Едва 10% от българите спестяват за допълнителна пенсия

С амо 10% от българите ползват продукт, който да осигури допълнителен доход на старини освен държавната пенсия. В същото време едва 5% от работещите българи смятат, че държавната пенсия ще бъде достатъчна да покрива дневните им разходи след пенсиониране.

Това са част от резултатите от наскоро проведено пазарно проучване в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на Fessel&GfK, SMG_KRC, RmPLUS, TNS MODUS по поръчка на Банк Аустрия Кредитанщалт (BA-CA), член на UniCredit.

За разлика от България почти половината от работоспособното население в ЦИЕ е започнало или обмисля да инвестира в допълнително пенсионно осигуряване като добавка към държавната пенсия.

10% от източно- и централноевропейците вече използва специализиран инвестиционен продукт с тази цел. Тенденцията свидетелства за известна доза скептицизъм към държавната пенсионна система.

Най-активни по отношение на инвестирането в допълнителен доход за пенсия са хората между 30 и 39-годишна възраст. Почти 60% от тази възрастова група вече са започнали да спестяват за пенсионирането си или са започнали да мислят в тази посока.

Хората под 29 години се намират в другата крайност: мнозинството от тях - около 70%, все още не са помислили за подобни инвестиции.

"Любопитно е, че тази млада възрастова група е най-неориентираната относно финансовата си ситуация след пенсиониране. 25% от хората под 29 години нямат представа дали държавната пенсия ще им бъде достатъчна, за да преживява.

От друга страна това е възрастовата група, която е най-малко активна по отношение на осигуряване на бъдещето си," обяснява Мартин Майер, експерт по пазарни проучвания за централна и Източна Европа към BA-CA.

"Задача на банките ще е да обяснят на младите за този пропуск и да им предоставят подходящите продукти.

Хората между 20-30 години разполагат с огромно предимство: благодарение на по-дългия период на спестяване, те ще трябва да правят далеч по-ниски инвестиции, за да получат достатъчен допълнителен доход към пенсията си.

Колкото по-рано започнат да спестяват, толкова по-облагодетелствани ще са по-късно", подчертава Хелмут Бернкопф.

Изследването показва още, че в България средният спестовен потенциал е най-нисък - едва 15,9 евро на месец, като 36% от населението биха заделили сума по-малка от 10 евро.

"След предстоящото разширяване на ЕС очаквам Румъния и България да наваксат бързо, като увеличението на доходите и натрупването на богатство ще даде резултат в по-големи спестявания.

Заедно с увеличението на доходите, нуждата от консултантски услуги в областта на управлението на активи ще нарасне значително", допълва Майер.