Българинът има изключително ниска финансова култура и трудно борави с продуктите, предлагани от банките.
Този извод се налага от изследване на екип от Института по социология и Икономическия институт към БАН за задлъжнялостта на българското население и способността за обслужване на кредитните задължения, коментирано за БТА от икономически експерти.
Изследването е проведено в периода 8 - 18 юни 2009 г. сред 1000 пълнолетни лица като извадката е планирана и реализирана като представителна за населението на страната над 18 годишна възраст, обясни доц. Емилия Ченгелова.
От изследваните лица 83,4% не могат да преценят дали разработен бизнес план улеснява получаването на кредит, посочи тя.
Едва 3,9% от българските домакинства търсят експертна помощ при вземането на крупни финансови решения, а 69,3% от анкетираните изобщо не са в състояние да дадат оценки за кредитната политика на банките, показва изследването.
Данните сочат, че когато става дума за кредитирането на фирми,
неосведомеността и неинформираността на средностатистическия българин е значителна,
посочи Ченгелова.
Общо 85,9% не могат да оценят кредитните продукти, предлагани за фирмите.
Според екипа анализатори от БАН ниската финансова култура на българина е източник на ендогенен риск, който цялостно заплашва системата на кредитоползване в България.
Данните от изследването показват, че 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително поддържане на жилището, коментира доц. Ченгелова.
Анализаторите смятат, че това е
индикатор за прекалено ниските доходи на населението
Основна функция на задлъжняването у нас е да компенсира огромния натиск върху потреблението, оказван от разпределението на доходите, обобщава екипът на БАН.
Голяма част от обхванатите в изследването българи посочват като причина за задлъжнялостта си необходимостта от осигуряване на здравни услуги и образование, комунално-битови услуги, ремонт и други, едва 7% от кредитите и 5,07% от заемите у нас са взети за развитие на бизнес, което прави структурата на отпуснатите у нас кредити рискова, смятат експертите.
Изследването показва още, че относителният дял на домакинствата с доход над 1500 лв. , които са теглили кредит, е нисък - около 6%, а съвкупността от кредитополучателите са със значително по-ниски доходи.
При 59,1% от взелите кредит домакинства това е довело до влошаване на финансовото им състояние, в ситуация на неплатежоспособност са 2,9 на сто от кредитните длъжници, а 15,9 на сто от кредитните длъжници заявяват, че имат проблеми с погасяването на своите задължения и има вероятност да не могат да ги изплащат в бъдеще.
По-малко от 10 процента от кредитите са обезпечени с ипотека.
Едва 15,3% от респондентите имат спестени средства,
показват още данните на изследването.
Според проф. Светослав Ставрев от СУ "Св. Климент Охридски" е несериозно да се твърди, че кредитният бум от последните години е предизвикан от необходимост за задоволяване на потребности от първа необходимост.
Изплащане на второ или трето жилище за семейството, или покупката на луксозен автомобил не са неща от първа необходимост, каза той.
Проф. Ставрев заяви, че е необходимо банките да поемат също своя дял от отговорността, тъй като при отпускането на кредит тя е взаимна - както на този, който го получава, така и на този, който го дава.
Директорът на Института по социология към БАН проф. Димитър Димитров обяви, че
изследването показва голямо недоверие към банките
Преобладаващата част от изследваните лица - около 60 на сто са на мнение, че условията за отпускане на кредити в България са много тежки и че финансовите институции трябва да облекчат изискванията и процедурите за получаване на кредити.
78,1% от анкетираните смятат, че като цяло лихвите по кредитите са много високи, а 57,1% настояват промените в лихвените проценти да стават след проучване на възможностите на кредитоползвателите, а не едностранно от банковите институции.
Всеки втори е на мнение, че в близките 12 месеца няма да му се наложи да търси нито кредит, нито заем, 42,2% от изследваните лица при никакви обстоятелства не биха търсили кредит от банки, а 24,6% заявяват, че няма банка, на която да се доверят за теглене на кредит.
Според Богдан Богданов от НСИ изследването на икономистите и социолозите на БАН е представително само за така наречената "средна класа" от българите или около 35 на сто от населението.
По приблизителни данни на НСИ 15% от населението живее под прага на бедността и не би могло да получи кредити, а най-вероятно също толкова хора са в другата крайност и живеят в лукс, коментира Богданов.
Според проф. Гарабед Минасян от икономическия институт към БАН в живота на кредит няма нищо лошо, единствената опасност идва от лошите кредити и затова трябва да се анализира много внимателно кредитния риск.
Той отбеляза, че е налице
трайна тенденция за увеличаване на лихвената премия за депозити в лева,
тъй като банките имат нужда повече от българска валута, отколкото от евро.
Това се дължи на структурата на активите на банките, по-голямата част от които са в евро.
Българинът държи спестяванията си в евро, а тегли кредити в лева и това показва отношението на несигурност спрямо собствената валута, обяснява Минасян.
