П редсрочното оттегляне на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард постави началото на сложен политически процес за избор на неин наследник. Това, което предстои, не е просто техническо назначение, а игра с високи залози, в която се преплитат национални интереси, икономически философии и стремеж към баланс на силите в еврозоната.
Европейската централна банка, базирана във Франкфурт на Майн, често остава извън светлината на прожекторите в сравнение с политическите институции на ЕС. Нейната роля обаче е ключова – тя отговаря за паричната политика на 21-те държави от еврозоната, като по този начин поддържа ценовата стабилност и влияе върху икономическия климат в целия блок. Изборът на неин президент е едно от най-важните икономически решения в съюза.
Миналата седмица Кристин Лагард потвърди, че ще се оттегли от поста на 7 февруари, осем месеца преди края на осемгодишния си мандат. Като причина тя изтъкна желанието си да има свободата да говори „по непарични въпроси“ и да подкрепя каузи, които са ѝ близки. Въпреки че не даде подробности, оттеглянето ѝ идва на фона на спекулации, че може да оглави Световния икономически форум или да се завърне във френската политика.
Според Ройтерс, моментът е от стратегическо значение, тъй като позволява на лидерите на ЕС да изберат наследник преди президентските избори във Франция през 2027 г., където проучванията дават предимство на крайнодясната кандидатка Марин Льо Пен. Процедурата по избор вече е в ход, както обяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща. Страните от еврозоната имаха срок до петък да номинират кандидати, а финансовите министри ще разгледат номинациите на 9 ноември, според говорител на Еврогрупата, цитиран от Франс прес.
За да бъде избран, един кандидат се нуждае от подкрепата на поне 16 от 21-те държави от еврозоната, представляващи 65% от населението, отбелязва „Файненшъл таймс“. Това създава възможност за формиране на блокиращи малцинства. По информация на Ройтерс, за водещи претенденти се смятат двама прагматици с богат опит – нидерландецът Клаас Кнот и испанецът Пабло Ернандес де Кос.
„Файненшъл таймс“ описва Клаас Кнот (59 г.) и Пабло Ернандес де Кос (55 г.) като прагматици, съответно от европейския Север и Юг, които са доказали готовност да преосмислят позициите си. Кнот, бивш управител на нидерландската централна банка (2011-2025 г.), е смятан за „ястреб“ в паричната политика. Тази репутация се дължи отчасти на позицията му по време на гръцката дългова криза, когато пръв споменава възможността за държавен фалит, както и на критиките му към решението на ЕЦБ за въвеждане на отрицателни лихви през 2019 г.
От друга страна, Ернандес де Кос, който управляваше испанската централна банка (2018-2024 г.), е определян като „гълъб“. Той е известен с това, че редовно е влизал в сблъсъци със социалистическото правителство в Мадрид, като например през 2020 г., когато предупреди, че рязкото повишаване на минималната заплата може да унищожи работни места. Според анализатори, цитирани от британския икономически всекидневник, тези етикети са твърде опростени и не отразяват напълно техните гъвкави позиции.
Изборът на президент на ЕЦБ рядко е предсказуем. Както припомня „Файненшъл таймс“, самата Кристин Лагард беше номинирана изненадващо в последния момент от френския президент Еманюел Макрон през 2019 г. Хенри Кук, икономист от „Ем Ю Еф Джи Банк“ (MUFG BANK), цитиран от изданието, прогнозира „обичайните пазарлъци и разговори зад кулисите“, като отбелязва, че фаворитите „невинаги са имали успех“.
Националните интереси играят ключова роля. Германия, най-голямата икономика в еврозоната, никога не е имала свой представител начело на ЕЦБ. Според германския икономически всекидневник „Ханделсблат“, канцлерът Фридрих Мерц наскоро е провел срещи и с двамата фаворити, което показва, че Берлин е поставил въпроса като приоритет. В същото време френският вестник „Либерасион“ отбелязва, че оттеглянето на Лагард дава възможност на Макрон да окаже влияние върху избора на наследник.
Назначението е част и от по-голям пакет от промени в ръководството на банката. Според ДПА, предстои овакантяването и на други ключови позиции, включително тази на члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел от Германия и на главния икономист – ирландеца Филип Лейн. Според източници, запознати с френската позиция, Макрон ще настоява за поста на главен икономист. Това би намалило шансовете на Ернандес, тъй като северните държави едва ли биха приели и двете най-важни позиции в ЕЦБ да бъдат заети от представители на Юга. Подобна ситуация на насрещни политически искания може да доведе до задънена улица и да отвори пътя за компромисен кандидат, който да се появи в последния момент, заключава „Файненшъл таймс“.
