За първи път се случиха три неща. Първо, членовете се замислиха за устава на организацията. Смути ги особено формулировката, че СБХ осъществява дейност "в частна полза на своите членове". Имаше доста гласове, издигнати в защита на общественополезния труд на художника. Трябваше да им бъдат обяснени юридическите тънкости на "обществената" и "частната" полза, и да им бъде припомнено, че Съюзът е гилдийна организация в помощ на своите членове, а "обществената полза така и така е налице".
Второ, беше разпространен проект за "Етичен кодекс на професионалните художници в Р. България", който колкото възмущаваше, толкова и веселеше членовете на СБХ в кулоарите. Първото се случваше при параграфи като: "Тежко провинение е създаването на произведение на изкуството, което накърнява моралните ценности, платено като политическа поръчка с цел дестабилизирането на обществения ред и целостта на държавата, и това, което уронва престижа на професията". Или пък когато санкциите ? "Нарушението на приетите в този кодекс норми може да доведе до мъмрене, временно или завинаги изключване от Гилдийната Организация...", са в разрез с доброволното изпълнение на заложеното в документа. Веселбата настъпваше при формулировки като "Художникът е длъжен да обслужва своите клиенти компетентно..." и т.н.
Третото бе, че събранието прояви разум и отложи за следващ конгрес избирането на управителен съвет. Това сложи край на поредицата среднощни бдения в очакване на резултати и последващо прегласуване при минимален кворум. Иначе за председател отново бе избран Христо Харалампиев.
СБХ се отказа да излезе с позиция по случая с Вежди Рашидов, защото той се е самоизключил от организацията преди години. В кулоарите един художник направи подписка в защита на полицая и в края на втория ден бе събрал над 120 подписа от членове на СБХ.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!