Русия задава нов тон в геополитическата надпревара с база в Судан

П окрай останалите международни новини, едно събитие в Русия не беше отбелязано подобаващо за значимостта си. На 16 ноември, руският президент издаде указ, упълномощаващ министерството на отбраната да подпише споразумение със Судан за създаване на постоянна руска военна база или т.нар. „военноморска станция за снабдяване“.

Какво означава нормализирането на отношения между Израел и арабските страни

Местоположението на новото военноморско съоръжение ще бъде в близост до главното суданско търговско пристанище - Порт Судан, където се намират и няколко патрулни кораба, съставляващи суданския флот. Базовото споразумение ще продължи 25 години, с евентуално удължаване за още десетилетие при взаимно съгласие. 

За възможността Кремъл да изгради база в Судан се говори от най-малко година и половина, но темата не стоеше на дневен ред в западните държави и САЩ до този момент.

Нова война в Африка, хиляди бежанци

Детайлите по споразумението, не всички публични за момента, показват няколко важни неща. Те също така доказват предвижданията на международните наблюдатели, че Африка ще е едно от най-важните полета за геополитическо съревнование и че Русия разглежда континента като стратегически важен.

Всички сигнали за завръщане на Русия в района – разполагането на наемници, сключването на оръжейни договори и намесата в местни избори – не са по-важни от указа на Владимир Путин от средата на ноември. Указът също така сочи, че Москва има намерение да засили присъствието си в Индийския океан и Персийския залив.

A naval facility in Port Sudan signals a new thrust of Russian operations in the Indo-Pacific.

Dr Alexey Muraviev of @CurtinUni writes for The Interpreter. https://t.co/kv6hfKKIXP

— The Lowy Institute (@LowyInstitute) December 3, 2020

Според споразумението, руският военноморски гарнизон ще бъде около 300 души, с въоръжена охрана за осигуряването на сигурността, като всички местни руски служители ще се ползват с пълен дипломатически екстериториален имунитет. Базата ще може да поеме до четири бойни кораба, включително такива, които могат да пренасят ядрени оръжия.

Израелският премиер тайно посетил Саудитска Арабия

Русия няма да плаща на суданските власти никакъв наем, но според наличната информация, Москва се е съгласила да изпрати безплатно военни доставки и оръжия до Судан съгласно отделно допълнително споразумение. Москва ще организира и заплати строителните работи за създаването на базата, включително жилищни помещения, складове, военноморски съоръжения за поддръжка и докове.

Освен това, Русия ще разположи системи за противовъздушна отбрана, за да подсигури както собствената си база, така и близките судански военноморски активи в Порт Судан. В проекта за споразумение не се споменава възможността за изграждане на руска авиобаза в Судан в допълнение към обявената военноморска станция за снабдяване, но на руските самолети ще бъде разрешено да използват въздушното пространство на Судан.

DW: Там, където робството все още съществува

Голямо международно летище се намира южно от Порт Судан и на Москва може да бъде разрешено да го използва. По данни публикувани в руската преса, броят на руския военен персонал в Судан може да се увеличи над първоначалните 300, съгласно проекта на споразумението.

По време на Студената война има разположени руски военни части и флот в Южен Йемен, на входа на Червено море, когато бившата британска колония е управлявана от марксистки режим, промотиращ съветските политики в района. Освен в Йемен, в края на 1980-те под прикритието на военни съветници са разположени руски части и в Етиопия, когато държавата е управлявана от марксисткия режим на Менгисту Хайле Мариам.

В онзи период, руските военни в Етиопия са ангажирани в борбата с местните бунтовниците, предимно от северния район Тиграй и с търсещите независимост бунтовници в Еритрея. Руските военноморски кораби са разположени на брега на Червено море в Еритрея - тогава част от Етиопия - и участват в битките с бунтовниците.

До 1991 г., когато Студената война приключва, а Съветският съюз се разпада, етиопският режим се срива, и Еритрея получава независимост, руснаците се оттеглят от региона. Русия се оттегля и от Южен Йемен, когато страната потъва в кървава гражданска война. Сега Москва се завръща, установявайки военна опора в регион, който винаги е смятала за стратегически важен за своите интереси.

През последните години Москва разширява своето влияние в Африка и това не остава в тайна. Но базата в Судан е военноморска, което има различно значение от разполагането на наемници в Либия и Централноафриканската република. Базата в Судан говори за показване на сила извън континента към морските плавателни пътища в Червено море, свързващи Азия и Европа, Аденския залив, Арабско море, Персийския залив и Индийския океан. Районът е важен за други сили и Кремъл знае това добре.

