И зминалите след 1989 г. години на преход не са дали стабилна насока за устойчиво развитие на бившия комунистически блок, показва мащабно проучване "Животът в преход" по поръчка на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
От Централна Европа през Балканите до бившия СССР
цари общо усещане на несигурност и носталгия по миналото,
заключава изследването.
За доста хора демокрацията и пазарната икономика не е задължително да вървят ръка за ръка и значителен брой си я представят като смес от свободен пазар и "желязна ръка".
От обобщените отговори, дадени от анкетираните домакинства в 29 бивши комунистически държави, едва 30% смятат, че днес живеят по-добре, и всеки четвърти вярва, че така ще продължи да бъде и за следващите поколения.
В проучването, извършено през миналата година и оповестено този месец,
българите са сред рекордьорите по песимистични отговори,
като дори сред хората с високи доходи у нас повече от половината смятат, че днес икономическото положение е по-лошо отпреди 1989 г.
Всеки пети би приветствал завръщането на плановата икономика, а 33% не виждат по-добро близко бъдеще за децата си.
В опит да обяснят получените данни авторите на проучването посочват, че те със сигурност показват, че преходът още не е приключил.
Според тях не бива да се правят заключения само на базата на икономическия напредък, ръста на доходите, търговията и нивото на безработицата. Има и други субективни фактори, които трябва да се вземат под внимание и които очертават общата (не)удовлетвореност на хората от живота им в условията на демокрация, политическия плурализъм и пазарна икономика.
Страните, където е сондирано общественото мнение, са разделени в три групи - Централна Източна Европа и балтийските републики (ЦЕБ), Югоизточна Европа (ЮИЕ) и Общността на независимите държави плюс Монголия (ОНД+М).
България и Румъния са в групата ЮИЕ, където обаче демонстрираният песимизъм е силно повлиян от данните на населението в бившите югославски републики. Но специалното сравнение на отговорите от България с тези в централноевропейските държави, членки на Европейския съюз, подчертава колко много има да наваксва страната дори спрямо групата ЦЕБ.
Изследването "Живот в преход" обобщава, че анкетираните хора в България са като цяло много недоволни от политическата и икономическата ситуация, не харесват живота си и са изгубили доверие в обкръжаващите ги спрямо усещането от 1989 г.
Любопитно е, че, от една страна, те категорично сочат бум в корупцията, но и категорично отказват да признаят, че дават подкупи. За редовни "нерегламентирани плащания" в най-корумпираните сектори - здравеопазване, пътна полиция и съдилища, са съобщили едва 15-25% от отговорилите.
При румънците например се забелязва повече задоволство от живота, особено сред най-младите, а всички възрастови групи са изразили оптимизъм и убеденост, че идват по-добри времена.
У нас е популярно вярването, че
икономическата и политическата ситуация се е развила към по-зле,
отколкото е била преди времето на прехода. Около 30 на сто в групата от 18 до 34 години (т.е. тези, които нямат никакви или минимални лични впечатления отпреди 1989г.) са на мнение, че днес се живее по-добре.
При икономически най-активната част - тези от 34 до 49 години, процентът пада на 20. В също активната, но предпенсионна, група от 50 до 64 години едва около 15 на сто виждат икономически напредък, само 25% считат, че политическата обстановка е по-добра от тази преди 1989 г. и също толкова са доволни от живота си.
На този фон малко изненадва фактът, че почти 30% от интервюираните българи пенсионери - над 64-годишна възраст, осъзнават, че все пак икономиката на страната бележи развитие, докато само малко над 10% мислят, че политическата обстановка се е подобрила.
Румънците и при двата показателя изказват малко по-положително мнение, твърдейки, че страната им е отбелязала чувствителен икономически и политически напредък.
В групата на Централна Европа и Балтика съвсем очаквано над 50% от хората между 18 и 34 години считат, че днес икономическите условия са много по-добри отпреди 1989 г., докато 35% от хората на 65 години и по-възрастни мислят така.
Тук е отчетлива и разликата във възрастта - над 65% от младите са отговорили "да", докато при ЮИЕ (включително България) процентът пада до 40%.
В Централна Европа цари и повече оптимизъм за бъдещето - тук близо 70% от младите (при 50% от българските младежи) са убедени, че ще живеят по-добре, а дори при най-възрастните тази група не пада под 50%.
В политически план блянът по "желязната ръка" още не е изчезнал на Балканите
Принципите на демокрацията и пазарната икономика се подкрепят от 60% от "младата" група в България и Румъния.
В същото време общо 15% не отричат, че при определени обстоятелства авторитарен режим би бил по-добро решение, а на същото мнение е всеки четвърти румънец.
Процентът на поддръжниците на демократичните промени намалява с увеличението на възрастта на анкетираните. Хората в групата от 64 и нагоре са определено скептични или апатични към последиците от демократичното управление, като само около 25% го подкрепят, други 25% искат да се върнат миналите времена, а останалата част смятат, че всичко това просто не ги засяга.
Профилът на анкетираните българи отчасти дава обяснение за така публикуваните резултати. В България запитаните са били повече жени, отколкото мъже, а повечето от тях спадат във възрастовите групи от 51-64 години и 65 и нагоре.
Интервюираните са били предимно градски жители (72%) и повечето (62%) с преобладаващи годишни доходи на човек до 2000 долара (около 3000 лева). Не е изненадващо, че жителите на селата изостават в достъпа и притежаването на материални блага и комунални услуги.
Най-големи са амплитудите при наличието на кредитни карти и банкови сметки и мобилни телефони, където градските жители отскачат с близо 25% повече от хората по селата.