Според германския "Тагесшпигел" разбирането, че гласоподавателите са наказали съответните правителства, може би е валидна за Германия, Франция, Италия, Полша и до известна степен Великобритания, но не се отнася за Испания, Гърция, Словакия, Люксембург, Австрия и Швеция.
Вестникът освен това не споделя виждането, че антиевропейските популисти са се представили добре, защото хората са недоволни от Европа.
"Тагесшпигел" изтъква, че партии на евроскептиците като австрийската Партия на свободата и френският Национален фронт са понесли загуби, и заключава, че активността под 50% не значи липса на интерес към европейските въпроси.
"Франкфуртер алгемайне" от своя страна смята, че една от причините много гласоподаватели да останат по домовете си е, че те не са били запитани да гласуват "за" или "против" европейско правителство.
Хората не смятат, че техните гласове помагат да се определи кои партии ще имат мнозинство в Европейския парламент, допълва изданието.
Преди всичко повечето гласоподаватели остават с впечатлението, че тези избори всъщност не помагат реално за вземането на някакви решения, продължава "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Вестникът е на мнение, че това впечатление "не е напълно погрешно, дори и да не е вярно".
Според австрийския "Ди пресе" тези, които не са гласували, са показали не по-малко дипломатическа загриженост от онези, които са пуснали бюлетини.
Тяхното послание е недвусмислено - те не са готови да запазят състоянието на псевдолегитимност, в което се намира ЕС, продължава вестникът.
Според "Ди пресе", европейските правителствени ръководители трябва да поемат по-голямата част от вината, защото не са успели да делегират на Европейския парламент достатъчно права.
Вотът на протест беше звездата на тези европейски избори, смята парижкият "Либерасион".
Според вестника обаче не трябва протестът по повод вътрешнополитическите проблеми да прикрива друг, не по-малко важен протест, какъвто е протестът срещу самия ЕС.
Когато 55% от европейските гласоподаватели избират да си останат по домовете, това означава, че 190 млн. европейци избират в най-добрия случай безразличието и в най-лошия - неподчинението, твърди "Либерасион".
Вестникът очаква резултатите да имат отрицателен ефект върху преговорите по европейската проектоконституция.
Испанският "Паис" твърди, че наред с ниската активност и т.нар. "отслабване на няколко правителства", най-тревожното последствие от тези резултати е хвърлената сянка върху перспективите за европейска конституция, особено в страни като Дания, Ирландия, Полша и преди всичко Великобритания.
Британският премиер Тони Блеър, е твърдо решен да направи референдум, но той да може да го проведе сега заради слабата си позиция и невероятното надигане на Партията на независимосттта, продължава вестникът.
В Швейцария, която е извън ЕС, "Тан" пише, че резултатите могат да се тълкуват на три нива: национално, регионално и европейско.
На национално ниво резултатите отразяват специфични ситуации: британският лидер Тони Блеър бе наказан за Ирак, германският Герхард Шрьодер - за високата безработица, а френският Жак Ширак - за несработването му с тези, които го избраха.
Най необходимото тълкуване на резултатите обаче, макар и най-тежкото, е на европейско ниво, пише "Тан".
То е най-трудно, защото европейската избирателна система е пригодена в полза на националния вот, така че не трябва да се изненадваме, че европейците ги е грижа само за техните задни дворове, пояснява вестникът.
"Российская газета" се спира на 10-те последни "придобивки" на ЕС, осем от които са бивши членове на стария съветски блок.
Резултатите от изборите потвърдиха най-мрачните прогнози и очаквания и политическите коментатори открито ги наричат "провал", пише вестникът.
Може да се каже, че на гласоподавателите в страните от Източна Европа не им пука за изборите, заключава "Российская газета".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!