Марко Стойчев признаваше, че не е нито песимист, нито оптимист.
Искаше да е реалист. За България казваше: "Непрекъснато се хвалим, че етническите ни въпроси са решени. Но те не са решени, защото икономическите въпроси не са решени. Смятам, че държавата трябва да положи много грижи и за културното издигане на различните етноси. И трябва да се почне от децата...
Какви са днес децата ни? Трудно е да се отговори кратко на този въпрос. Днешните деца и се различават, и не се различават от децата в "Таралежите се раждат без бодли". Различно е времето и условията, при които живеят. В едно съм сигурен: днешните деца харесват старите детски филми. Но те се нуждаят от нови, съвременни, с герои от нашето време, с които да могат да се идентифицират.
Кръв капе от сърцето ми, когато виждам хвърлени на вятъра пари за подражателски филми и липсата от съвременно българско детско кино, създадено с чувство за отговорност към новото поколение..."
За политиката казваше: "Мисля, че в миналото властта си произвеждаше свои гении, лауреати и ЦеКапомазани творци, облечени във власт, привилегии и обединени в ЦК-благословени творчески съюзи. Кадърното остана да твори и сега, без да се ползва от привилегии. Но творците от провинцията ми се струва, че се развиват по-свободно, некомплицирани от свише обявени гении, много от които се оказаха гола партийна вода", така говореше Марко Стойчев.
