Т ъй като Америка се отправи към гласуване за едни от най-внимателно следените междинни избори в най-новата си история, изглежда очевидно кой искат да победи Русия и Украйна.
Готовността на републиканския президент Доналд Тръмп да преговаря с Владимир Путин предложи на Москва възможности за облекчаване на санкциите и по-близки икономически връзки. Володимир Зеленски, междувременно, наблюдаваше как администрацията намалява натиска върху Русия, докато ограничава подкрепата за Украйна.
Но наистина ли е толкова просто? Погледнете по-внимателно какво всъщност казват хората, управляващи Русия и Украйна, и ясната разделителна линия между червените и сините се размива.
Сега, когато руски, украински и американски делегации се подготвят за мирни преговори в Абу Даби следващата седмица, и потенциална среща в Белия дом благодарение на Мелания Тръмп, какво всъщност искат Москва и Киев от междинните избори?
- Колко „червена“ е Русия?
Няма съмнение, че влиятелни фигури в Москва виждат предимства в това Републиканците да запазят контрола над Конгреса, особено когато става въпрос за превръщането на готовността на Тръмп за преговори в облекчаване на санкциите.
„Ако Тръмп изгуби контрола над Конгреса, за него със сигурност ще бъде трудно да взема решения, дори според закон, който му дава правомощия да налага и премахва санкции“, предупреди в понеделник Александър Шохин, ръководител на мощния Руски съюз на индустриалците и предприемачите, като добави, че контролиран от Демократите Конгрес би могъл да се противопостави на „практически всяка инициатива в тази област“.
Шохин се надява Тръмп да вдигне санкциите срещу Руския фонд за преки инвестиции, оглавяван от икономическия пратеник на Путин Кирил Дмитриев, отваряйки вратата за облекчения за собствената му организация. Старшият съветник в Кремъл Юрий Ушаков потвърди миналата седмица, че дискусиите относно ограниченията на фонда вече са в ход.
Дмитриев също изрази ясно симпатиите си в понеделник, обвинявайки Зеленски в опит да „подкопае авторитета на Републиканците“ преди междинните избори, след като украинският президент предложи Тръмп да призове за енергийно примирие.
Официалната позиция на Кремъл обаче е много по-малко партийна.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков заяви в понеделник, че Москва следи изборите „много внимателно“, но подчерта, че какъв то и да е резултатът, Тръмп ще остане президент и ще „провежда външната си политика“ до края на мандата си.
Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков също бе сдържан, заявявайки на 28 октомври, че Москва „няма илюзии“, че вотът драстично ще подобри отношенията, като се има предвид „трайният двупартиен антируски консенсус“ във Вашингтон.
Това помага да се обясни защо стратегията на Путин е фокусирана по-малко върху спечелването на Конгреса, отколкото върху изграждането на директни отношения с Тръмп и хората, на които той има доверие. Приемайки пратениците на президента Стив Уиткоф и Джаред Къшнър през септември, Путин им каза: „За нас е удобно да работим с вас и нивото на доверие в тази работа от наша страна е доста високо“. Уиткоф се върна през октомври и похвали Путин като „хуманист“ след освобождаването на американски затворник, докато икономическият пратеник Дмитриев продължи да търси икономически споразумения чрез преки контакти с Вашингтон.
Александър Морозов, руски политически анализатор, наскоро каза пред Newsweek, че целта на Москва е била да „манипулира преговорната инициатива на Тръмп, докато Украйна не отслабне“. Демократически Конгрес би могъл да затрудни облекчаването на санкциите, но не може да замени президентската дипломация.
Тръмп вече демонстрира дискрецията, с която разполага, оправомощавайки трансакции, включващи руски дизел на 9 октомври, и отменяйки разпоредби от новия закон за санкции срещу Русия на Конгреса на 16 октомври.
И така, Русия може и да предпочита победа на Републиканците, но Конгресът не е основната цел на нейните ухажвания. Москва залага на това, че Тръмп, в ролята си на президент с изтичащ мандат („куца патица“) може да стане по-решен да осигури историческо мирно споразумение въпреки съпротивата на Капитолийския хълм.
- Колко „синя“ е Украйна?
След месеци на търкания с Тръмп относно военната помощ, споделянето на разузнавателна информация и икономическите жестове на Вашингтон към Москва, един контролиран от Демократите Конгрес би могъл да предложи на Киев така необходимия лост за влияние.
Но самият Зеленски се въздържа да рамкира бъдещето на Украйна в партийни термини.
„Двупартийната подкрепа е по-силна, отколкото беше през последната година и половина“, каза украинският президент пред телевизия ТСН на 25 октомври, благодарейки на законодателите и от двете партии, дори докато критикуваше облекчаването на санкциите срещу Русия от страна на Вашингтон и ограниченията, засягащи достъпа на Украйна до Starlink и американско разузнаване.
Зеленски също така активно ухажваше представители на Републиканците, вместо да се отнася към тях като към пречка пред по-голямата подкрепа. Срещайки се с двупартийна конгресна делегация в Киев на 9 октомври, включваща сенаторите републиканци Роджър Уикър и Кевин Крамър, Зеленски настоя за по-голяма подкрепа за противовъздушна отбрана и каза на законодателите: „Благодарни сме за вашата подкрепа и, разбира се, разчитаме на единодушие. Имаме нужда от вашето единодушие“.
Олександър Мережко, председател на комисията по външни работи на украинския парламент, открито призна внимателните изчисления на Киев в понеделник.
„Не разделям американския Конгрес на Републиканска и Демократическа партия“, каза той пред испанската информационна агенция EFE, добавяйки, че Киев иска да види как от вота се ражда двупартийна „партия на поддръжниците на Украйна“. Висшият дипломат на Украйна във Вашингтон, временно управляващият посолството Денис Сеник, беше още по-директен.
„Не е толкова важно кой ще спечели. За нас е важно подкрепата за Украйна да се запази“, каза той пред украинските медии в понеделник, описвайки двупартийната подкрепа в двете камари като „абсолютен приоритет“. Той каза също, че Киев ще работи за развиване на отношения с новоизбраните законодатели преди те да встъпят в длъжност през януари, включително разширяване на двупартийните конгресни групи, които отстояват украинските интереси.
Зеленски и неговият екип ще се нуждаят от всички приятели, които могат да намерят, тъй като няколко от републиканците, които бяха най- готови да се противопоставят на Тръмп за Украйна, няма да бъдат в Конгреса през януари.
Бившият лидер на републиканците в Сената Мич Макконъл, сенатор Том Тилис и представителите Дон Бейкън и Майкъл Маккол напускат Конгреса. Киев загуби и Линдзи Греъм, често описван като един от малкото проукраински законодатели, способни ефективно да комуникират с Тръмп, когато той почина през юли.
Влиянието, упражнявано от такива опитни републиканци, няма да бъде лесно заменено от новодошлите демократи, колкото и съчувствено да са настроени те към каузата на Киев.
Така че Украйна може да предпочита успехи за Демократите, но по-„син“ Конгрес не е задължително по-полезен. Киев разполага с достатъчно законодатели, които съчувстват на положението му; той има нужда от законодатели, които могат да накарат, или да принудят, Тръмп да слуша.
Добави ни в предпочитани източници в Google
