Р уската инвазия в Украйна хвърли светлина върху немислими в миналото разногласия между Вашингтон и основните му съюзници в Залива, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, два петролни гиганта, които действат все по-независимо на международната сцена.
Двете страни, които членуват в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и които подкрепят Вашингтон от десетилетия, се въздържаха от това да подкрепят правителството на президента Джо Байдън в санкциите му срещу Москва, както в енергиен, така и в дипломатически план.
"Емирствата вече не бива да бъдат възприемани като марионетка на Съединените щати", заяви на 3 март по телевизия Си Ен Ен Абдулхалик Абдулах, преподавател по политически науки от ОАЕ.
Leaders of Saudi Arabia and the United Arab Emirates declined requests to speak to President Biden during the Ukraine crisis, officials say. They both took calls from Putin. https://t.co/McsybyBKw8
— The Wall Street Journal (@WSJ) March 8, 2022
"Ние трябва да действаме съгласно нашите (...) приоритети", каза още той, като подчерта в същото време, че "отношенията с Америка са много добри".
Според анализаторите тази нова позиция на страните от Залива, до която се стига след голям брой различия през последните години, сред които и тези, провокирани от убийството на журналиста Джамал Хашоги от саудитски агенти в Истанбул през 2018 г., е израз на обрата в отношенията с Вашингтон, който от дълго време играе ролята на техен "защитник", най-вече от Иран.
Saudi Arabia & the United Arab Emirates refuse calls from Biden. pic.twitter.com/6NDeopho19
— Hend F Q (@LadyVelvet_HFQ) March 9, 2022
"Това със сигурност е важен етап от отношенията между Залива и САЩ", заяви пред Франс прес Ан Гадел, която си сътрудничи с Института "Монтен", изучаващ страните от Залива. Според нея страните от Залива "осъзнават, че трябва да да се подготвят за един различен Близък изток и че балансът на силите се променя цялостно" на световно ниво.
Емирствата, които понастоящем председателстват Съвета за сигурност на ООН, отказаха миналия месец да гласуват в подкрепа на американско-албанска проекторезолюция, осъждаща инвазията в Украйна.
Заради конфликта енергията поскъпна, но страните от Залива засега устояват на натиска на Запада да увеличат производството на петрол, за да може той да поевтинее. Саудитска Арабия подчерта, че има ангажимент към петролното обединение ОПЕК+, което е контролирано от Москва и Рияд. Емирствата заявиха , че ще изпълняват задълженията си, поети в тази рамка, ден след изявленията на посланика им във Вашингтон в подкрепа на увеличаването на производството.
Американският президент и саудитският принц престолонаследник Мохамед бин Салман, който е фактическият владетел на Саудитска Арабия, не са разговаряли от встъпването в длъжност на Байдън, който се зарече да третира саудитското кралство като "парий" след убийството на Хашоги, за което ЦРУ заяви, че е отговорен Мохамед бин Салман.
Съюзът между САЩ и Саудитска Арабия, който датира от 1945 г., и съседните монархии се основава на сделката "петрол срещу защита".
В региона страните от Залива, в които са разположени войници и бази на САЩ и други страни, дълго време са възприемани като марионетки на САЩ. Тази ситуация започна да се развива през 2011 г., когато Арабската пролет извади от строя традиционните арабски сили като Египет и Сирия и позволи на страните от Залива, смятани за стабилни и благоденстващи, да играят по-важна роля на регионалната сцена.
Congressmember @Ilhan Omar says the U.S. shouldn't go to Saudi Arabia for more oil if it stops buying energy from Russia, noting that both countries are waging wars on their neighbors.
— Democracy Now! (@democracynow) March 8, 2022
"Our dependency on oil means we depend on tyrants," says Omar. pic.twitter.com/yyx6erAY8S
Саудитска Арабия и Емирствата се сражават понастоящем в Йемен с бунтовниците хуси, които разполагат с подкрепата на Иран, и укрепиха отношенията си с Русия и Китай. ОАЕ освен това нормализираха отношенията си с Израел.
Недоволство помрачи отношенията с Вашингтон. То бе провокирано най-вече от отварянето на Байдън към Иран и от отказа на САЩ да определи хусите като "терористи". Въпросът със сигурността беше и в сърцевината на проблема с липсата на силна американска реакция след атаката срещу саудитските петролни инсталации през 2019 г. и с намерението на Вашингтон да намали военното си присъствие в Близкия изток.
"Страните от Залива (...) вече не са склонни да разчитат на САЩ като гарант от последна инстанция на сигурността" в региона, казва Хусейн Ибиш от вашингтонския Институт за арабските страни от Залива.
"Въпреки че САЩ продължават да са стратегически партньор от първостепенна важност", тези страни искат "да диверсифицират дипломатическите си опции", изтъква експертът.
