в селска църква и е заявило, че там е погребало родителите му, като дори е издълбало имената им върху камъните и датите, на които са починали.
„Идвах тук, когато бях момче“, казвала тя и започнала да описва вътрешността на църквата в големи подробности. Родителите ѝ казвали, че има „наистина добро въображение“, но открили, че „е наясно с всеки един детайл“, казва приятел на семейството.
Друго дете, на три години, казва на родителите си „много пъти“, че се е удавило при „катастрофа с моторна лодка“, когато е било „много по-голямо“.
Фокусът върху тези разкази е възобновен, след като академично проучване в САЩ повдигна възможността прераждането наистина да се случва.
Всяка година около 120 семейства с деца с тези ярки спомени се свързват с отдела за перцептивни изследвания (DOPS) в рамките на катедрата по психиатрия и невроповеденчески науки към Медицинския факултет на Университета на Вирджиния.
Това е накарало директора на отдела и автор на темата, д-р Джим Тъкър, да заключи: „Тук има доказателства, които трябва да бъдат отчетени, и когато разгледаме тези случаи внимателно, някакъв вид пренасяне на спомени често е най-разумното обяснение".
Д-р Рей казва: „Бих казал на родителите да бъдат отворени, ако децата ви говорят необясними неща и използват странен език, който не бихте очаквали да знаят.
„Най-често срещаното обяснение, което родителите дават за това поведение, е, че детето им има „въображаем приятел“, защото често това е начинът, по който тези неща се представят."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
