А стронавтите на НАСА Бари "Бъч" Уилмор и Сунита "Суни" Уилямс се завърнаха на Земята, след като прекараха девет непланирани месеца в Космоса, предаде ABC News.
Двамата извършиха първия пилотиран полет на капсулата Starliner на Boeing до Международната космическа станция (МКС) през юни 2024 г. Първоначално Уилмор и Уилямс трябваше да останат в Космоса само около седмица, но технически проблеми със Starliner удължиха мисията им с няколко месеца, като завръщането им беше отложено до началото на 2025 г.
Делфини посрещаха астронавтите
Двамата астронавти, към които се присъединиха Ник Хейг от НАСА и космонавтът от Роскосмос Александър Горбунов, сформираха екипа на НАСА/SpaceX Crew-9 и завършиха дългоочакваното си пътуване до дома на борда на космически кораб SpaceX Dragon. Капсулата се приземи безопасно в Атлантическия океан край бреговете на Флорида, отбелязвайки успешен край на напрегнат и продължителен престой в Kосмоса.
Dolphins welcome Sunita Williams and Butch Wilmore after return from space#sunitawilliamsreturn pic.twitter.com/NqiYIz7rZx
— The Tatva (@thetatvaindia) March 19, 2025
Междувременно сензационно видео на делфини, поздравяващи капсулата на астронавтите, се разпространи по целия свят.
Игривите морски бозайници бяха видени да плуват близо до капсулата, докато екипите за възстановяване работеха, в сцена, която бързо спечели милиони гледания онлайн.
“Това е изключително готино", каза вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, споделяйки един от видеоклиповете.
This is extremely cool https://t.co/SQYJpSUA2l
— JD Vance (@JDVance) March 18, 2025
След като капсулата беше извадена от водата, страничният люк беше отворен за първи път от септември. Астронавтите бяха откарани със самолет до Хюстън, където ще преминат 45-дневна програма за рехабилитация, за да се приспособят към гравитацията на Земята.
Експертите посочват, че продължителният престой в Космоса, особено за толкова дълъг период, може да доведе до значителни промени в човешката физиология и психика.
Дълго възстановяване
Следващата мисия на Суни и Бъч ще бъде да привикнат отново към околната среда на Земята.
"В тялото им има много промени. Имунната система реагира на стреса при космически полети", каза професорът по медицина д-р Кристофър Мейсън пред "Fox & Friends" във вторник.
Прекарването на време в Космоса има тенденция да оставя астронавтите временно по-високи и по-слаби, обясни Мейсън.
„Всичко е преходно. По-голямата част от това [физическите промени] е отговор на космически полет и обикновено след няколко седмици те се връщат към нормалното. Първите няколко дни са наистина най-динамични, когато се върнат на Земята", добави той.
Но освен издължаване и отслабване, дългият престой в Космоса крие други опасности.
Промени, свързани с микрогравитацията
Watch | #SunitaWilliams smiles as she returns to Earth after being stranded in space for 9 months #NASA's #SpaceX Crew-9 — astronauts #NickHague, #ButchWilmore, Sunita Williams, and Roscosmos cosmonaut #AleksandrGorbunov — returned to Earth today pic.twitter.com/gnDkTFAsHw
— The Times Of India (@timesofindia) March 18, 2025
Една от най-големите промени, които настъпват в организма, е резултат от престоя в микрогравитация. В тези условия астронавтите се носят свободно в космическия кораб или по време на разходки в открития Космос.
През този период се наблюдава намаляване на мускулната маса поради по-слабото физическо натоварване и липсата на обичайните стимули, осигурявани от тренировъчните уреди. Освен това настъпва и загуба на костна маса. Според НАСА, в отсъствието на земната гравитация, костите, които поддържат телесното тегло, могат да загубят средно между 1% и 1,5% от своята минерална плътност на месец.
Без правилно хранене и редовни упражнения, загубата на мускулна маса в микрогравитация настъпва по-бързо, отколкото на Земята. Освен това кръвта и цереброспиналната течност често се преместват от долните крайници към главата и очите, което според изследванията води до структурни промени в мозъка и зрението.
Астронавтите също са изложени на риск от развитие на бъбречни камъни в резултат на дехидратация или освобождаването на калций от костите, ако не се вземат превантивни мерки.
След завръщането си на Земята те преминават медицински прегледи и рехабилитация, за да се адаптират към земната гравитация и да възстановят нормалното си равновесие, необходимо за ежедневни дейности като ходене и стоене изправени.
Космическа радиация
Космическата радиация е различна от тази, на която сме изложени на Земята.
Според НАСА тя се състои от три основни вида: заредени частици, уловени в магнитното поле на Земята, частици от слънчеви изригвания и галактически космически лъчи.
Нашата планета е защитена от радиацията чрез магнитното си поле, наречено магнитосфера. Въпреки това, колкото по-високо се намира даден човек над земната повърхност, толкова по-висока е дозата на получената радиация.
Заради продължителното излагане на космическа радиация, астронавтите са изложени на повишен риск от лъчева болест, по-голяма вероятност за развитие на рак, както и потенциални негативни ефекти върху централната нервна система и дегенеративни заболявания.
Според доклад на НАСА от 2017 г., астронавтите на борда на МКС получават средно между 80 mSv и 160 mSv радиация за шестмесечен престой. За сравнение, на Земята човек е изложен на около 2 mSv годишно от естествения радиационен фон.
"В ниска околоземна орбита, където се намира МКС, астронавтите са частично защитени от магнитосферата на Земята, но въпреки това са изложени на по-високи нива на радиация", обяснява д-р Рихана Бохари, изпълняващ длъжността главен научен директор в Транслационния изследователски институт за космическо здраве към Baylor College of Medicine. "Бъч и Суни няма да получат доза радиация, която да доведе до сериозни увреждания на организма, но продължителното излагане на по-високи нива от тези на Земята увеличава риска от рак", добавя тя.
Изолация в Космоса
Продължителната изолация и животът в затворена среда могат да окажат сериозно влияние както върху физическото, така и върху психическото здраве на астронавтите. НАСА подбира внимателно екипажите за мисии на МКС, като те преминават специализирано обучение, за да се справят с престой от шест месеца или повече в Космоса.
Въпреки това, изследванията показват, че подобни условия могат да доведат до поведенчески промени, хронична умора, повишен стрес и нарушения на съня. За да се намали този риск, учените търсят решения като използването на виртуална реалност за създаване на релаксираща среда или ангажиране на астронавтите с дейности като изучаване на чужд език или отглеждане на растения в космическа градина.
Д-р Дженифър Фогърти, главен научен директор в Транслационния изследователски институт за космическо здраве към Baylor College of Medicine, подчертава, че в условията на хроничен стрес настъпват и промени в имунната система. Затова е от ключово значение да се създаде възможно най-здравословна среда за астронавтите по време на техните мисии.
