В се повече европейски студенти избират да учат в страна, различна от своята. Малцина може би знаят, че една от предпочитаните дестинации за френските студенти - особено по медицина, е Румъния.
Близо 90% от учещите медицина във Франция не успяват да издържат изпитите за продължаване във втората година. За тези студенти има втори шанс с поправителен изпит, но при неуспех след него те нямат право да продължат.
Затова и все повече френски младежи се обръщат към възможностите да учат в румънския град Клуж Напока. Основната разлика на медицинския университет там и във Франция е, че в румънския няма приемен изпит.
Приемът става по документи и след заплащането на такса от 2500 евро на година. Това е цената, която отхвърлените от френската учебна система студенти трябва да си платят, за да продължат все пак образованието си.
Франкофонската програма в Клуж Напока е открита през 2001 г. и приема най-често хора от Франция, Швейцария, Белгия и Северна Африка. Общият брой на студентите в Клуж Напока е 7000, от които 1000 са френскоговорящи.
Според Петру Адриан Мирча, зам.-ректор на университета, популярността на програмата нараства прекалено бързо: "Съзнаваме напълно, че трябва да предложим образование на достатъчно високо ниво. Съзнаваме също, че не можем да постигнем това със стотици студенти и затова трябва да намалим броя им. Ще трябва да правим селекция на кандидатите, това е ясно и ще започне от тази година."
След влизането на Румъния в ЕС дипломите на завършилите медицина студенти в румънските университети се признават във Франция.
За разлика от Румъния, Белгия привлича много студенти от Франция в парамедицински специалности като кинезитерапевти или медицински сестри. Програмите във Франция и Белгия не се различават съществено по съдържание, а по-скоро по продължителността и цената.
Във Франция към четирите години, през които се учи и в Белгия, се прибавят и две подготвителни години по математика. Според студентите обаче те са излишни, стресиращи и скъпоструващи.
Именно това са и основните причини, които карат много френски студенти да се записват в белгийски университети. В някои от тях съотношението на френските и белгийски студенти е 80 към 20 в полза на французите.
Така се оказва, че белгийските данъкоплатци плащат обучението на специалисти, които ще практикуват във Франция.
Напливът на чуждестранни студенти към България е насочен основно към Американския университет в Благоевград. Чуждестранните студенти, избрали Американския университет в Благоевград са представители на 25 държави и идват с идеята, че ще получат качествено образование.
За първи път има записал се един студент от Зимбабве и един от Канада. Само 37 от студентите, записали се в началото на новата учебна година, са се прехвърлили от други университети или са по програми за обмен.
Междувременно България е на второ място по брой на свои студенти в американските университети след Русия от всички останали източноевропейски страни.
С нарастване на тенденцията българските младежи да търсят европейски и американски университети, се проявява и обратната - чуждестранни студенти да имат интерес към българските висши училища.
България се оказва привлекателна учебна дестинация за много студенти от Турция. Турските кандидат-студенти се насочват основно към инженерните специалности и към компютърните технологии.
Не липсват желаещи и за медийните специалности. За тях образованието е добро, таксите от 3000 - 3300 евро на година са приемливи. Те са наясно, че за част от българските студенти масовизирането на висшето образование означава само диплома, но не и реализация.
Но за чуждестранните тази диплома има друго измерение. Българската диплома позволява да се намери добра позиция в рекламна агенция, а заплатите там са високи, обяснява турски студент по специалността "Връзки с обществеността".
Ако преди година-две студентите, които идват от Турция, са предимно деца на децата на емигриралите български турци в средата на 80-те години, то сега има и много етнически турци, които предпочитат да учат в България.
Македонци, молдовци, украинци, нигерийци, сирийци и гърци оформят останалите чуждестранни студентски общности.
За качеството на българското висше образование се водят спорове, но чуждестранните студенти са мотивирани преди всичко от международно признатата диплома на университети като Софийския и Техническия.
Македонските студенти изтъкват като положителни страни - адекватното преподаване и систематизиране на дисциплините в българските висши училища в сравнение с университета в Скопие.
За македонските студенти и за тези, които идват от Украйна и Молдова България е приоритет като страна от ЕС.
Има обаче и специалности, към които чуждестранните студенти се насочват, защото знаят, че лесно ще завършат.
