П очти 80 години след като хималайското езеро за първи път пленява въображението на света, мистерията около него продължава да смайва – дори на фона на революционни постижения в изучаването на миналото ни.
(Във видеото: Най-смъртоносните езера)
Слънцето още не беше огряло замръзналия, покрит със сняг циркус, където си почивах след ранна утринна разходка до ледниковото езеро. Замръзнал и нещастен, на зашеметяващата надморска височина от 4800 метра в Индийските Хималаи, нямах сили да се впечатля от купчината човешки скелети, струпани до замръзналото езеро, известно като Рупкунд. Когато през 2009 година предприех това пътуване, мистерията на „Езерото на скелетите“ се смяташе за разгадана.
Това пише Нелима Валанги за BBC.
Повече от десетилетие по-късно обаче, не само че малкото езеро стана жертва на собствената си слава, но и продължава да обърква изследователите, въпреки революционните напредъци в разгадаването на човешкото минало.
През 1942 г. индийският лесничей Х. К. Мадхвал случайно се натъква на стотици човешки скелети в и около езерото Рупкунд. Той съобщава за зловещото откритие – мистериозно езеро, край което между 300 и 800 души са намерили трагичната си смърт – и студените Хималаи продължават да съхраняват човешките останки. В края на 50-те години този зловещ планински феномен е оповестен публично, предизвиквайки огромен интерес и поредица от разследвания, които продължават и до днес.
Всичко това обаче бе второстепенно за десетките планинари, които, подобно на Валанги, са изкачвали маршрута до Рупкунд през последното десетилетие, главно привлечени от изумителните гледки, разнообразните пейзажи и предизвикателния терен.
Mysterious glacial lake Roopkund in Uttarakhand popularly known as skeleton lake as during summer around 800 human skeletons are visible here, scientists reveal that these belong to 9th century people who buried here during heavy hail storm pic.twitter.com/ERPBkDLo0x
— Desi Thug (@desi_thug1) July 20, 2021
Разположен на пет дни път от най-близкото селище в щата Утаракханд, едноседмичният маршрут от над 50 км започва от идилични хималайски селца – малки струпвания от традиционни къщи. След като премине през магически мъгли и гори от дъбове, обрасли с мъх, пътеката се вие през обширни алпийски пасища, осеяни с диви цветя, които се срещат само на височина над 3300 м. Скоро величествени хималайски върхове се разкриват и доминират хоризонта в продължение на дни. Най-високата точка на маршрута – 5000 м – е хребетът Джунаргали, остър като нож ръб, от който се разкрива 360-градусова панорама към високите Хималаи и суровия ледников пейзаж.
Рупкунд се намира на 200 метра под този хребет. Опасното, стръмно изкачване до Джунаргали е дало повод за шега сред планинарите, че една грешна стъпка лесно може да добави още кости към купчината в езерото. Почти 80 години след като Езерото на скелетите пленява света, тази шега звучи съвсем правдоподобно след последните разкрития.
Първоначално се смяташе, че скелетите принадлежат на японски войници или тибетски търговци по "Пътя на коприната", загинали от епидемия или измръзване. По-късно, след съдебномедицински анализ през 2004 г., най-убедителната теория е, че група индийски поклонници – мъже и жени – придружавани от местни носачи, са били покосени от гигантска градушка в един-единствен инцидент през IX век. Заключението се основава на травми по черепите, нанесени непосредствено преди смъртта.
Смята се, че са били на рядко провеждано веднъж на 12 години индуистко поклонение, наречено „Нанда Деви Раджат Ятра“ – древна традиция, която съществува и до днес. Рупкунд се намира по пътя към Хомкунд – крайната цел на това изтощително поклонническо пътуване.
Вина Мушриф-Трипати, професор по археология в колежа Декан в Пуна, е част от разследването през 2004 г. Тя разказва, че екипът е счел теорията за поклонниците за най-правдоподобна, тъй като на мястото не са открити оръжия, което изключва нападение или войници. Намерени са и останки от музикални инструменти, а в местния фолклор се разказват легенди за поклонници по пътя на Нанда Деви Раджат Ятра. ДНК анализът показал, че групата се състои от мъже и жени на различна възраст, което още повече потвърждава тази хипотеза.
"Когато аз преминах маршрута до Рупкунд, ни представиха опростен вариант на тази теория като обяснение за костите. Чухме и фантастични разкази за разгневени богини, непочтителни поклонници и танцьори, превърнати в камък. Всеки лагер, всяко езерце и безброй други обекти по пътя бяха обвити в пищен фолклор. Тази завладяваща смесица от величествена природа и митология превърна мрачното Рупкунд в магнетично любопитство", пише Нелима Валанги.
The Skeleton Lake Mystery — Roopkund, India
— Black In White (@BlackInWhite434) May 1, 2025
High in the Indian Himalayas lies a glacial lake called Roopkund, frozen most of the year. But during warmer months, a macabre sight emerges — hundreds of human skeletons scattered around the lake’s edge.
