- Западни разузнавателни източници твърдят, че Русия засилва саботажите срещу европейски оръжейни предприятия, като използва местни криминални групировки за палежи и други атаки. Целта според тях е да се затрудни производството за Украйна и да се тества реакцията на НАТО.
- Подозирани инциденти има в няколко държави, включително Естония, Чехия, Литва, България и Италия. В България и Италия наскоро имаше експлозии в предприятия за боеприпаси, но властите засега не са установили руска връзка.
- Стратегията според западните оценки е атаките да останат под прага за задействане на член 5 на НАТО. Кремъл използва посредници и криминални извършители, което затруднява доказването на пряка руска намеса и според разузнаването позволява на Москва едновременно да нанася щети и да проучва докъде може да стигне без пряк военен отговор.
"Сенчестата война" на Русия срещу членовете на НАТО
Русия е започнала нова вълна от атаки срещу европейски оръжейни предприятия, като използва посредници, които осигуряват правдоподобно отрицание на руската роля, твърдят западни разузнавателни източници.
Според тях Кремъл вербува членове на местни криминални групировки, които да саботират производители на отбранителна продукция и по този начин да проверяват решимостта на НАТО.
Разузнавателни представители смятат, че атаките са внимателно пресметнати така, че да останат малко под прага за задействане на член 5 от договора на НАТО, клаузата за колективна отбрана.
Тази седмица Латвия задържа трима свои граждани по подозрение, че са извършили палеж срещу производител на дронове в съседна Естония.
На 15 август през нощта е бил подпален обект на базираната в Талин компания Milrem Robotics, която доставя оръжия на Украйна. Компанията е един от двата чуждестранни производителя на безпилотни наземни машини за украинските въоръжени сили.
По време на инцидента естонският премиер Кристен Михал заяви, че разследващите проверяват дали става дума за саботаж и дали Русия има отношение към него.
Russia has launched a fresh wave of attacks on European armaments factories under the guise of plausible deniability, according to Western intelligence sources.
— The Telegraph (@Telegraph) August 23, 2026
🔗 https://t.co/CtmzkpvoHd pic.twitter.com/lx3TX2AesI
- Част от по-широка кампания
Палежът в Milrem се вписва в по-широк модел от предполагаеми или потвърдени саботажи срещу веригите за доставки на украинската армия на територията на НАТО.
Представител на алианса заяви:
„През последните години Русия ускори кампаниите си за дестабилизация срещу съюзниците чрез кибератаки, опити за убийства и актове на саботаж.“
Според западни представители така наречената „хибридна война“ на Кремъл има за цел да засилва напрежението между съюзниците от НАТО и да ги разколебава в подкрепата им за Украйна.
От началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. в Европа се наблюдава постоянен поток от необяснени атаки.
Само този месец, освен пожара в Естония, са регистрирани експлозии в големи оръжейни предприятия в Италия и България.
По-рано тази година пожар почти унищожи чешки завод, произвеждащ дронове и термовизионна техника за Украйна. Четирима души бяха задържани в рамките на разследването за евентуална руска намеса.
В Литва шестима души бяха обвинени във връзка с опит да бъде подпален завод, доставящ радиочестотни скенери за Киев.
Европа е атакувана от Русия - защо не отвръща на удара?
- Експлозиите в България и Италия
На 10 август мощна експлозия разтърси предприятие на EMCO, един от най-големите частни производители на оръжия в България, който произвежда 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна.
Първоначалният пожар е избухнал в камион, паркиран близо до складово помещение.
Три дни по-късно подобна експлозия разтърси завод за боеприпаси на KNDS Ammo Italy в Колеферо, край Рим.
В този случай причината е била пожар с все още неизяснен произход в цех за обработка на барут.
Италианските и българските власти се опитаха да омаловажат възможната руска връзка с двата инцидента.
Но според западните разузнавателни оценки Русия рядко оставя достатъчно доказателства, които позволяват подобни атаки да бъдат пряко свързани с Москва.
- Вместо агенти на ГРУ - криминални посредници
Според западна разузнавателна оценка, цитирана по-рано от The Telegraph, руското военно разузнаване ГРУ, известно с операции на чужда територия чрез висококвалифицирани агенти, вече все по-често използва криминални групировки.
Ръководителят на латвийската служба за държавна сигурност Нормундс Межвиетс заяви през март, че според опита на службата му офицери на ГРУ не пътуват физически до Латвия.
Вместо това те остават в Русия, където рискът за тях е по-малък.
Според оценката офицери на ГРУ установяват контакти с хора от криминалния свят, които действат като посредници в съответната държава чрез приложения за съобщения като Telegram.
След това посредниците възлагат конкретните задачи на местни извършители. Те получават плащане в криптовалута и често дори не разбират, че работят за руските служби.
„Еднократни агенти“: Как Русия използва украинци за атаки в ЕС
- Кремъл се опитва да раздели НАТО
Скритият характер на тези атаки се разглежда като умишлена стратегия за създаване на разногласия между съюзниците от НАТО.
Източноевропейските държави като Полша и балтийските страни са много по-категорични в обвиненията си срещу руската агресия.
Латвийската служба за сигурност не обвини директно Русия, но потвърди, че тримата заподозрени за пожара в Естония са задържани по силата на разпоредби, използвани срещу лица, които „оказват помощ на чужда държава в действия, насочени срещу друга държава“.
По-голяма част от западните съюзници, сред които Италия и Германия, обаче често избягват да приписват подобни инциденти на Москва заради опасения от ескалация.
Именно това разделение между съюзниците според западни представители се стреми да използва Кремъл.
След взривяването на газопровода „Северен поток“, по който се доставяше газ между Русия и Германия, европейски високопоставени представители предупредиха, че подобно действие може да доведе до задействане на член 5.
С нарастването на броя на по-малките саботажи обаче същите представители станаха значително по-предпазливи.
Според оценката всеки случай, който остава без сериозен отговор, предоставя на Русия информация за това колко далеч може да стигне, без да предизвика пряка реакция на НАТО.
Така всеки нов инцидент се превръща в своеобразна игра на нерви между западните столици и Москва.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте многократно предупреждава Русия, че предполагаемите саботажи са „безразсъдни и опасни“, и настоява реакцията на алианса да бъде „ясна, бърза и решителна“.
От НАТО заявяват, че продължават да укрепват устойчивостта си и да използват и усъвършенстват инструментите за противодействие на хибридните действия, включително тези, извършвани чрез посредници.
- Новата нормалност?
В миналото европейски дипломати и военни можеха да използват неофициални канали за комуникация с Москва, за да управляват риска от ескалация, знаейки, че нито една от страните не иска директна война.
Много от тези тайни комуникационни връзки обаче са прекъснати след руското нахлуване в Украйна.
Според Рюте Путин подготвя Русия да бъде способна да използва сила срещу НАТО в рамките на пет години. На този фон западните представители разглеждат хибридните атаки като потенциален предвестник на по-широка конфронтация.
Това, което някога беше концентрирано предимно по източните граници на НАТО с Русия, се придвижва все по-навътре в Европа и може да се превърне в новото нормално в сблъсъка между алианса и Москва.
