През последните дни отново се обсъжда идеята за емитиране на еврооблигации. Принципът е прост, но последиците са трудно предвидими.
Германският вестник "Цайт" представя положителните и отрицателните ефекти от еврооблигациите.
Какво всъщност означава понятието "еврооблигации"?
Еврооблигациите са общи суверенни облигации на всички държави от еврозоната. Досега всяка страна членка на валутния съюз издаваше собствени облигации.
Тъй като обаче кредитоспособността на 17-те страни е различна, то правителствата плащат на инвеститорите различни лихви.
Държавите от еврозоната с най-висок кредитен рейтинг като Германия, Франция, Холандия или Австрия, например, плащат на инвеститорите по-малки лихви от държавите в криза по периферията на съюза.
Високите лихви още повече задълбочават бюджетните проблеми за страните с голям държавен дълг.
Предимства
Общоевропейските облигации биха донесли на страните в криза предимството на по-ниските лихви.
С помощта на еврооблигациите те отново ще могат да получават кредити при умерени условия - "силните" страни от еврозоната ще "съгарантират" за дефицита на държавите в тежко финансово състояние.
Друга част от кредитите все пак ще продължи да бъде облагана с лихви според конкретната държава - това трябва да бъдат поне 40% от кредитите, според исканията на някои германски политици.
Недостатъци
Противниците на еврооблигациите твърдят, че чрез въвеждането на тези ценни книжа ще се загуби стимулът за страните в криза да въведат ред в държавните си финанси.
Те ще продължат да пилеят държавни средства, а разноските ще бъдат поемани от дисциплинирани държави като Германия, което е и основното опасение на германския министър на финансите Волфганг Шойбле.
Берлин се опасява, че германският данъкоплатец ще трябва да плаща дълговете на тези, които преди това са живели над възможностите си.
Поддръжници на идеята за еврооблигациите като премиерът на Люксембург и председател на еврогрупата Жан-Клод Юнкер обаче твърдят, че паралелно ще бъде създадена система за стимулиране на задлъжнелите държави от еврозоната да спазват строга бюджетна дисциплина.
Позиции на политиците
Жан-Клод Юнкер е най-видният застъпник на идеята за въвеждане на еврооблигации.
В края на 2010 г. германският канцлер Ангела Меркел отхвърли предложението.
След това кампанията замря, докато след спекулациите срещу Италия, Испания и Франция все по-силно започна да се надига призивът за въвеждане на инструмент, който може да успокои пазарите в дългосрочен план.
"Нямаше да сме там, където сме сега, ако имахме еврооблигации", заяви през почивните дни италианският министър на финансите Джулио Тремонти. В Брюксел освен от Юнкер идеята се подкрепя и от еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен.
Колко ще струват еврооблигациите на Германия?
По този въпрос се водят ожесточени спорове. Според Кай Карстенс, главен икономист на Германския институт за икономически изследвания, Германия ще трябва да поеме повишаване на лихвата по облигациите си от 2,3 процентни пункта.
Общо това се равнява на допълнителни разходи от близо 47 милиарда евро годишно, посочи Карстенс пред неделното издание на в. "Велт".
Застъпниците на еврооблигациите обаче твърдят, че евентуални държавни фалити и разпадане на еврозоната ще струват на Германия още повече.