First discovered in 1942,… pic.twitter.com/QJjJC4Yi4w
Не е изненада, че Рупкунд неволно подтикна към бързата комерсиализация на индийския регион. През 2009 г. компания от Бенгалуру пусна достъпни групови преходи до Рупкунд, които можеха да се резервират онлайн. ИТ бумът в Индия доведе до увеличени доходи и съвпадна с новата достъпност на хималайските склонове, дотогава достъпни само за опитни алпинисти.
Очаквано, индийските планинари се втурнаха да овладеят трудния, но възнаграждаващ маршрут до Рупкунд. Впоследствие компании изникнаха в цялата страна, популяризирайки все повече пътеки из Хималаите, за да отговорят на нарастващото търсене, допълнително подхранвано от социалните мрежи. За съжаление, негативният ефект от тази комерсиализация бе сериозно екологично увреждане. Днес самият маршрут до Рупкунд, който накара хиляди индийци да изкачват планините, е недостъпен заради правителствена забрана за къмпингуване в уязвимите райони.
Година след моето пътуване, през 2010 г., бе секвениран първият древен човешки геном – откритие, което революционизира начина, по който изучаваме миналото си. Скоро мистерията около Рупкунд бе възродена. Тридесет и осем костни проби, събрани от останки, съхранявани в Антропологическия институт в Колката, бяха изпратени в 16 лаборатории по света за геномни и биомолекулярни анализи. Резултатите от петгодишното изследване, публикувани през 2019 г., шокираха света.
Оказа се, че 38-те скелета принадлежат към три генетично различни групи и са оставени при езерото в различни събития в рамките на 1000 години. Идентифицирана е група от Южна Азия, чиито останки датират между VII и X век. Установена е и група с произход от източното Средиземноморие – от остров Крит – загинала в едно събитие през XIX век. Имаше и един скелет с произход от Югоизточна Азия, също от XIX век. Екипът направил и диетологичен анализ, който потвърдил резултатите от ДНК изследването.
„На място като Рупкунд, където контекстът е силно нарушен и възможностите за мащабни разкопки са минимални, използването на древна ДНК ни дава директна информация за генетичния произход на тези хора“, казва Аюши Наяк от Института „Макс Планк“ за наука за човешката история. „Нашата публикация от 2019 г. успя да добави нов тип данни чрез различни биомолекулярни методи.“
Новите доказателства за присъствие на хора с неиндийски произход при езерото Рупкунд шокираха изследователите, тъй като не съществуват исторически данни, които да обяснят кои са били тези хора и какво са търсели в този отдалечен хималайски край. „Остават въпроси за групата с най-голямо генетично сходство със съвременни източносредиземноморски популации – какви са били причините им да посетят Рупкунд, били ли са европейски пътешественици или местни с такъв произход? Или има ли други подобни места в региона?“ – пита Наяк.
Curious about what it’s like inside a volcano? Head to Dominica’s Boiling Lake, a flooded fumarole that bubbles with superheated water. The hike there is an adventure in itself—muddy trails, cloud forests, and the constant scent of sulfur. When you finally reach the lake, it’s... pic.twitter.com/w26Qp52Fh7
— Skeleton Crew By MarDarJohn (@MarcusDJohnson7) May 9, 2025
"Когато си спомням своето пътуване до Рупкунд, умът ми се върти в опит да проумея сложността на тази мистерия и тежкото ѝ наследство. Въпреки опияняващата си красота в хубави дни, суровите Хималаи могат да бъдат смъртоносни в лоши. През последното десетилетие мнозина са загинали в стремежа си да достигнат до Рупкунд", пише Валанги.
Но какви са били мотивите на всички онези – включително и неочакваната източносредиземноморска група – които са намерили преждевременната си смърт край езерото преди векове? Как точно са загинали? Дали някои от тях са паднали от хребета Джунаргали? Или са починали от остра планинска болест, често срещана на тази височина? Малко вероятно е няколко различни групи да са загинали от градушка в отделни инциденти, обхващащи над 1000 години. И все пак, това е единственото доказателство, с което разполагаме в момента.
„Според мен мистерията съвсем не е разгадана. Имаме повече въпроси, отколкото отговори“, казва Мушриф-Трипати, също част от екипа от 2019 г. и съавтор на последното изследване. „Едва шест-седем черепа показват травми от градушка.“
Мястото остава силно нарушено и незапазено. Скелетите са били размествани от туристи и дори отнасяни като сувенири – обстоятелства, които затрудняват бъдещото изясняване на загадката, въпреки напредъка на науката. Аномалните открития от изследването през 2019 г. предизвикаха вълнение, но по-важният въпрос е – ако само 38 проби от стотици тела разкриват подобна изненада, какви ли още тайни са погребани в ледената гробница?
Докато се чудим и гадаем, скелетите в езерото продължават да смайват. В Рупкунд мистерията на мъртвите е все така жива.
Skeleton Lake , roopkund
— life is beautiful (@colorfullife07) April 20, 2025
Uttarakhand, India 🌞 pic.twitter.com/rAYgKqWFIy