Йемен – между войната и COVID-19

Съединените щати поддържат стратегическа база на отвъдморската британска територия остров Диего Гарсия в Индийския океан. А 5-ти американски флот има база в Манама, Бахрейн – една от най-големите военноморски бази в света. Щабът на Централното командване на САЩ и Централното командване на ВВС на САЩ е разположено в авиобазата Ал-Удейд в Катар. Ударни групи на американски превозвачи пък пътуват от и до Суецкия канал, и през Червено море от бази на Източното крайбрежие на САЩ до региона на Персийския залив.

Понякога американските кораби изстрелват крилати ракети и въздушни атаки срещу близкоизточни цели директно от Червено море, което досега се смяташе за относително безопасно. Според руските военни експерти новата база в Судан ще бъде добре дошла за съществуващите руски военноморски и авиобази в Сирия, които бяха разширени, за да приютят десетки военни кораби и осигуряват поддръжка и доставки заедно с въздушна подкрепа.

Vladimir Putin wants Russia establish a naval base abroad for the first time since the collapse of the Soviet Union. The location: Sudan. https://t.co/GU0WdUpyfA

— DW News (@dwnews) December 2, 2020

В проектоспоразумението със Судан се споменава за евентуалното присъствие на ядрени кораби, но единственият руски кораб, който може да изстрелва ядрени ракети днес е "Петър Велики", който не работи на пълни обороти. Корабът скоро не е напускал Баренцово море, тъй като очаква ядрения крайцер "Адмирал Нахимов" да завърши продължителния си и скъп ремонт в Северодвинск.

След като „Нахимов“ завърши обновяването си, „Петър Велики“ ще заеме неговото място за ремонтни дейности. Планът да се започне конструирането преди края на 2020 г. на суперразрушители с ядрено захранване, е отложен за неопределено време поради липса на пари, ниската цена на петрола и пандемията от Ковид-19. Всичко това означава, че скоро не се очаква да има руски кораби с ядрено захранване, които да бъдат базирани в Судан.

От началото на 1990-те, Русия не е изграждала разрушители освен няколко кораба, изнесени за Китай. Днес не са останали оперативни разрушители в руския флот. Освен това Русия има проблеми с оборудването на нови фрегати с двигатели, които преди 2014 г. са произвеждани в Украйна – днес враждебна на Москва страна заради събитията в Крим и Донбас. Русия разширява военноморските си сили, като изгражда различни видове корвети и малки ракетни кораби. Много от тези кораби са оборудвани с универсални вертикални изстрелващи тръби 3С-14, които им позволяват да изстрелват различни противокорабни или крилати ракети „Калибър“.

С ракета с ядрен връх руски кораб може потенциално да унищожи американска група самолетоносачи, остров Диего Гарсия или всяка друга стратегически важна цел. Руските адмирали са принудени да използват тези малки кораби като стратегически актив, но в действителност те имат ограничена морска годност, слаба противовъздушна отбрана и ограничен запас от ракети с голям обсег. За да представлява надеждна стратегическа заплаха в Индийския океан, този руски флот се нуждае от база в региона за снабдяване и превъоръжаване.

Следователно е възможно клаузата за корабите с ядрено задвижване в проекта на споразумение за базиране всъщност да е прикритие, което да позволи на Русия да разположи ядрено оръжие в суданската база. 

Разбира се тези процеси не остават встрани от вниманието на САЩ и техните съюзници. До този момент темата не беше на дневен ред главно заради политическите трусове във Вашингтон и президентските избори. Очаква се обаче администрацията на Джо Байдън да насочи поглед към засилващото се влияние на Русия, която бившият вицепрезидент на Обама счита за вражеска сила.

Изграждането на база в Судан привлича вниманието и на регионални играчи като Обединените арабски емирства. ОАЕ имат директни интереси в Източна и Северна Африка, а също и в Червено море и Аденския залив. Макар Абу Даби да действа заедно с Русия в Либия в подкрепа за силите на Халифа Хафтар, те са далеч от приятелски страни.

Суданското правителство е под силното влияние на Емирствата като ОАЕ успяха да прокарат идеята за сближаване с Израел в замяна на премахването на Хартум от „черния списък“ на САЩ. Ето защо подписването на подобно споразумение с Русия светва червената лампа за ОАЕ и техните съюзници, в това число Саудитска Арабия.

Новините привличат погледа и на Турция, с която Русия мери сили от Либия до Кавказ. След дълго отсъствие, руснаците стъпват в един район, който е дълбоко променен от края на 1980-те. Там те ще трябва да се конкурират с държави, имащи години местен опит и с финансови възможности, превъзхождащи към момента тези на Кремъл.

При всички положения обаче, обявяването на изграждането на базата в Порт Судан е събитие, което задава нов тон на надпреварата за глобално влияние.